Харчат за белошипи ветрушки повече отколкото за иновации
Спасяват пернати, а не нуждаещи се от операция
Парите, предвидени за опазване на лешояди, орли и други диви птички в бюджета, са повече отколкото тези за туризъм. При условие, че това е един от приоритетните сектори на икономиката, пряко и косвено допринася за между 10 и 13 на сто от БВП в бюджета и благодарение на него у нас се изхранват десетки хиляди домакинства.
Близо 25 милиона лева ще бъдат дадени за програмата Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси”, решиха депутатите с приетите от закона за бюджета за 2022 г. текстове. В същото време бюджетът на цялото Министерство на туризма е почти същия – 27 милиона лева, а средствата за реклама на страната ни като туристическа дестинация в пъти по-малко.
Средствата, които зелените организации ще прилапат по традиция за “опазване” на птичките, които преди това чинно броят, отново срещу милиони, са по-малко и от тези, предвидени за уж един от основните приоритети на правителството – иновациите. За новото ресорно министерство са предвидени 28 милиона лева за цялата година, или почти колкото ще отидат за малкото лешояди и орли на територията на страната.
Иновациите винаги са посочвани от премиера Кирил Петков като най-големия му приоритет. На тях той уж залага да постигне икономически ръст, да се подобри икономическата ситуация в страната, да бъдат разкрити нови работни места. Затова беше създадено и ново министерство на иновациите. От предвидените средства над 7 млн. лв. са за заплати, има малко пари за капиталови разходи (нали трябва да имат компютри и бюра), а за субсидии и подпомагане на фирми в бюджета на министерството са заложени само 14,63 млн. лв.
Така реално за местообитания на птиците от държавната хазна са предвидени повече пари, отколкото за стимулиране на иновациите и въвеждането на нови технологии, които бяха обявени за приоритет номер едно от премиера Петков. В същото време средствата за добрия живот на белошипите ветрушки, черните лешояди и царските орли са повече.
Средствата за местообитания на птиците са колкото целия бюджет за Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – 24,7 млн. лв. Те дори са съизмерими с предвидените пари за Министерството на електронното управление – 38 млн. лв. На това министерство управляващите също залагат големи надежди – да бъде въведено електронно управление, да има възможност хората и фирмите да общуват с администрацията онлайн.
Любопитен е и друг факт. за бюджетната програма “Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” през последните три години средствата са между 7 млн. и 9 млн. лева. За 2022 г. предвидените средства са около два пъти и половина повече. Това е голямо увеличение и показва, че животът на дивите птици се превръща в голям приоритет на правителството. И всичко това става докато в страната има хора, които водят мизерно съществуване. И постоянно се организират дарителски кампании, в които събират пари за операция на човек, която не се покрива от здравната каса.
Отделно стои въпросът с ефективността при изразходването на средствата. Защото много трудно може да се измери колко птици ще бъдат спасени с харченето на 25 млн. лв. от държавната хазна, които вероятно ще бъдат усвоени от “обичайните заподозрени” неправителствени организации, докато стигнат до пернатите. Същевременно с 25 млн. лв. могат да бъде спасен животът на 83 души, които имат нужда от операция на стойност 300 хил. лв.
Дали увеличението на парите за птици над два пъти и половина е свързано с дейност на Борислав Сандов преди да стане министър на екологията може само да се предполага. Той е съпредседател на партия “Зелено движение”. На сайта на еко министерството е посочено, че той е координатор за България на Европейската гражданска инициатива за защита на пчелите, работил е като експерт по опазване на климата в неправителствени организации.
Три пъти повече пари
6 млн. лв. за информиране на обществото
В бюджета на министерството на екологията за 2022 г. прави впечатление още една програма, по която средствата нарастват значително. Това е “Информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизмите за контрол”. За тази програма през последните три години са заделяни по 1-2 млн. лв., а сега средствата нарастват на 6 млн. лв. Оказва се, че за информирането на обществото са необходими над три пъти повече средства. Любопитно е, че министър Борислав Сандов е експерт и в тази област. На официалния сайт на министерството пише, че той има дългогодишен опит като организатор и говорител на кампании по опазване на околната среда и преход към зелена икономика.
Черният лешояд няма да се върне у нас
Парите са хвърлени на вятъра
Все едно да пробваме да върнем и европейския лъв
Черният лешояд няма как да живее в България, смятат биолози.
Милионите, които усвояват от години зелени организации за възстановяване на популацията на лешоядите у нас, са буквално хвърлени на вятъра.
Възстановяването на черния лешояд в България на практика е невъзможно, тъй като хранителната му верига е прекъсната трайно и необратимо, обясни пред “Труд” известен български биолог, пожелал да остане анонимен.
Причината е, че черният лешояд е мършоядна птица. Преди десетилетия тя се е срещала у нас, тъй като е имало огромни стада по пасищата.
Птицата се е хранела с трупове на умрели крави, овце, кози. Заради факта, че такива вече масово липсват птицата е сменила местообитанието си.
Според експерта опитът за завръщането му е равносилен на това да се внасят лъвове от Африка с цел да се възстанови популацията на отдавна изчезналия европейски лъв. “И 100 милиона евро да бъдат дадени, черният лешояд няма как да се върне в България”, обяснява ученият.
Източник: Труд
