Наличието на различни форми азот предоставя отлична възможност за правилни решения, според конкретните условия
Агр. Петър Кръстев
Пролетното подхранване на зимните житни култури е основна предпоставка за залагане на високи добиви, тъй като в началото на пролетната вегетация растенията изискват високо ниво на подвижни форми от хранителни вещества в почвата.
Характерно за пшеничните култури е интензивната консумация на азот и фосфор от пролетното братене до началото на изкласяване, тоест през периода на интензивен растеж на вегетативните органи. Преди да достигне фаза изкласяване, пшеницата може да абсорбира до 78% азот, 76% фосфор и 95% калий. Ето защо през пролетта е необходимо да се обърне внимание преди всичко на азотното хранене, тъй като при липса на азот диференциацията на класа завършва преждевременно. В резултат на това се образува къс клас, с малък брой класчета и плоско зърно. Неправилно подбраните дози азотни торове през този период водят до значително намаляване на добива, което не може да бъде компенсирано в следващите фази на растеж и развитие на културата.
За да се получи положителен резултат от подхранването на пшеницата през пролетната вегетация, трябва да се имат предвид два важни фактора: правилно да се определи дозата на минералния тор и да се подбере подходящата форма на азот в нея. Да започнем с първия. В резултат на конкретни практики за подхранване на културите, за зимната пшеница се препоръчва да се внасят 30-60 кг/дка физ. в-во азот.
Дозата на азотните торове до известна степен може да се определя:
Първо, по външния вид на посевите – чрез визуално установяване
За слаби, изнежени посеви трябва да се прилага по-голяма доза, за добре развити посеви – по-малка. По цвета на листния апарат е възможно да се установи условната нужда на растенията от азот, но признаците на липса на този макроелемент могат да бъдат сходни с тези, които се проявяват при липса на други хранителни вещества или поради влиянието на фактори от типа време, физични или физикохимични свойства на почвата и пр. Следователно внасянето на азот „на око“ невинаги отговаря на очакванията и не дава основание за максимална реализация на генетичния потенциал на сорта.
Второ, въз основа на резултатите от диагностиката на растенията
За бързо приблизително определяне на нивото на снабдяване на пшеничените растения с азот може да се използва експресната лаборатория. Но за точното установяване на този индикатор се извършва химичен анализ в специализирани лаборатории. Този вид диагностика обаче не дава реална картина за нуждите на растенията от азот, тъй като не отчита сортовите различия, метеорологичните и почвените условия на отглеждане;
Трето, въз основа на данните от анализа на почвата
За да се определи необходимата доза на торене, е нужно да се определят показателите на азотния режим в зависимост от избраните методи на изчислената доза. Така че по време на пролетното възобновяване на вегетацията на зимната пшеница е препоръчително да се определи съдържанието на минерален азот в почвения слой от 0 – 20 см. Именно този индикатор ще насочи агронома за състоянието на осигуряване на растенията с налични азотни съединения в определен момент. Ако съдържанието на минерален азот е високо, тогава не е препоръчително да се извършва ранно пролетно подхранване, тъй като то може да провокира образуването на непродуктивни братя. На почви с тази характеристика при необходимост пшеничните посеви се подхранват с азотни торове през периода на края на братене – началото на вретенене. За да се установи нивото на осигуряване на растенията с това хранително вещество, за целия вегетационен период се определя съдържанието на лесно хидролизиран азот, който е най-близкият резерв за попълване на минерални съединения;
Четвърто, според индекса NDVI, като се вземат предвид определени показатели за плодородие на почвата
Въз основа на сателитни изображения или резултати от въздушни снимки се създава карта на реколтата. Полето се разделя на условни зони и се вземат почвени проби. След получаването на резултатите от извършената работа се създава карта за прилагане на торове, която се използва като елемент от прецизното земеделие. Този подход помага за оптимизиране на разходите за използване на азотни торове и повишаване на добивите в райони с висок потенциал до 40%. Съвременните технологии за изграждане на система за торене за всички култури постепенно се превръщат в задължително условие за ефективно земеделие и у нас.
След като определите дозата на азотния тор по един от посочените методи, преминаваме към следващия етап – избора на формата на азота. Това хранително вещество може да се прилага под формата на амиди (NH2), амоний (NH4+) или нитрати (NO3-). Всяка от тези форми има своите условни предимства и недостатъци. Ето защо при избора на формата на азот е необходимо да се вземе предвид състоянието на културите, свойствата на почвата, прогнозата за времето и други фактори, които пряко влияят върху превръщането на тези съединения и тяхната достъпност за житните растения. Пазарът на минерални торове предлага широка гама от азотсъдържащи торове, в които могат да бъдат включени съпътстващи хранителни вещества или вещества, които спомагат за намаляване на загубите на азот и съответно за повишаване на степента на неговото използване. Този момент също трябва да се вземе предвид при избора на тор.
Какво се предлага на пазара за пролетно подхранване на зимните житни култури?
Да започнем с „класиката“. Амониевият нитрат (34% азот) е тор, съдържащ две форми на азот в състава си: амониев и нитратен. Тези азотни форми се абсорбират добре от кореновата система на растенията от зимна пшеница, но NO3-йонът все още е наличен. В същото време подвижността на нитратния йон води до неговото измиване в по-дълбоки слоеве. Но амониевият азот се фиксира от почвопоглъщащия комплекс, поради което не се измива.
Тази форма в резултат на микробиологични трансформации при определени условия се превръща в нитрат. Тоест, ако има нужда от бърза реакция за подхранване на пшеницата, тогава амониевият нитрат е идеалният вариант.
Алтернатива на амониевия нитрат може да се счита за вар-амоняк, съдържащ в състава си до 28% азот и до 22% калциев оксид. В допълнение към гореспоменатите амоний и нитрат, калцият ще има положителен ефект върху физикохимичните свойства на почвата и биохимичните процеси в растенията. Именно това хранително вещество активира преминаването на ензимни реакции, влияе върху метаболизма на въглехидратите и азота и е необходимо за нормалния растеж на надземните органи и кореновата система на растенията.
Предвид тенденцията към увеличаване на обема на физиологично киселите минерални торове и намаляване на органичните, както и на варовитите материали, допълнителното внасяне на калций ще допринесе за леко деоксидиране на коренообитаемите слоеве на почвата. Трябва да се отбележи, че пшеницата принадлежи към групата на културите с оптимално рН в диапазона от 5 до 7,5 и реагира добре на варуване. Ето защо е добре да се знае, че на почви с pH < 5 калциево-амониевият нитрат няма да бъде много ефективен. При такива условия трябва да се извърши варуване.
Уреята или карбамидът (46% азот) остава популярен на пазара азотен тор. Неговата привлекателност се крие преди всичко в ниската цена на 1 кг активна съставка азот. В урината този елемент присъства под формата на NH2. Амидната форма се използва най-добре за листно подхранване. За да станат достъпни за растението амидите в почвата, трябва да претърпят серия от микробиологични трансформации, чиято продължителност може да варира от няколко дни до няколко седмици. Този период на трансформация се определя пряко от температурния режим. Следователно не трябва да се очаква бърз ефект от използването на урея при ранно пролетно подхранване.
Една от причините за ниската ефективност на карбамида при повърхностно разпръснато прилагане около растенията е загубата на азот поради високата активност на уробактериите в почвата. Тези микроорганизми отделят ензима уреаза, което води до бързо превръщане на амидния азот в амониев карбонат. Последният от своя страна взаимодейства с водата и въздуха и лесно се разлага. Ето защо за повишаване на ефективността на оползотворяването на уреята се използват различни инхибитори на уреаза. Пазарът и у нас вече разполага с тези формулации на азотния тор. Установено е, че тези вещества допринасят за увеличаване на степента на използване на азота от тора и естествено, за увеличаване на добивите на културите. Вярно е, че формулирането с инхибитори изисква допълнителни разходи, но увеличаването на добива може да ги компенсира и да осигури печалба.
За пролетно подхранване е препоръчително да използвате друг популярен азотен тор – урея-амонячна смес (UAN). Има три степени UAN със съдържание на азот – 28, 30 и 32%. Съдържа азот в три форми: амиден, амониев и нитратен. Растенията могат да използват първо нитрати, след това амоний и накрая амиди след техните трансформации. Ето защо UAN се счита за дългодействащ тор. През пролетта растенията от зимна пшеница все още не вегетират активно, така че могат да се прилагат високи дози азот – до 5-6 кг/дкa aкт. в-во Има определени ограничения за използването на този тор при ранното пролетно подхранване на пшеницата. Така че, когато използвате UAN-32, температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 0°C, тъй като кристализацията му настъпва при -2°C. В периода на отрицателни температури е по-добре да се използват класове UAN 30 и 28 с температура на кристализация съответно – 9°C и -17°C.
Сярата е безусловно необходим партньор на азота
Днес алтернативата на конвенционалния UAN е UAN+S (23% азот, 3,6% сяра), който се предлага от Агрополихим Девня и е напърно достъпен за българските земеделци. Проведени научни изследвания показват, че увеличението на добива при условията на пролетно-лятна подхранване на UAN -32 в сравнение с амониев нитрат е незначително (в рамките на 20 – 24 кг/дкa), което все пак осигурява допълнителна печалба. В същото време се наблюдава подобрение на показателите за качество на зърното: съдържанието на протеин се увеличава с 1,10%, а глутен – с 2,14%. Посочено е и ефективното използване на сяросъдържащи азотни торове (UAN + S). За съжаление, на последния елемент не се обръща необходимото внимание в храненето на пшеницата. Въпреки това намаляването на обемите на приложение на сяросъдържащи и органични торове доведе до ниско съдържание на сяра, особено на почви с лек гранулометричен състав. Неприемливо е да се пренебрегва този фактор, тъй като този макроелемент също е много важен в храненето на растенията от зимна пшеница.
Сярата играе съществена роля в растежа и развитието на пшеницата, започвайки от първите фенологични фази. Метаболизмът ѝ в растителната клетка е взаимосвързан с азота, тъй като и двата елемента са основни компоненти на протеините. При липса на един от тях, протеиновият синтез се забавя. Следователно визуалните признаци на дефицит на тези два елемента са много сходни. Смята се, че за единица дефицит на сяра в почвата се губят около 15 единици азот. Това още веднъж потвърждава важността от осигуряването на пшеничните растения в началото на възобновяването на пролетната вегетация не само с азот, но и със сяра.
Изводи
За да изберете най-добрия азотен тор за специфични условия, е необходимо да се вземат предвид не само формата на азота, но и съдържанието на придружаващите елементи. Но изборът на оптималната доза от внасянето му е пряко зависим от комбинацията от визуална, растителна и почвена диагностика, реализирана с най-новите изследователски методи. Фокусирайки се върху азотното хранене, не бива да забравяме, че за максималното реализиране на генетичния потенциал на сортовете зимна пшеница е необходимо добавяне на други макро- и микроелементи, тъй като, както знаем, никой не е отменил „закона за ограничаващите фактори“.
