loader image

Държавата създава предпоставки за продоволствена криза

Липсата на сратегия за намаляване на енергийните разходи, ще доведе до колапс на производството и на зърно, и на всякакви други храни

Ася Василева

Членът на Управителния съвет на НАЗ Мариела Йорданова съобщи по време на изложението АГРА 2022, че заради войната и галопиращите цени на горивата, разходите на фермерите в момента вече са скочили на 300 лева на декар пшеница, като очакванията са скоро те да достигнат 350 лева. Цялата ситуация около военните действия в Украйна ще пренареди картината на зърнения пазар, като притесненията на българските производители са изключително големи. Енергийните разходи ще отидат дотам, че пшеницата ще стане непродаваема и земеделците ще загубят икономически интерес от нейното отглеждане.

Вместо да осигури продоволствената сигурност на населението, правителството създава хаос и паника на пазара. Държавата предприема панически хаотични действия, от които личи елементарно непознаване на икономиката и земеделието. Хвърлят се приказки и цифри на вятъра и по медиите, а това естествено създава паника. Когато хората нямат доверие в управлението си, всичко се обърква бързо и лесно. Не сме 1945 г., за да говорим за спекула. Всички участници на пазара са грамотни икономически субекти. Възникват няколко въпроса, на които държавата трябва да отговори, а не отговаря:

Зърнен баланс на държавата има ли? България е нетен износител на зърно. 2. Зърно има и ще има, защо се нагнетява напрежение? 3. Закупуването на зърно за Държавен резерв НЕ означава, че цената на хляба ще е ниска. Само 1/7 от цената на хляба е цената на зърното. Каква ще е ценаа на хляба? 4. Защо МЗм и МФ не представят ясен план с цени и разчети колко, кога, на какви цени ще се купува? 5. Как сме сигурни, че това зърно ще го има и няма да остане неизнесено, а някои да вземе комисионна? 6. Ако има ядрена радиация, зърно няма да ни трябва. Ядрената радиация ще замърси и складираното зърно. Няма нужда да се стресира обществото. Защо се прави? 7. Кой ще поеме разходите и грижите по това зърно, защото след месец, ако не се влагат големи разходи, това зърно ще е негодно.

Зърно никога и никъде не се съхранява безцелно. Кризата през 1992 г. е преодоляна с гарантирането на производителие на новата реколта. Животновъдите имат нужда от фуражно зърно. Ако държавата иска да помогне, нека им гарантира субсидиран фураж. От 1 кг слънчоглед не се прави 1 л олио.

Управляващите създават усещане за некомпетентност, репресиране на бизнеса и обслужване на интереси. Това е вредно по време на криза. Неминуемо ще доведе до паника. Говоренето е некомпетентно, няма правила, бизнесът се умори от красиви приказки, на които няма доверие. Без ясни, точни и конкрени правила, които се спазват от държавата, икономика няма. В момента в бюджета трябва да има огромни постъпления от ДДС върху високите цени. По време на криза, държавата трябва да подкрепи бизнеса, а не да го репресира. Докато държавата се е фокусирала върху зърното, заради някакви интереси, е оставила да загинат картофи, ориз, плодове, зеленчуци, месо. Те не ни ли трябват или само зърно ще ядем? Ако бизнесът работи и има средства, той ще произведе каквото ни трябва на конкурентни цени. В същото време продължават да се дават много милиони за непродуктивни и виртуални животни, пасища, гъски и лешояди от нашите данъци. От тях не се произвежда реална храна, докато реални производители се молят за глътка въздух и затварят ферми! В тази ситуация приказките за спекула са абсурд!

Изцяло липсва енергийна политика и стратегия на държавно ниво. Действа се на пожар и на парче. Държавата трябва с приоритет да подпомогне енергийните разходи на земеделците, за да гарантира непрекъснатия цикъл на производсттво. Земеделието не може да спре. Спре ли веднъж, после ще има няколко гладни години, докато тръгне отново. Трябва да се степенува какви разходи да се субсидират, за да има производство и за в бъдеще. Цикълът не може да спира. Храните са живи организми, не може да ги съхраниш неограничено. Трябва да се осигури непрекъснат цикъл на производство. Кел файда, че ще изкупим някаква пшеница, която ще изнесем и някой ще си напълни джоба, като няма да има производство догодина!


Не случайно бившият земеделски министър Мехмед Дикме каза на управляващите, че в складовете има зърно за 2 години, и попита защо ще се харчат държавни пари? Зърненият баланс на България е милион и половина тона пшеница годишно, около 100 хиляди тона на месец, тоест до новата реколта на страната са необходими около 400-500 000 тона пряко сили, поясни той. По думите му в настоящия момент в складовете в страната има между 2,5 и 3 милиона тона пшеница. Преди новата реколта пшеница трябва да излиза от България, а не да влиза в хамбарите, категоричен е бившият земеделски министър. „Не знам кой дава съвети на премиера, но това е най-глупавото и най-неадекватното решение, което са вземали – във връзка с резерва от зърно.“ Това заяви пред БНР бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Хубавото е, че днес управляващите има кого да питат. Ако не го направят, кризата ще тежи на тяхната съвест.

Ще бъде абсолютна грешка да купуват в момента на висока цена, при положение, че в страната има за две години напред налична пшеница“, подчерта  Мехмед Дикме, който попита защо трябва да се харчат държавни пари при пълни складове.

Зърно се продава при най-висока международна цена и се купува при най-високо качество на зърното! Правило на Борсата в Чикаго! Защо правим обратното?

Не случайно вчера на Комисия по земеделие, основно притеснение на животновъдите беше – да не си изтровим животните с неправилно съхранявано зърно. От микотоксини се тровят и умират и хората. И всъщност, ако планираш да закупиш зърно, защо просто не го направиш, а го крещиш по медиите и спираш демонстративно износа, създавайки хаос на пазара и предпоставки за спекула?

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X