Войната в Украйна може да доведе до последствия, болезнени за фермерите, потребителите, производителите на торове и износителите на селскостопански продукти, предупреди Европейската комисия.
„Kупувачите на зърно трябва да се подготвят за по-високи цени, като се има предвид, че Русия и Украйна съставляват повече от 30% от световната търговия с пшеница, 32% за ечемик, 17% за царевица и повече от 50% за слънчогледово масло, семена и шрот”, предупреди Майкъл Сканъл, генерален директор на Генерална дирекция „Агри“ в ЕК, предаде Ройтерс.
Европейският съюз (ЕС) също така внася значителни количества фуражи и торове от региона, а производителите на торове разчитат на внос на природен газ от Русия. От друга страна, голяма част от животновъдите в ЕС търсят вносни фуражни култури от Украйна.
„Последствията от тази руска агресия ще имат голямо въздействие върху нашия агрохранителен сектор и ще бъде болезнено“, каза Сканъл пред законодателите на ЕС преди спешната неформална среща на министрите на земеделието на ЕС на 2 март.
Той обърна внимание и на черноморските пристанища, тъй като това е изходната точка за повечето украински износ на зърно. В момента тази търговия е замразена. „Това създава възможност кризата да продължи в средносрочен план, защото очевидно това ще повлияе на реколтата по-късно тази година“, коментира още Сканъл.
Европейският съюз също така има значителен износ на свинско месо за Украйна, както износ и внос на птици. От Русия пък се внасят вина, спиртни напитки и захарни изделия.
Украйна държи 16 процента от световния износ на царевица и е един от най-бързо развиващите се производители на културата – динамика, особено важна за посрещането на бързо нарастващото търсене на царевица в Китай.
И докато в отговор на новите реалности производството на въглеводороди може незабавно да се увеличи на различни места, това не се отнася за производството на зърно и дори голямото разширяване няма как да компенсира чистия обем селскостопанска продукция, която Русия сега контролира пряко или косвено, посочва Politico.
Еврокомисията е разтревожена от предстояща криза за зърно, торове и фуражи в ЕС
Междувременно Европейската комисия също представи информация за потенциалното влияние на кризата върху земеделския сектор, като направи това пред Европейския парламент едва на петия ден от началото на конфликта в Украйна. „В сектор „Растениевъдство“
Украйна и Русия държат близо 30% от световната търговия на пшеница;
32% от световната търговия на ечемик;
17% от световната търговия на царевица;
50% от световната търговия на слънчоглед и продукти от него.
Предстоящата сеитба на царевица ще бъде нарушена. Това се очаква да предизвика средносрочна криза, защото ще окаже влияние върху реколтата тази година. Заради военното положение, украинските власти не издават необходими сертификати относно зърнени култури..
Украйна е най-големият вносител за ЕС на соя без ГМО. Много е трудно да се намери такава в други региони – като например Южна Америка.
Да не забравяме и ефектите върху инфраструктурата – украинските черноморски пристанища практически сега не оперират. Голяма част от водните канали към тях са минирани от украинските военноморски сили и собствениците не смеят да акостират, въпреки че няма щети по пристанищата все още“.
Въпреки санкциите от 2014 г., Русия остава шестият най-значим търговски партньор на ЕС
Въпреки санкциите от 2014 г., Русия остава шестият най-значим търговски партньор на ЕС, подчерта Събев и припомни, че се изнасят много преработени продукти като захарни изделия, вина, спиртни напитки, бисквити, цветя и други. В същото време вносът на газ е изключително важен за европейското производство на торове – област, в която сме уязвими, както и сме зависими от внос на фуражи.
Практически Русия овладява богатите на зърно региони в Украйна и свързаната с тях транспортна инфраструктура. Но на Москва дори не й се налага да контролира изцяло земеделските земи на Украйна, за да обезпечи веригите за доставка на храни. Достатъчно е Русия да контролира само две точки на морски достъп, за да контролира доставките на зърно в Украйна: Керченския проток, който свързва Черно море с Азовско море, и 17-те пристанища в и около Одеса. На 23 февруари т. г. Русия затвори достъпа до Азовско море, а Украйна – всичките си търговски пристанища. Така украинското зърно вече е извън играта.
Москва вече е в състояние да решава кой ще получава критично важни доставки на храни
Оттук нататък Русия е в състояние да решава кой ще получава и кой не критично важни доставки на храни, предупреждават анализаторите. Пред риск от продоволствени кризи са изправени някои от най-уязвимите държави и региони в света. Страни като Йемен, Либия, Ливан, Шри Ланка и Судан и други силно разчитат на украинското зърно, и дори краткосрочно забавяне на доставките може да има драстични последици, посочва Politico. Последиците от руската интервенция на световния пазар на зърно са непредвидими, а според мнозина анализатори, именно промените в цените на зърното доведоха до т. нар. Арабска пролет през 2011 г.
Подобна нестабилност ще разфокусира допълнително Съединените щати, Европа и други съюзници, които ще насочат усилията си за смекчаване на подобни конфликти и хуманитарни кризи. Това изтичане на внимание и ресурси към други части на света ще даде допълнителни козове в ръцете на Русия.
