Пловдивските зърнопроизводители са убедени, че заедно ще се справят с всички кризи и ще ги превърнат в нови възможности
На 1 март Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив (СЗП) събра членовете си на пролетен семинар под мотото „Пролет 2022 – нови предизвикателства“ в Гранд хотел Пловдив. Над 60 души, повечето от които млади хора – второ и трето поколение земеделци, се събраха, за да обсъдят актуалните предизвикателства в сектор „Зърнопроизводство“. А те не са малко – нов програмен период, тежка икономическа криза, нарушени логистични доставки и война, съвсем близо до България. В такава ситуация е изключително важно да усещаш, че не си сам войн на полето, а зад теб стои сериозна организация и имаш колеги, на които можеш да се опреш и на които можеш да разчиташ. Както и добри търговски партньори.
„За мен е удоволствие да приветствам всички колеги, с които заедно ще поставим акцент върху възможностите, предизвикателствата и перспективите, които имаме днес, каза при откриването на форума Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив, който е и зам.-председател на НАЗ. – Напредъкът на земеделието се вписва изцяло в Стратегията на ЕС за икономически растеж, допринасяйки в значителна степен за ускорено развитие на екологична и конкурентноспособна икономика c ефективно използване на ресурсите, базирана на знания и иновации. Затова мотото на семинара е „Пролет 2022 – нови предизвикателства”, с надежда и вдъхновение за надграждане на постигнатото, като целта е взимане на правилни решения за рентабилна и устойчива дейност, в която участие имат информационните и комуникационни технологии, машиностроенето, производството и разпределението на енергия, новостите в ползването на семената, торовете и препаратите. По този начин се надяваме, че ще се стимулира развитието и на други отрасли c по-висока добавена стойност за икономиката, явявайки се катализатор за осигуряване на заетост и растеж през идните години.
В световен мащаб се налагат драстични промени в ползването на основни средства за производство в нашия сектор. Това е предизвикателството, което предстои да обмислим, за да предопределим устойчивото бъдеще на зърнопроизводството, като цяло чрез въвеждане на иновационни и енергийно ефективни технологии. Идеята за това ще допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата, важна част от които се дължат на нашия отрасъл, и до изпълнение на целите срещу климатичните промени. Нека обърнем поглед към бъдещето с присъщата ни увереност, находчивост и енергия, с която сме заредени. Нека всяка получена мартеничка донесе късмет и весели усмивки в живота на всеки един от нас, а наученото от семинара да се превърне в богата реколта и пожънати резултати“, каза още Людмил Работов.
На семинара присъстваха директорът на ДФ „Земеделие“ и РА „Пловдив“ Йосиф Ячев и изпълнителният директор на Национална асоциация на зърнопроизводителите г-жа Наталия Шукадарова. Презентации имаха фирмите Байер, БАСФ, Кортева, Синджента, Сумит Агро, Екофол и Агрополихим.
„Смея да твърдя, че Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив е една от най-активните организации, членуващи в НАЗ, каза Людмил Работов за „Гласът на земеделеца“. – Имаме 55 члена и в момента има 3 нови подадени кандидатури за членство. Тази година празнуваме 15-годишен юбилей от нашата регистрация. Работим задружно, обсъждаме и решаваме проблеми, помагаме си взаимно един на друг. Крайната ни цел е заедно да постигнем по-добро структуриране на стопанствата ни, по-висока рентабилност и по-добри доходи.“
„Тук виждам много млади хора, повечето от които второ поколение земеделци, и това ме радва, каза Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Съединение, за „Гласът на земеделеца“. – Идеята за тази организация намери почва, разви се като добре гледано с любов растение. Тези млади хора, които присъстват на семинара, ни дават увереност, че нещата ще продължат в правилна посока.“
По време на семинара Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на НАЗ, запозна зърнопроизводителите с Националния стратегически план за земеделие. Той вече е изпратен в Брюксел и се предполага, че по неговите правила ще работи българското земеделие през следващия Програмен период 2023-2027 г. Представянето му предизвика оживена дискусия в залата и множество актуални въпроси, много от които явно предстои да бъдат уточнени и финализирани.
Предизвикателствата пред зърнопроизводството в момента са изключително много. Неяснотите – също. По време на семинара дойде новината, че свободният износ на зърно от страната е ограничен. Как ще се отрази това на пазара и цените, все още не е ясно. От друга страна, поради отпадането от пазара на водещи световни производители на зърнени и маслодайни култури като Русия и Украйна, българското зърнопроизводство става изключително важно за осигуряването на продоволствената сигурност на държавата и ще се радва на повишено търсене на международните пазари. Кризите винаги са и шансове, както каза Ангел Вукодинов. А българските зърнопроизводители са доказали, че кризите не ги плашат и продължават напред обединени.
„Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив е като клечката и снопа, обобщи Венелин Делгянски, зърнопроизводител от Раковски. – Една клечка се чупи лесно, но когато са заедно – не. Когато сме заедно и задружни, гласът ни се чува. Ние, като организация, имаме необходимата представителност, за да можем да отстояваме интересите си пред различните институции.“
Както си е редно за рожден ден, семинарът приключи с празнична програма с наздравици и с приятелски разговори между колеги. Защото българските зърнопроизводителите могат да работят здраво, но могат и да се веселят. Заслужили са си го!
Людмил Работов, председател на УС на СЗП:
Благодарение на нас, зърно в България има достатъчно!
Зърнопроизводителите сме достойни хора, но отношението на държавата е обидно Никой не може да прогнозира себестойността на зърното, но ще има достатъчни количества Ситуацията на полето в Пловдивско е добра Има достатъчно влагозапасеност на посевите от последните валежи
– Господин Работов, ситуацията, в която се намираме е безпрецентно натрупване на няколко кризи наведнъж. Освен тях предстои и нов Програмен период с нови правила. Ще се справят ли българските зърнопроизводители?
– Земеделците по принцип сме оптимисти. Винаги съм го казвал. Съобразяваме се с условията и ситуацията. Надяваме се това световно напрежение да се потуши в най-скоро време. Ще се справим.
Проблемите са икономически. Основните суровини, които ползваме в нашето производство – торове, горива, препарати за растителна защита, поскъпнаха в пъти. Цените на азотните торове са безумни. Всичко това ще увеличи много себестойността на продукцията ни. Никой не знае къде ще отиде като цена пшеницата.
Зърнопроизводителите основно трябва да търсят икономическия ефект – да остане стопанството рентабилно, да има възвращаемост, която да се използва за плащане на рентите и фонд работна заплата. Разбира се, че трябва да се обновява и машинно-тракторния парк. Без това не може да се продължава производството.
– На семинара на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив бе представен Стратегическият план за земеделие на България. Какви са акцентите, които бихте искали да откроите накратко?
– Ние сме против налагането на каквито и да е тавани по отношение на субсидиите на зърнопроизводителите. Но те са вече факт. И тук трябва да се подходи разумно, управляващите да зачетат исканията на земеделците. Трябва да се приспадат разходите за заплати и осигуровки в пълен размер, защото върху тези разходи се плащат данъци.
Интензитетите, които се предлагат по отношение на Втори стълб, са меко казано, подигравка за нас. Не може със заложените параметри да се направи никакъв инвестиционен проект. СПО от 170 000 евро е изключително ниско. При тези параметри стопанствата на зърнопроизводителите, които са изградени и функциониращи, не могат да правят никакви инвестиции в земеделска техника.
За да правим по-екологично съобразно производство, което да опазва въглерода в почвата, ни е необходима много скъпа техника. По този начин, както са разписани интервенциите, парите няма да стигнат до никъде. 30% интензитет на подпомагане е смешно малко, за да се замислиш изобщо да започваш такива проекти.
Навремето баба ми гледаше кокошки. Когато тръгнеха да прескачат оградата, им подрязваха крилете. Така се чувстваме и зърнопроизводителите по отношение на новия Стратегически план за земеделие. Приземиха ни. Ще е трудно оцеляването.
– Не е ли обидно това отношение за зърнопроизводителите, при положение, че първото нещо, което правителството направи при обявяне на войната в Украйна, беше да провери колко зърно има в държавата? Слава Богу, този път зърно има, което е огромен успех на българските зърнопроизводители, за което всички трябва да сме благодарни.
– Обидно е. Правителството панически се опита да събере информация, въпреки че такава трябва да има в държавата. Надявам се, да са установили, че зърнопроизводството е един от секторите, които стимулират икономическото развитие на държавата. Зърнопроизводството е отрасъл, които допринася за успешното развитие на българската икономика и да поддържат положителни нива във външнотърговския ни експорт. Гордеем се, че благодарение на нас – зърнопроизводителите, зърно в България има достатъчно.
Автори: Ася Василева, Бисер Джонев
