. Зърнопроизводителите са изправени пред пролетна кампания с пълни складове. Това ще ги обрече на фалит и отказ от засяване на новата реколта.
Ася Василева
„Ако забраната за износ на зърно остане, макар и неофициална, но реална, ние няма да сеем. Няма икономически смисъл да държим излишни количества слънчоглед, зърно и царевица в складовете. Най-малкото нямаме такъв капацитет за съхраняването им. Какъв е смисълът да сеем? Но дали живеем в демокрация или в тоталитарен режим? Фактът, че един човек може да се обади и да каже – няма да се пускат кораби, означава, че режимът е тоталитарен. А от няколко дни това е обяснението, което ни се дава – един човек се обади и каза да не пускаме корабите. Проследих Съвета на земеделските министрите на Европа във връзка с войната в Украйна, и там никой не говори за затваряне на граници. Защо България създава такова супернапрежение и дали се прави умишлено?“, коментира ситуацията със задържаните кораби, натоварени със зърно, председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова за „Гласът на земеделеца“.
НАЗ ще има отново извънреден управителен съвет, тъй като отново предстои Консултативен съвет по зърното.
„Това е и единствената ни комуникация с Министерството на земеделието, друга нямаме, обясни Радостина Жекова. Няма как да оставим това абсурдно положение!“
Ситуацията наистина е странна и дори скандална. Няма как държава в ЕС да не може да изнася стока и да ограничи свободната търговия. На ниво Европейски съюз не е взимано решение за спиране на търговията. Зърнопроизводителите са възмутени с пълно право.
„Спрян е кораб за Португалия! Няма никакво решение на ЕС в тази посока. Ние част от ЕС ли сме или не сме? В ЕС няма активирана извънредна нота за обявяване на извънредно положение и затваряне на границите на съюза. И това беше много ясно заявено по време на Съвета на министрите на земеделието на ЕС.
Този съвет беше много интересен. На първо място на него стана ясно, че никой вече не говори и не си прави илюзии за Зелена сделка, всички страни са много притеснени за изхранването на населението на Европа. На него имаше едно много важно изречение, че Русия храни със зърно огромната част от населението на третия свят. И ако то не бъде нахранено, ще осъществи огромен миграционен натиск към Стария континент. А България на практика в момента е затворила границите си и не изнася зърно”, казва Радостина Жекова.
Положението е доста тревожно, тъй като голяма част от зърнопроизводителите имат кредити и ако не си продадат стоката, ще фалират. Банките ще станат собственици на земеделска земя, на техника, на бази.
„Това е унищожение на сектора. И в същото време, чета как МЗм ще подпомага земеделските производители заради кризата с Украйна. Че те току-що ни унищожиха! 72 часа се държат корабите. За всеки ден престой собственикът на кораба плаща 40 000 долара на ден. Няма търговска компания, която да влезе повече в териториалните ни води. Освен ако целта не е да се направи България нежелана за търговия зона. Но в бедната ни държава има едно земеделие, което носи приходи. Ясно е, че туризмът скоро няма да стъпи на крака повече. А сега погребват земеделието! Как ще съществува икономиката, която трябва да поеме прииждащите бежански потоци? А рентите?“, пита Жекова.
Обективна причина за спиране на износа на зърно няма. В България има налично количество за следващите три години.
„Миналата година произведохме над 7 млн. тона зърно. Това означава, че в складовете има 4-5 млн. тона пшеница. Какво да я направим? Няма да стоим като агнета на заколение! Няма да стане! Това е бизнес, граден 30 години. Сега ни връщат в тъмните дебри на началото на национализацията“.
Истината е, че държавата очевидно не е готова да посрещне положението. Не е готова за справяне с кризи като тази с горивата. А ситуацията е тревожна от дълго време и едва ли има оправдание да нямаме вече резерви от гориво и торове, за да обезпечи собственото ни производство. Не в последния момент да налага репресии върху производителите и то без причина.
Заради инфлацията повечето зърнопроизводители не продаваха, а задържаха количества до момента, в които са им необходими оборотни средства. Това беше единственият разумен бизнес план в ситуацията и като добри стопани, те взеха правилно решение. Никой не можеше и да си помисли, че в условията на пазарна икономика е възможно ограничаване на пазара. Сега им предстоят много разходи, за които са необходими свежи пари – кредити с падежи, изключително скъпа пролетна кампания и торене на есенниците с торове на космически цени. И нито едно не може да чака.
Вътрешният пазар е с обем 1 млн. тона пшеница годишно. В складовете има 3 млн. тона в момента. След няколко месеца ще излезе новата реколта от около 6 млн. тона.
„ Какво ще правим 9 млн. тона пшеница? В кой склад ще влязат? На държавата?
Днес много колеги ми задодаха въпроса: „Какъв е смисълът да сеем, ако няма износ?“ Някой се е надценил във възможностите, които има. Усещането на целия сектор е за предателство. Ще разберем кой е и защо. И то скоро. В момента тръгва кампания, която струва много пари. На вратата чука пролетна кампания плюс подхранване на есенниците. Говорим за около 150 лв разходи на декар. Трябва да ги извадим в момента и да ги платим. Кой ще те финансира, когато парите са ти в стока, която не можеш да продадеш?
Има сключение сделки, договори за доставки. Има стока, която тръгна, фактури и пари, които се връщаха. Създаде се невероятен хоас. Не знаем дали е умишлен или от неграмотност. Но не мога да повярвам, че съществува чак такава неграмотност. Въпросът е кой има изгода от ситуацията?“, изразява възмущението на колегите си Радостина Жекова.
А има и други тревоги.
„Ситуацията на пазара на торове е безумна. 1600 лв за тон в момента е цената на амониевия нитрат. Русия вече няма да изнася количества за България, украинските торови заводи също спряха работа. Русия спря и износа на компонентите за нашите торови заводи. Сега ще ги чакаме от Египет, но къде е Египет и каква е цената им? Тор няма. Това е. Ако намериш, е безумно скъп. И това в момент, когато не можеш да продадеш един тон зърно. Няма как да стане да инвестираш такива суми. И да слушаш как държавата щяла да изкупува. Коя държава? Българската ли? Има ли пари?
Защо не осигуриха стратегически запаси от тор, а се вгледа в излишните количества зърно? От месеци говорим, че трябва да има запаси от тор!
Това, което правят в момента е пагубно за сектор зърнопроизводство. И този път няма разделение на малки и големи. Еднакво лошо е за всички. А в същия ден излезе информация, че договаряме огромен износ на агнета за Турция. И БАБХ съдейства. Логика никаква. При положение, че в България не се внася пшеница, а се внася месо. Ще изнасяме агнетата, но ще държим пшеницата!“
Положението може да доведе до протест иначе търпеливите зърнопроизводители.
„ Ако положението не се промени, със сигурност зърнопроизводителите ще предприемем протестни действия. Иначе ни чака гибел. Трябва да затворим. Няма комуникация с Министерството на земеделието. Никой не ни казва каква е причината. Защо само в България износът на зърно е забранен на практика, а не и във Франция и Германия, например. Няма как цяла Европа да продава, само ние – не. И Министърът на земеделието да се прави, че не знае какво става. Това за нас е цинично. Европа никога няма да позволи търговията да спре“.
Квотен принцип на износ е решение срещу липси на пазара. Но не и забрана. Следи се пазара, оставя се необходимото за вътрешно потребление количество. Прави се буфер, които да седи в държавата.
„ Не можеш да затвориш пазара. Има сключени сделки с международни търговци. Това е пълна некомпетентност от държава! На Консултативния съвет по зърното ни питаха – колко зърно имаме в държавата? Работа на държавата е да знае колко зърно има в държавата, не на бизнеса! Ние сме предоставили цялата изискуема от нас информация!“, не крие огорчението си Радостина Жекова.
На полето в момента всичко е спокойно по отношение на пшеница, ечемик и рапица. Снеговете през последните дни донесоха още зимна влага, необходима и за пролетната кампания по сеитбата на царевица и слънчоглед.
