Така че държавата трябва да планира с отговорност към потребителя и да гарантира хранителната ни независимост
Проектът на Стратегическия план на България по Общата селскостопанската политика за периода 2023-2027 вече е изпратен на Европейската комисия.
Жалко е, че това, което стана в Украйна в последните дни е война, която вече променя и ще променя много изградени планове. Дадените допълнително 150 млн. лв на земеделието, претендирани за голям успех, ще бъдат бързо стопени от последствията от кризата и инфлацията.
Те вече са сериозно нахапани, констатират икономисти.
От друга страна става още по-сериозно и отговорно стотиците милиони за земеделие не само много прецизно да бъдат разпределени между браншовете и производителите, но и така, че да гарантират продоволствената ни независимост, която излиза на първо място в следвоенната криза.
Ако се налага, трябва да се направят и корекции, защото е ясно, че вносът на продукция и храни ще поскъпва, а парите ще се обезценяват.
Май картофите стават много важни за изхранването…
Министерството на земеделието ни претендира пред Брюксел, че ще стимулира потреблението на български качествени и конкурентоспособни продукти на достъпни цени, ще насърчава българските земеделски производители, за да станат конкурентоспособни на европейските пазари и да развиват селските райони. Дано тези фрази не останат само на шаблон?!
Сега у нас ще се очакват коментарите по стратегическия план от страна на службите на ЕК. Но вече става по-важно и какви ще бъдат нашите национални коментари – на потребителите и браншовете на производителите.
Защото, освен, че потребяваме, ние и доста инвестираме.
Защото…като цяло от проекта на стратегическия план на стойност около 8 млрд. евро или 15 744 031 880 лева, разпределени в първи и втори стълб за 2023-2027 г. . националното подпомагане през периода ще е в размер на 4 709 995 506 лева, или 43 %.
Така че е много важно и какво ще кажем ние, а не само Брюксел
Да не забравяме и това, че стратегическият план заложи цели 60% национално съфинансиране за развитие на селските райони, т.е. наши пари, за да компенсираме намаленото финансиране от Европейски земеделски фонд за селските райони.
Тази вметка не е излишна и не е за пренебрегване, за да се знае, че земеделието ни няма да се развива в следващите 5 години само с европейски пари.
Да видим кое ще е най-важното за отбелязване при директните плащания на фермерите по финансови пера.
Парите за обработване на площ ще са 3,9 млрд. лв. за 5-те години. Ясно е, че ще таван за големите, а преразпределително плащане ще получават по-малките – с площ до 6000 декара.
Допълнително доста по-високо подпомагане на доходите си ще получат младите земеделски стопани – 120 518 461 лева за 5-годишния период. Дано това помогне да се увеличат.
За разнообразяване на отглежданите култури или т. нар. сеитбооборот, в който се включва още една култура, ще има за 5-те години малко над 591 млн. лв.
За намаляване на използваните пестициди се заделят близо 340 млн. лв. за 5-те години.
За подобряване на биологично разнообразие и екологичната инфраструктура са предвидени 313 млн. лв.
Схемата за биологично земеделие със ставка за плащане на площ и за биологично отгледана животинска единица ще е с бюджет за 5-те години от 224 млн. лв.
Общо обвързаните плащания ще са 903 472 107 лева.
При обвързаното подпомагане за запазва съотношението 60 към 40 в общия бюджет, като по-голям е делът за подкрепа към стопаните на говеда и дребни преживни животни.
Нови пари ще усвояват стопаните на крави от застрашени от изчезване породи и овце и кози, застрашени от изчезване.
Нови схеми ще има при плодовете, където са предвидени субсидии и за млади насаждения, които не са влезли в плододаване и за планински плодове.
При зеленчуците – за малки планински производители.
Повече пари се заделят и за стопаните на месодайните крави от догодина 28,2 млн. лв. За месодайните породи под селекция пък ще са общо 4 433 554 лв.
Годишният бюджет в обвързаното плащане за плодове ще е 35,4 млн. лв. плюс 3,8 млн. за младите, невлезли в плододаване градини.
При оранжерийното производство се увеличава бюджетът, но заради ягоди и малини, отглеждани в оранжерии.
За млечния сектор бюджетът е 1 800 430 лв., за сектор подове и зеленчуци – 12 058 375 лева, от които 70% са национални средства.
Бюджетът на втори стълб е малко над 6,9 млрд. лв. за 5-годишния период. Именно този бюджет е подсилен със сериозен пакет от национални средства, които вече ще представляват 60 на сто от сумите по интервенциите за развитие на селските райони“.
Биологичното производство е тук – то за първи път завоюва 654 972 277 лева за петте години.
Очаква се с нетърпение да се разбере как ще работи една от новите интервенции, които са изключително важни за бизнеса – създаването на Взаимоспомагателен фонд за гарантиране на доходите, който ще стартира със 117 млн. лв.Това е една от новите мерки, която трябва да покрива риска на агробизнеса и още не е ясно точно по какъв механизъм ще работи.
Друга особено важна интервенция, съществена за някои видове стопанства, е инвестицията напояване. Нейният общ бюджет е 195,7 млн. лв.
Нови интервенции ще засягат създаване и възстановяване на екологична инфраструктура, устойчиви практики и сортове,, насърчаване на намалението на употребата на продукти за растителна защита и торове, възстановяване и поддържане на деградирали пасища, насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатични условия.
За намаляване на растителната защита и торовете бюджетът е 195 млн. лв.
При инвестиционните мерки най-много средства са заделени в досегашната мярка за преработка – 587 млн. лв.
Хуманното отношение към животните и антимикробната резистентност ще бъдат платени с 19,5 млн. лв. Бюджетът на тази интервенция е близо 100 000 млн. лв. за периода 2023-2027 г.
Като цяла за плодове и зеленчуци има бюджет 12 058 375 лева, от които 70% са национални средства.
Да видим какви ще са ставките за всичко това, за да не заколим кокошката, която снася златните яйца…
Виктория Димитрова
