Неоникотиноидите остават в обработваемите площи години след употреба
Радио „Франс интернасионал“
Във вторник, 1 февруари тази година, френското правителство издаде указ, разрешаващ използването на опасни за пчелите инсектициди. По време на кампанията за засаждане през 2022 г. и само за 120 дни фермерите ще могат да използват семена от захарно цвекло, третирани с неоникотиноиди.
По време на сеитбената кампания отново могат да се използват такива пестициди, които се наричат от пчеларите „убийци на пчели“. Частичен мораториум върху използването на три неоникотиноида, вредни за пчелите беше въведен в Европейския съюз още през 2013 г. През 2018 г. три неоникотиноида бяха почти напълно забранени от Европейската комисия, а през 2020 г. френското правителство стартира национален план за изследвания и иновации, PNRI, насочен към подготовката за окончателното поетапно премахване на неоникотиноидите през 2024 г. Планът предполага, че тази цел може да бъде постигната благодарение на нови селскостопански технологии, които междувременно трябва да бъдат разработени и внедрени.
Тестването на нови продукти за борба с вредителите обаче все още не е приключило и в края на 2020 г.
Парламентът гласува за временно премахване на правилата
С мотива да помогнат на фермерите, инсектицидите нречени „убийци на пчели“ и забранени от 2018 г., бяха върнати на нивите за една година. Подобни разрешения бяха издадени през 2021 г., а сега и през 2022 г.
Какво се прави в момента за замяна на вредните неоникотиноиди във Франция?
На 500 хектара земеделдси площи в различни региони на страната пилотни земеделски ферми тестват различни технологии за замяна на опасните инсектициди. От 2022 г. (всъщност през настоящия сезон за земеделие), към тях ще бъдат добавени 250 хектара действащи вече ферми, в които ще се провеждат тестове в работни полеви условия. Тъй като крайната дата е 2024 г., се предполага, че през 2023 г., ако тестовете не бъдат завършени, правителството може отново да издаде разрешение – става въпрос за ползване на неоникотиноидните препарати.
Защо „Убийци на пчели“…
Неоникотиноидите са клас инсектициди, които действат върху централната нервна система на насекомите. Тези фитосанитарни продукти имат ниска биоразградимост и устойчиви токсични ефекти. Те унищожават в полетата дори онези представители на фауната, които не вредят на културите, например земните червеи, които разрохкват почвата, както и птиците. Научната общност вижда превантивната употреба на неоникотиноиди като основна причина за загубата на биоразнообразие в Западна Европа. Проучвания на CNRS, INRA и Института за изследване на пчелите (Institut de l’abeille ITSAP) и публикувани в списание Science of the Total Environment през 2019 г. показват, че остатъците от инсектициди, по-специално имидаклоприд, остават трайно в засяваните полета с обработени семена в около 48%. От проучените области. Оценка на риска за пчелите показа, че 12% от обектите остават замърсени за 3 години и това може да доведе до смъртта на половината от пристигналите в тях пчели и земни пчели. Най-малкото се отразява на имунната им система, на ориентацията и предизвиква стрес в пчелното семейство.
Пчеларите обвиняват неоникотиноидите за синдрома на разпадането на пчелното семейство, когато медоносните пчели напускат кошерите си завинаги. Няколко научни изследвания са доказали токсичността на тези инсектициди за пчелите и земните пчели в лаборатории. Тези наблюдения са трудни за потвърждаване при теренни проучвания, което поражда научни спорове между екологичните организации и фермерите.
…И спасители на земеделски култури!
Фермерите и земеделските стопанства с нетърпение очакваха новото разрешително. От него най-много се нуждаеха производителите на захарно цвекло. При липсата на ефективен заместител на контрола на вируса нанасящ огромни поражения на цвеклото, индустрията претърпя значителни загуби. През 2020 г. този клостеровирус унищожи една трета от кореновата култура. Загубите надхвърлиха 280 милиона евро.
Новото постановление позволява за 120 дни по време на сеитбена кампания 2022 г. да се използват семена от захарно цвекло, третирани с активните вещества на два неоникотиноида – имидаклоприд и тиаметоксам. Същевременно с постановлението се ограничава броят на културите, които могат да се засаждат в използваните обработваеми площи през следващите години. Целта на това ограничение е да се намали въздействието на вредните остатъци върху опрашващите насекоми.
Отклоняването от правилото не означава, че използването на инсектициди трябва да стане автоматично и задължително. Фермерите сами ще решат дали да използват семена, третирани с неоникотиноиди, или не. През 2021 г. около 25% от производителите постепенно премахваха опасните инсектициди, които също бяха скъпи.
Досега екологичните организации се опитват да се борят с връщането към неоникотиноидите. През 2020 г. 150 представители на различни асоциации, така също и политици, предимно от левицата, публикуваха в Le Monde призив за предотвратяване на „огромно отстъпление на демокрацията“. Те имаха предвид именно разрешението за ползване на неоникотиноиди, макар и за ограничено време.
Между опазването на околната среда и икономическата необходимост научната общност търси нови пътища. Агрономът Жак Капла, автор на „Да променим земеделието“, смята, че използването на неоникотиноиди се дължи преди всичко на премахването на квотите за захар през 2017 г. и спадащите европейски цени. Капла е застъпник на биологичното земеделие. Той обаче не предлага да се върнем в миналото на предишните принципи на биологичното земеделие.
„Земеделието е в безизходица в наши дни“, казва той. „Споровете се свеждат само до това дали да се използва „химия“ или не. Проблемът обаче е много по-дълбок и самият философски подход към селското стопанство трябва да бъде променен.“
За съжаление нов, коренно различен подход и то такъв, че да е изгоден за потребители и производители в селското стопанство, все още не е разработен и това няма да стане лесно нито бързо.
(ПиК)
