Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони (2021 – 2027) се нуждае от сериозна преработка, за да отговори на целите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и Зелената сделка за опазване на биоразнообразието. Това се казва в позиция на коалиция „За да остане природа в България“. Те коментират провелата се вчера тематичната работна група с представители на Министерството на земеделието.
Основните забележки на представителите на екологичните организации са свързани с липси на ключови за плана елементи. Сред тях се откроява липсата на остойностени индикатори за резултат, които да показват как и с колко предлаганите интервенции ще допринесат за постигането на целите на ОСП и Зелената сделка, посочват еколозите. Те смятат, че няма индикатори за резултат по отношение на биоразнообразието и Натура 2000. Не става ясно точно кои дейности, включени в обхвата на биологичното производство, ще допринесат за опазване на биоразнообразието и как, коментират еколозите. Според тях липсва и механизъм за мониторинг и контрол на ефекта от прилагането на интервенциите върху биоразнообразието.
Стратегическият план не взема предвид важни препоръки и предложения, които екологичният сектор е отправил до момента на работната група, коментира Ирина Матеева, отговорник „Европейски политики“ в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
От коалиция „За да остане природа в България“ препоръчват да се направи подробна и качествена екологична оценка. Еколозите настояват и за мониторинг и контрол на ефекта на всички мерки по Стратегическия план върху биоразнообразието, водите почвите и въздуха. Предвиждане на механизми за спиране или промяна на мерки, които се оказват неефективни или увреждащи биоразнообразието – е друга препоръка, която отправят от коалицията.
