Кипи безмислена квалифицирана чиновническа дейност, която предимно вреди на производството
Държавата взривява устойчивото земеползване с необосновани промени на ЗСПЗЗ като отменя чл.37Б ал.6
Много зърнопоизводители намалиха торовите норми и това неминуемо ще се отрази на следващата реколта, а държавата не направи нищо в посока да подкрепи ресурсното осигуряване на производството
Мариела Йорданова, зърнопроизводител, Изпълнителен директор на Сортови семена-Разград, член на УС на НАЗ, пред „Гласът на земеделеца“
Интервю на Ася Василева
Г-жо Йорданова, оказва се, че в момента намесата на държавата на пазара на зърно не е най-големият проблем пред българските зърнопроизводители. Защо Ви притеснява повече скорострелната отмяна на чл. 37Б, ал. 6 от ЗСПЗЗ?
Наистина, в момента работим по становище по проекта за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Внесена е за обществено обсъждане една нелогична и безумна промяна. Ние категорично се противопоставяме на предложения ЗИД на ЗСПЗЗ в основната му част, обективирана в параграфи 1 и 2 от същия и предвиждаща отмяна на режима по чл.37б, ал.6 от закона.
А именно Чл. 37Б (6), който гласи: Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира:
1. договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата;
2. вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
Тази промяна ще взриви устойчивото земеползване. Предлага се промяна в статута на договорирането. Когато има дублирани договори, собственикът трябва да реши и да направи декларация при кого му е земята. Не разбирам мотивите й. Ако земеделец има дълъг 5-10-годишен договор, и ако собственикът в един момент реши, че ще вземе повече от друг арендатор, може да сключи едногодишен договор с него.
Считаме, че предложената промяна ще възобнови масовите злоупотреби с фалшиви договори за отдаване под наем и аренда на земеделска земя, като по този начин ще подкопае установения правов ред и конституционно скрепените принципи за защита и неприкосновеност на частната собственост.
Освен това, промяната застрашава правата на собствениците и дребните ползватели на земеделска земя и предпоставя риск от корупционни практики, като премахва обективни и работещи, съгласно действащия правен ред критерии (наличие на вписване и поредност при вписване на договори за наем/аренда), като на тяхно място не предвижда друг валиден механизъм за решаване на конфликт между предявени правни основания, което означава, че в арбитър ще се превърне субективната преценка на конкретни длъжностни лица в системата на МЗм.
Промяната ще създаде допълнителен хаос в поземлените отношения и ще затрудни възможността за комасирано ползване на земеделските земи . Освен това предполага, развитието на нестабилни и краткосрочни поземлени отношения, свързани с преотстъпването на правото на ползване на земеделска земя, вместо да насърчава трайни, устойчиви и предвидими такива.
Декларирането на правното основание, сключването на споразуменията вървеше почти гладко. При положение, че нещата се подредиха и с годините се изчистиха застъпванията и проблемите по директните плащания, защо сега ни връщат преди 20 години да питаме собственика при кого му е земята. Това е недопустимо. Елиминира се устойчивото земеползване, като се приравняват едногодишните договори с договорите за аренда и договорите за наем.
Това в момента ни притеснява повече. Защото зърното все някой ще го купи – или държавата, или търговеца. Но това ще наруши устойчивото ползване на земеделските земи за години напред. Има дългосрочни инвестиционни проекти, има поети агроекологични ангажименти, има биологично производство с дълъг срок, овощни градини с 10-15-годишни договори. Какво ще стане с тях? Държавата отключва механизъм за законна корупция и изнудване. Земеползването в България се регулира и се подреди с времето. Не бива да се пипа.
И все пак – ясно ли е нещо по изкупуването на зърното вече?
Нищо не ни е ясно. Чакахме да видим дали излезе на пазара въпросната държавна фирма. Но засега не знаем. Разбрахме, че щяла да излиза на Софийска стокова борса. Дали са излезли и на какви цени, още не знаем. Все още не сме чули да е излязал някой от името на държавата на пазара. А щяхме да чуем, защото щяхме да чуем цени. Знаем цени от търговци.
Защо беше нужен целият този шум? Ако държавата искаше да купи зърно, защо просто не го купи?
Всички се чудим. Когато започнаха да говорят за това, зърното беше около 500 лв. за тон. Щяха да купят. Никой от нас, зърнопроизводителите, нямаше да знае дори кой е купувача. Нямаше и да ни интересува, ако получим цената, която търсим. Не знам защо беше необходим целият този шум, при положение, че ние сме толкова малък играч на пазара, че дори не можем да повлияем на цените.
Продължава ли да има проблеми с износа?
Така наречената удължена процедура на проверки продължава. Но паниката е повече отколкото трябва. Дори и държавата да закупи тези милиони тонове зърно, за които вече не знаем и колко точно са, то това количество няма извозване и няма прибиране. Не знам колко време им трябва да се организират. Аз съм изнасяла за Държавен резерв и знам, че това не е просто нещо. Процедурата е бавна и тромава. Това не са обичайните търговски сделки, при които пишеш фактура и се уреждат отношенията. С държавата не знам как може да стане. Някога не ставаше. Дори и не знам кой управлява Държавния резерв.
А реално ли е зърното да се съхранява в складовете на производителите?
Реално е единствено и само, ако се предложат добри финансови условия на производителите и те имат надеждни съоръжения – съвременни силози, с контролери и други системи. В плоски складове на такива като нас, по-дребни производители, няма как да стане, защото след САПАРД ние не сме инвестирали в силози. Нямахме достъп до финансиране по ПРСР за материални активи два програмни периода. Това, в което сме могли да инвестираме със собствени средства е било земя, машини, ремонти. А през последните 2 години – 2020 и 2021 г. , толкова много потъвахме финансово от сушата, че следващите 3 години само ще се възстановяваме. Аз не виждам това зърно да може да се съхранява в малки, средни, че и по-големи производители. А и по наша информация, не повече от 15-20% от това зърно е в производителите, то е в търговците. И все пак наличното в страната зърно е достатъчно за 3 години напред.
А предстои и нова реколта…
Да, тя няма да е като миналогодишната, защото зърнопроизводителите в момента правят големи компромиси с торенето и технологията. Вложените торове ще бъдат наполовина, ако изобщо можем да се доберем до торове. Не може да не се правят компромиси с технологията. Колко трябва да изкара един зърнопроизводител, когато днес амониевият нитрат е 1650 лв/тон?
На 9-и март, когато правих презентация по време на АГРА, себестойността на производството на декар пшеница варираше между 300 и 350 лв. При положение, че залагахме средни, а не реални, ренти. Семепроизводството е 420 лв/дка. Това го смятахме с колегите, но оттогава мина още една седмица, а цената на торовете не е спряла да расте. На 9-и, когато правихме изчисленията, беше 1340 лв/т. Сега не смея да смятам. Това означава, че или трябва да намалим рентите, или да намаляваме земята само до собствената, или да правим цялостна редукция на технологията.
Ако мислеха умно и като земеделци, държавната намеса трябваше да бъде интервенция за подпомагане на следващата реколта. Трябваше да се мисли за ресурсно осигуряване – горива за прибирането на реколтата и засяването на следващата, торове за добри добиви. И ако трябваше да има помощ за нещо, трябваше да е за това. А дали ще се купува или не за Държавен резерв, ние не трябваше да разбираме въобще.
Редукция в технологията е недопустимо да се прави и държавата трябваше да помисли за това и да помогне с торовете. Защото от нас се иска да произвеждаме повече при положение, че в Русия и Украйна ще има компрометиране на износа.
Странни решения се взимат. Кризи не се управляват с паника. Спокойна държавническа мисъл трябва. Ще отидем в другата крайност – в имането да сме гладни. Но най-лошото за нас е напрежението. Парите не са основното. Пари сме печелили и пари много сме губили. Ние няма да загубим кой знае какво. Няма да реализираме по нормални борсови цени. Но държавата загуби много, защото можеше да го купи това зърно на 500 лв/т, сега ще го купи на 600 лв/т. Вместо да се гради доверие, се взриви общественото спокойствие. А какво стои зад това, ние не можем да знаем, нашата работа е да произвеждаме. И ние, зърнопроизводителите, го правим. В България зърно има.
