„ Ще търсим възможност за отпускане на държавна помощ за оризопроизводителите. Необходимо е да направим анализ и да проучим вариантите, защото до сега подобно подпомагане не е правено. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на работна среща с Българската асоциация на оризопроизводителите. В дискусията участва и заместник-министърът на земеделието Атанас Добрев.
Министърът поясни, че ще се проучват начините за подпомагане през съществуващите схеми, а ако няма такива ще се обмисли разработването на нов механизъм. „Мога да Ви уверя, че всичко което зависи от нас ще го направим, ние заставаме на страната на сектора“, подчерта аграрният министър. По думите му, ще се търси финансиране, за да се подпомогне секторът.
Представителите на организацията информираха, че в момента ситуацията е много тежка и отрасълът е в колапс. Според тях е поставено пред риск засяването тази година и реколтата за следващата. По техни данни, площите с ориз в страната са около 115 хил. дка. Производствените разходи тази година достигат около 500 лв./дка., като година по-рано те са били около 320 лв./дка. Те обясниха още, че цената на продукцията не може да се вдигне и разходите няма как да се намалят, затова редица производители обмислят да не засяват реколта.
Важен акцент по време на срещата бе поливането на продукцията и работата с „Напоителни системи“. Според представителите на асоциацията, в момента трябва да се ремонтират съоръженията, а това не се прави. В отговор, министърът заяви, че ще провери каква е актуалната ситуация и ще бъдат предприети необходимите мерки. Браншът постави и въпроса за цената на водата, която тази година е увеличена. Д-р Иванов уточни, че стойностите се определят от Министерство на околната среда и водите, и че при необходимост може да се съдейства при комуникация с тях.
Двете страни се договориха диалогът да продължи на оперативно ниво и съвместно да се търсят работещи решения за подпомагане на сектора, така че да се гарантира производството на ориз и да се избегнат липси на пазара“.
Господин Видолов, това е официалното съобщение, което получихме от Министерство на земеделието. Какво всъщност се случва на практика?
Наистина, по наша инициатива, се състоя среща с Министерството на земеделието. Ситуацията с оризопроизводството и хората, които отглеждат ориз в България, изобщо не е нормална. Нищо не е като други години. Винаги сме имали трудности, но никога не сме стигали дотам, че да искаме от държавата, в лицето на правителството и Министерството на земеделието, някаква помощ. Обаче, нашите разходи в момента, които трябва да калкулираме, са много високи. На всички производители са големи, но на оризопроизводителите стават непосилни. Това, което поискахме беше да ни направят отстъпка в цената на водата. Въпреки, че преди десетина дни ни обявиха, че цената на поливната вода ще ни бъде увеличена с около 20 на сто. Досега цената на водата беше 62 лв с ДДС. Това ни обезпокои. Затова поискахме срещата и предложихме по отношение на цената на водата за поливане да се въведе нулева година за ориза. Тоест, да не заплащаме водата.
Да намерят механизъм, защото става дума за не толкова много пари, за да може да се спаси, бранша. Това беше основното ни искане, изслушаха ни, не обещаха нищо. Казаха, че ще търсят механизми за някакво подпомагане. Но тук не става въпрос за някакво подпомагане, а конкретно за цената на поливната вода. Защото при тези цени се очаква разходът на декар да стане много голям и няма да е по силите на оризопроизводителите.
И при старата цена на водата трудно се справяхме, при новата ще стане невъзможно.
Извършва ли се поне подготовката за поливния сезон?
Не. Това е другият въпрос, който поставихме на срещата. От повече от месец всякаква дейност по водопреносната инфраструктура – каналната, напоителната и отводнителната, е преустановена. Според новият директор на Напоителни системи, поради липса на средства. Винаги преди сезона се е използвал всеки един ден и всяка една възможност да се отстранят най-неотложните аварии и да се направи подготовка за поливния сезон.
Това автоматично ще предпостави намаляването на площите с ориз. Защото до тях въобще няма да може да се докара вода. На 2-3 места съоръженията са паднали и това, което се е правило преди като ремонти на магия, сега вече няма да може. Ние направихме одит преди около 3 месеца, в края на декември-началото на януари, и видяхме, че всичко се нуждае от сериозен ремонт. Тогава обещаха да отпуснат средства.
В Пловдив има 2-3 машини, с които може частично поне да се закрепи сезона, а след това да се направи проект и план за по-сериозен и устойчив ремонт. Но дори и това не се направи. Оставено е на каквото се случи, но нищо няма да може да се случи, защото там няма да отиде вода. Няма да има как да се случи поливането на ориза. Вчера ни обещаха да им отпуснат поне пари за гориво, защото в НС са спряли изобщо да се движат, дори служебните коли нямат гориво и не могат да отидат до обектите. Някои от работниците не са получили заплати. Не знам как изведнъж се обезкърви напълно Напоителни системи и как няма механизъм да се закрепи състоянието му.
Колко площи са застрашени?
Към момента са застрашени поради невъзможност да бъдат поливани около 20 000 дка. Отделно хората ще намалят площите заради високите цени на торове, горива и на водата. Ако обаче ни послушат и дадат нулева година за водата като цена, това ще е голям стимул за хората.
Оризопроизводителите реално нямат пари да стартират кампанията. През последните години оризопроизводителите винаги са плащали цялото си задължение към Напоителни системи, дори и в голяма част то се предплащаше. Сега обаче има няколко фирми, които са останали с частични задължения, поради това, че не могат да си реализират продукцията и нямат пари да стартират новата кампания. Това застрашава като цяло оризопроизводството.
Площите ще намалеят поне наполовина, ако не се вземат мерки. Уведомихме управляващите, не сме поставяли искания и ултиматуми. Това в последствие ще доведе до недостиг на ориз и ще трябва да се внася. Не трябва да се подценява нито една основна култура в продоволствената сигурност.
500 лв на декар ще са разходите за производство на ориз за новата кампания?
Да, така показват калкулациите.
При такива производствени разходи, каква би била цената за крайния потребител, за да излезе сметката?
Към момента цената на бял ориз, готов, на едро, първо качество е около 1,40 лв/кг. В магазинната мрежа, опакован и с ДДС, съм виждал и на над 4 лв/кг. И то преди десетина дни. Сега е повече. Разходите за този ориз бяха около 300 лв/дка.
При 500 лв/дка, това ще се отрази с почти 40 % върху суровината. Крайната цена би трябвало да се увеличи с около 30 на сто. На едро кило ориз ще стане поне 2 лв/кг. В магазина няма как да бъде под 5.50 лв/кг.
Но проблемът не е толкова в цената, колкото ще бъде в недостига. Тогава цената ще се вдигне още повече заради повишеното търсене и недостатъчното предлагане. Важно е държавата да помогне, за да могат оризопроизводителите да засеят. Колкото и да струва нашия ориз, пак ще бъде най-евтиният ориз на пазара.
Очакваме някакво решение от МЗм. Обещаха ни, че ще търсят нещо през средства, предвидени по Ковид мярката. Но много е важно да се намерят пари за напоителни системи, да започнат ремонтите.
Защото проблемът има две посоки. Първо – не се правят ремонтите, които се извършват всяка година по това време, за да може да стартира сезона. От друга страна, земеделието като цяло, и оризопроизводството в частност, са в тежко състояние. Искаме да не плащаме цената на водата. Засега не знаем какво от това ще бъде изпълнено.
Какво е настроението сред оризопроизводителите?
С оризопроизводство се занимават 40-45 фирми. Знам за поне 5, които тази година със сигурност няма да сеят ориз. Това са хора, които срещат трудности с реализацията. Като цяло има отдръпване от културата. Виждат какви са цените на другите култури, които поскъпнаха двойно, и хората се обръщат към тях. Ориентират се към слънчоглед. Но ако държавата иска да има ориз, трябва да помогне да се закрепи положението.
Аз от 18 години се занимавам с оризопроизводство, толкова тежко не е било. Никога не сме стигали да поставяме условия на което и да било правителство. Или да искаме помощ, за да можем да оцелеем. Въпросът е наистина за оцеляване.
От „Гласът на земеделеца“ няколко пъти питаме МЗм дали се извършва подготовка за поливния сезон, но подминават въпросите ни с мълчание. На пресконференция в присъствието на вицепремиера Корнелия Нинова преди повече от месец, министърът на земеделието Иван Иванов, ни отговори, леко иронично: „Ще поливат оризопроизводителите, защо да не поливат, язовирите са пълни“…
Водата докато стигне от язовирите до оризовите полета трябва да измине доста път по канали, които трябва да се почистят и ремонтират. Не става и с цистерни, както ни предлагаха преди. Хубаво е, че природата ни даде вода, но да не си остане в язовирите.
Че тази година няма да бъдат засети 110 000 дка ориз, както досега, – това е сигурно. Но ако държавата не направи нещо спешно, за да се решат проблемите с ремонтите и цената на водата, защото няма как да се влияе на цената на горивата и торовете, производителите ще намалеят наполовина. Ние сме възстановявали производството от 30 000 до 110 000 дка за 20 години, и сега да го върнем на 50 000 – 60 000 дка, ще стане критично. После ще ни търсят, че сме спекуланти. Но ние не сме длъжни да губим, за да има ориз в държавата. Имаме семейства, работници.
И не говорим за луди пари. Става въпрос за 7-8 млн. лв. Като имаме предвид, че НЕК акумулира 2 млрд. лв на месец печалба, нашите 10 млн. лв не са големи пари.
Казаха ли ви каква е причината за увеличаването на цената на водата?
Казаха, че от МОСВ са вдигнали цената на водата, която излиза от язовирите към Напоителни системи. Сега аз трябва да ходя в МОСВ и да говоря с тях как така вдигат цената и застрашават сезона и продоволствието на хората. Не е моя работа, но това ме посъветваха от МЗм.
Вие да ходите? Не министърът на земеделието?
И аз мисля, че това е работа на МЗм. Все пак двама министри по-лесно ще се разберат, отколкото ако отиде един земеделец в МОСВ и да пребори две министерства, а и министерствата на икономиката и финансите сигурно ще се включат. Значи аз трябва да си зарежа работата и да ходя да се боря за ориза на народа по министерствата. Аз съм загрижен, а те не са!
Коментар на специалиста:
Потърсихме за коментар един от бившите ръководители на Напоителни системи. Ето какво сподели той:
„Каналът Ениарк, един от тези, по които оризопроизводителите чакат напояване, след 8 месеца пълно изоставяне е в разруха. По този канал миналата година вървеше вода. Той е с капацитет 14 кубика и миналата година напояваше 20 000 дка ориз. На този канал са откраднали дори и вратите. Не беше в добро състояние и преди, но беше включен в НПВУ за рехабилитация. После отпадна. А сега дори дигата отстрани я няма. Преди поне имаше дига. По това нещо до 1 май вода трудно ще потече. Какво като дойдат багерите? Като гледам състоянието на канала, за него трябва да се пусне обществена поръчка за поне 1 млн. лв. Ако се пусне сега, докато се спазят всички законови процедури и срокове, за следващия поливен сезон може и да е готово. А това е само един от каналите.
Лисичево- Стряма, най-важният канал, е за ремонт на 6 места. Никой не се интересува. При малинопроизводителите в Попово положението също е критично. В НС нямат пари за горива и не могат да стигнат до там да го видят, но те нямат и пари за материали, няма пуснати обществени поръчки. Няма никаква подготовка за поливния сезон.
В НС всяка една година сме правили от октомври, след края на поливния сезон, задължително подготовка за следващия. Това означава рехабилитация, разбира се частична, на местата, които са компрометирани през поливния сезон. Най-належащите се запълват с бетон, измазват се, запушват се дупки. Правят се частични ремонти, защото никога не сме имали средства за цялостни. Поради тази причина всички тези канали бяха включени в НПВУ, за да може да им се направи цялостен ремонт.
Бент „Маноле“ е паднал. Това е най-важният бент на река Марица. Последно е ремонтиран 2019 г. след големите наводнения на река Чая. Тогава бяха изразходвани около 500 000 лв само за камъните. Защото там е много дълбоко и бентът държи нивото на река Марица. Този бент, ако го няма, няма как да се захрани помпена станция „Маноле“. Там има още 16 000 дка ориз. И не само ориз. Тази помпена станция едва ли ще работи този сезон. Дотук станаха към 40 000 дка, които няма да могат да се напояват.
Да не говорим, че не знам как ще работи Лесичево-Стряма. За имат вода ранните ягоди на 15 май, трябва да заработи дюкер Попово, което е нереално. Той е в мярка 4.3, която мярка се бави, защото от октомври миналата година никой от министерството не благоволи да сключи договори. Сега пак има покани за сключване на договори и искат пак наново документите. За пореден път. Да видим дали тази мярка наистина ще тръгне най-накрая. Опитаха се да прекратят предишните обществени поръчки, но просто нямаше за какво.
Как могат да кажат, че цените се определят от МОСВ? Това е пълно непознаване на процедурите. Да отворят страницата на Напоителни системи и да видят методиката, по която се определя цената на водата. Там пише, че тя се определя от Напоителни системи. Само и единствено. Каква комуникация с МОСВ трябва да имат оризопроизводителите? Водата им се продава от НС и производителите няма нужда да си изваждат разрешителни за водоползване. Напоителни системи определя цената на водата. Методиката не е променяна от 2020 г. „
Ще продължим да следим темата.
Ася Василева
