loader image

Лозарите от Плевенско блокираха път Е83 в рамките на националния протест

Национално сдружение ,,Лозари” организира национален протест под формата на затваряне на пътища. Главен път Е 83 в посока Плевен София бе затоворен днес межу 8.30 и 10.30 часа от около триста протестиращи. Някои от тях описаха основните искания и проблеми пред ,,Гласа на земеделеца”.

Според Джанко Танев, лозопроизводител от Плевен, цялата ситуация е свързана най-вече с работната ръка. ,,Също и многото средства, които вървят за обработка на лозя. С тази субсидия, която я дават направо за ,,Бог да прости”, няма опряване. Ако нещата продължават така, няма да останат лозя. Ние тук сме останали от последните лозари. От 80 хил. дка в Плевенски окръг, сега няма и 1000 дка”, пояснява производителят.

Атанас Василев, изпълнителен директор на ,,Винпром Свищов” припомня, че Свищовска област е имало над 160 хил. дка лозя. ,, В момента сме само ние производители. Отлгеждаме 4000 дка, а за 2000 от тях кандидатстваме вече две години под ред за слагане на грозде и благодарение на тази помощ оцеляваме. В действителност, не виждам как ще се случат нещата. Липсва работна ръка, перспектива. Не виждам абсолютно никакво адекватно поведение и никаква обща игра между организации и държава за износ, защото българският пазар е ограничен. Преди 1989 г. в лозарския регистър са били вписани 1 800 000 дка, в момента сме 630 000 дка. От тях реалните са 230 000, а другите са на картата.” По думите му е необходимо да се направи нов лозарски регистър. ,, Да се види, че поисканите от нас пари не са наистина много. Те трябва да се раздават на хората, които реално отглеждат и произвеждат. Ако държавата не иска да ни подпомогне, тогава да ни даде пари, за да си изкореним лозята. Въпросът е, че финансовият министър не вижда резултатите от нашата дейност. Щом сме на загуба, не правим пари, за него не сме бизнес. Това е абсурдно, защото по – рано България е станала известна именно с вината си. България не подкрепя по никакъв начин популяризацията на виното. Вината ни са по-добри от френските и италианските. Печелим медали, където се явим. Всички колеги толкова много са вдигнали нивото, че не отстъпваме по никакъв начин на световните тенденции. Необходима е отборна игра между производители и институции. Не сме отборни играчи, но вече сме направили нещо с тези протести, тръгваме вече в тази посока”, разказва Атанас Василев.

Албена Симеонова, производител от Плевенско добавя: ,,Ако имаме пари да се явим на изложенията, печелим тези медали. Проблемите с лозята са създавани с години. От това, че не ни е обръщано внимание от политическото ръководство и самата Агенция по лозата и виното предимно толерира големите производители и то винарите. Ясен е проблемът с работната ръка. Има механизми, с които могат да ни помогнат и за това. Прагът на осигуровките за работещите в сектора е много висок, беше 430 лв, сега стана 710 лв. Ние производителите се осигуряваме също на висок праг, върху две минимални работни заплати. Малките лозари и животновъди, те ще се дерегистрират. До момента се регистрират, за да вземат пари от някакви програми, малко средства за COVID, форми на чисто подаяние. Тези с други професии, но регистрирани като производители, също се осигуряват на максималния праг. Това означава, че регистрираните ще намалеят поне с 20 хил. души. Нашите работници ги наемаме в началото на февруари, като започваме резитбата и в края на октомври с приключване на беритбата ги освобождаваме. От предишни години имаше възможност с европейска програма, да ги освобождаваме и да отиват на борсата, да получават осигуровка и обезщетение. Те живеят в селата и чакат да дойде отново февруари и да започнат. Сега няма такова нещо. Трябва да напраят три години стаж, за да ги освободиш и да ги пратиш на борсата. Това не е начин да се подпомагат работодателите, които да наемат сезонни работници. Единствените работодатели в селата сме ние, лозарите”, разказва Албена Симеонова.

Според нея, най-слабо подпомаганият бранш е лозарството. ,, Лицето на българското земеделие са лозарството и розопроизводството. При нас си оставаме с тези 27 лв. на дка. Затова се съдаде Национално сдружение ,,Лозари”. В цяла България направихме много сериозни протести. При нас край Плевен участваха повече от 300 души. Ние всъщност имаме подкрепата на министъра на земеделието и екипа му, ние нямаме подкрепа от финансовото министерство. Имаме основание, да се оплачем от финансовия министър”, уточнява още Албена Симеонова.

Христомир Карапанов, производител от Плевенско припомня, че в момента има програма ,,Преструктуриране и конверсия”, събиране на реколта ,, на зелено” и още няколко. ,,Проблемът е, че след изпълението на някоя от тях, след третата година се отива на пазара на работната ръка. Няма я подкрепата за новото лозе, а трябва да се наемат хора. Тези 30 лв, които се дават, отиват само за брането. В Македония субсидията, наричана там ,,субвенция” е от 120 до 150 лв. Дали македонските лозари ще се съглаят да им се дават 30 лв, като влезе страната в ЕС ? Като все пак им осигурят широк пазар. Все още изплуват фирми, които правят и вино, те добавят стойност. Само произвеждам грозде и няма как да оцелея на пазара в близко бъдеще. Нека да кажат, колко лозя да останат, за да знаем дали да си даваме земите под наем”, разсъждава Христомир Карапанов.

Производителят Петко Събев посочва, че българското законодателство дори не позволява да има малък производител на високоалкохолни напитки. ,,Това е нещо, за което никой не иска да чуе. В цяла Европа всички производители на грозде и вино имат право в определени количества между 10 и 20 хектолитра. Могат да ги произвеждат без да бъдат данъчен склад, както са всички останали големи производители. В България няма такава категория, ние сме единствената страна в Европа, в която няма малък производител. В Австрия такива производители са над 20 хил. души, в Италия, 50 хил. Това е допълнителен вариант, когато приключи кампанията, да са направи и ракия. В Австрия са разделени по региони и имат право да си продадат продукцията на крайния потребител след заплащане на намалена акцизна ставка. Австрийският прозводител оцелява, защото продава литър на цена от 300 евро. Държавата е задължила със закон да се продава на тази цена в заведенията. Малки производители е Европа са тези, които си произвеждат суровината и готов продаваем продукт. Това е Европейска директива”, уточнява Петко Събев.

Димитър Хараламбиев, производител от Плевенско подчертава, че лозарстовото е системно неглижиран сектор. ,,Особено последните петнайсет години от администрацията от най-ниско до най-високо ниво. То се затрива, регионите съвсем опустяват. Лозарството е най-сложното земеделие, социално ангажирано и се отглежда най-сложно насаждение. Беше основна цел да покажем и на нас самите, в частност на администрацията, че ние сме сплотени. Видяхме, че имаме воля да наложим дневен ред, който да ни решава проблемите. Днес е първата крачка, надявам се от хиляди такива, които да ни извдат на правилна посока. Основният проблем е с недостиг на оборотни средства. Лозарският сценарий в България е много губеща кауза. Навсякъде е губеща кауза, след като иска толкова ръчен труд, инвестиции за насаждение. След третата година се изиска от производителя да извади пари от собствения си джоб, за да подпомогне гледането на маргинализирани общности, които да нахраним и укротим. Вършим работа и на кметове и полиция, а седим в дъното. Това е срамно в земя, в която лозарството е поминък от хилядолетия. Той дава регионален облик, това е много важно да се разбере”, пояснява той. Според него, всеки български гражданин трябва да знае, че лозарството е фундаментален сектор. ,, То дава добавена стойност, а виното е продукт, който дава синергия към много сценарии- бизнес пътувания, туризъм, ландшафнтно оформление, социални ангажименти. Всичко това го имаме и то се разрушава. Най-наболелият проблем е, че трийсет на сто от колегите още не са започнали зимна резитба. Не получаваме подпомагането си в точния момент, а със закъснение, в неадекватни моменти. Няма защита на националния интерес. Днес се събрахме, за да кажем решително, че искаме това да се промени”, разказва Димитър Харалмбиев.

Според Георги Михайлов, производител от Тутракан,конкуренцията на вносни вина е изключително тежка. ,, Правим качествени вина, особено последните десет години. Страхотно развитие има в България. Производството расте с тези лозарски програми, станаха доста лозята и изведнъж ставаме конкуренция сами на себе си. Има много грозде, изкупната цена е изключително ниска, не се повишила, даже е намаляла. Износът намалява, а се увеличава вносът. Вкусовото развитие на аудиторията ни се променя с вина, които представят друг свят, не нашия”, подчертава Георги Михайлов.

Виолета Кръстева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X