Цената на насъщния расте, в Добруджа хлебопроизводителите са застрашени от фалити, а на полето стопаните не знаят как ще стигнат до жътва
От криза в криза – така най-общо може да се опише състоянието на земеделието у нас. Covid-19, суша, война… Лавинообразната инфлация рефлектира върху всичко и всички. Едно от преките последствия е цената на хляба. Насъщният присъства на всяка трапеза, мерило за състоянието не само на едно домакинство, а на едно цяло общество.
Прогнозите в житницата на България за цената на хляба стават все по-мрачни. Репортерска проверка в търговската мрежа показва, че хаосът в цените е пълен. Самите хлебари са в пълна неяснота как да ценообразуват при постоянно скачащите и променящите се цени на всеки един консуматив. В най-скоро време ще минем психологическата граница от 2 лв. на масовия хляб, прогнозират от Регионалния съюз на хлебарите и сладкарите в Добричка област. Председателят на браншовата организация Тошко Няголов сигнализира още пред есента на миналата година, че растящите цени на тока и горивата ще се отразят върху хляба с 15 – 20 %. Едва ли тогава производителят е можел да очаква, че жестоката реалност ще надмине всякакви прогнози и в момента всяко едно етикетче на щандовете с хляб ще се окаже предпоследно. През декември 2021 г. обикновен бял хляб от 600 грама се продаваше средно от 1,20 до 1,50 лв. В момента в различните търговски обекти могат да се намерят коренно различни и абсурдни. За броени дни се установяват разлики от 0,60-0,70 ст. за хляб от един и същи вид.
Още в края на миналата година хлебарите обявиха, че само за месец-два цената на обикновен самун е скочила с 15-20 %. Първата причина – цената на брашното, което в момента се купува почти двойно в зависимост от типа на суровината. Ситуацията в момента приближава абсурда, категорични са производителите. За обикновения вид хляб цената отдавна е надскочила 1000-1100 лв./тон. Фините и специалните брашна са с до 200 лв. над основните. Заради по-високата цена на пшеницата мелничарите вече са обявили нови цени, допълни Тошко Няголов. Към всичко това ако се прибави умножената в пъти цена на електроенергията, то фактите са ясни – ще плащаме все повече и повече за самун хляб.
В същото време мнозина от хлебарите и сладкарите вече обмислят да хлопнат кепенците. Малките производители са на ръба на оцеляването, затварят фурни и освобождават хора. Тези, които имат някакви запаси, на този етап работят, но са в недоумение как ще успеят да продължат в абсолютната несигурност.
Едно от предложенията на Регионалния съюз на хлебарите и сладкарите беше намаление на ДДС върху хляба. В момента една такава стъпка би повлияла положително, смята Няголов. Подобно предложение излезе преди месец лично от президента Румен Радев по време на посещението му в Добрич, но не срещна подкрепа от правителството. Тогава държавният глава призова за дебат относно диференцирани ставки на ДДС и 9 % ДДС върху хлебопроизводството като стратегически отрасъл. Президентът Радев посети един от най-големите хлебозаводи у нас, който също изпитва трудности и тегли кредити, за да работи и оцелява.
Ако се върнем още назад – до пшеничното зърно, от което започва пътят на хляба, тогава става ясно, че производството на пшеница е и ще бъде все по-скъпо. В ситуацията в момента – дори е застрашено. Заради отказани доставки от Русия и Украйна, липса на торове и постоянно ескалиращи цени, съществува реален риск земеделските стопани да не могат да се справят с преките си задължения, а именно да изведат пшеницата успешно до жътва. Няма тор за вътрешно потребление, няма внос, а заводите у нас не могат да обезпечат вътрешното потребление, обобщи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. В същото време торовите заводи работят с газ – суровина, цената на която непрекъснато се покачва. Конфликтът между Русия и Украйна рефлектира и върху доставките на горива. Производителите са поставени пред реална заплаха да нямат гориво за машините, с които извършват преките си дейности на полето. Все по-актуален става въпросът дали изобщо ще може да се ожъне пшеницата от новата реколта?
И тъй като историята показва, че никой не си вади поуки от нея, явно опираме до там да ядем пасти. Поне нашите управляващи така се държат.
Габриела Събева
