loader image

Ангел Вукодинов, зърнопроизводител: Най-важното нещо, което трябва да имаш, за да си земеделец, е любовта към земята

Ася Василева

Ангел Вукодинов е зърнопроизводител от Съединение, Пловдивско. Семейната фирма „Вуки“ ООД е започнала историята си преди 30 години с търговия на малки трактори, по-късно със земеделие върху 300 декара, увеличени до днес 57 пъти. Ангел Вукодинов е бивш председател на УС на НАЗ. Днес по стъпките му върви и второто поколение – синът Димитър.

– Господин Вукодинов, какво е за Вас земеделието?
– Един живот. Когато започнах, бях на 29 години, а скоро навършвам 60. По-голямата част от живота ми е минала в земеделието.
– 31 години едва ли е било лесно, но имало ли по-голяма криза от сегашната?
– Лесно и трудно са относителни неща. Когато посетих Израел, и като видях там хората какво земеделие при какви условия правят, разбрах, че в България е хубаво. Почвата ни е хубава, дори тази, от която се оплакваме в необлагодетелстваните райони – 7-а, 8-а и 9-а категория.
Условията не са били лесни, но на фона на това, което става днес, особено на войната, може би са били поносими. Имало е възходи, имало е спадове.
– Това означава ли, че смятате, че сегашната криза ще надмине всичко, което е било досега?
– На този етап – да. В момента има съчетание от няколко кризи в света. А в България, мисля, че трябва да добавим още 1-2.
– Зърнопроизводство в условията на най-голямата криза от 30 години насам?
– Не знам дали ще е най-голямата криза, но предизвикателствата са големи. Знаем, че кризите са и възможности. В момента имаме големи предизвикателства в международен и финансов план, цените на консумативите, за войната да не говорим. Борсите са доста волатилни, както казват модерните икономисти. От друга страна, имаме отворени пазари. Ние работим с борсови стоки, които също реагират на тези предизвикателства.
– Да, предизвикателствата са големи, но може би сме работили и в още по-трудни и непредсказуеми условия, но просто не сме го знаели. И е било някак не толкова нервно. Докато в момента цялата информация, която има всеки човек и всеки земеделски производител, икономическата култура, която имаме, практиката, която е натрупал земеделецът за тези 30 години, му дават един доста по-голям кръгозор. И този кръгозор понякога плаши повече. Защото очаква, че от всякъде могат да дойдат още по-големи предизвикателства.


Наистина, кръгозорът на един земеделец трябва да е огромен. Дадох си сметка, докато слушах представянето на Стратегическия план по време на семинара на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив, че земеделците трябва да са много образовани. Колко неща трябва да знае и колко професии трябва да владее един земеделец всъщност?


Както споменах, скоро ще имам 60-годишен юбилей. Опитът за тези 60 житейски години, от които 31 в земеделието, много пъти ме е карал да се питам какво трябва да знае и умее един човек, за да е добър земеделец. И аз не мога да изброя списъка със знания и умения, които трябва да притежаваш, за да бъдеш един наистина добър земеделец.
Трябва да бъдеш механик, техническо лице, агроном, финансист, счетоводител, да разбираш от макро- и микроикономика, за да можеш да предвидиш и условията, в които работиш, как ще се развива макроикономиката, как ще се развива световната конкуренция, за да знаеш какви култури да сееш, какви приходи да очакваш.
Трябва да разбираш от управление и мениджмънт, трябва да разбираш от психология, защото работиш с хора – и работници, и партньори, и арендодатели. И това не е всичко.
Но най-важното нещо, което трябва да имаш, за да си земеделец, е любовта към това, което правиш, и земята.
За тези 30 години в земеделието минаха какви ли не неща, но в голямата си част хората, които останаха да се занимават със земеделие, са именно хората, които притежават това – любов към земята и земеделието.
– Вашият син пое по Вашия път и ще продължи семейното земеделие. Това радва ли Ви?
– Ние сме семейна фирма. Независимо че медиите ни насаждат образ на някакви латифундисти, земеделието е семеен бизнес. В нашата фирма работят 20 човека, но от тези 20, осем сме от семейството. Синът ми Димитър работи в семейната фирма още от гимназията. Вече почти 20 години. Беше ученик, после студент, но през цялото време работеше и в земеделието. Занимаваше се и с търговската дейност, не е тайна, че ние сме започнали като търговци. Със земеделие започнахме да се занимаваме като хоби, но днес това хоби се е превърнало в основната ни дейност. Синът ми също избра да се насочи основно към земеделието. Вярвам, че ще овладее знанията и опита, да може да наследи това, което сме създали, и да го надгради.
– Какво е вашето мнение за Стратегическия план за земеделие. Как ще се отрази прилагането му върху земеделието?
– Следя нещата доста отблизо. Браншови навик, който ми е останал. Но ще изразя изцяло личното си мнение. Вече не участвам в ръководството на НАЗ. Смятам, че това е естествено и трябва да има ротация на поколенията. Видяхте на семинара на зърнопроизводителите в Пловдив колко много млади хора има. И това само може да ме радва. Но независимо че не участвам вече в ръководството, следя доста отблизо нещата.
Разочарован съм от подхода от страна на последните правителства. Липсата на адекватно разбиране на това що е земеделие, липсата на един SWOT анализ, който да даде ясна картина и да отсее плявата от житото, както казваме земеделците, да покаже възможностите, които имаме, и заплахите, които предстоят. Това не се направи както трябва. И оценката ми за настоящия Стратегически план за земеделие е доста негативна. Същото е по отношение на НПВУ в частта му за земеделие. Видяхте по време на представянето от изпълнителния ни директор г-жа Наталия Шукадарова колко неясни са нещата. Неясно е като задание и цели.


И не искам да говоря за срамните неща да се задават темите за ТРГ едва ли не часове преди те да се състоят. А ние сме многолюдни структури. В НАЗ членуват 20 организации. Няма как за няколко часа нещо толкова важно да бъде сведено до знанието на тези стотици хора, те да го осмислят и да вземат правилно решение. Браншът не се информираше, не се обсъждаха нещата по Стратегическия план с него, всичко се спускаше едва ли не само за сведение и фасада, че са проведени дискусии, което на практика не се случваше.
Решенията, които се взеха в голямата си част, не са обвързани с българската действителност – демографска, икономическа, климатична и т.н. Песимист съм по отношение на това, което ни очаква.
За напояването въобще не искам да говоря. Там думата е само една – престъпление. Основните изисквания за развитието на всяко едно растение са топлината и водата. А ние се лишихме от водата в този изключително променящ се климат.
Не ни чака нищо добро. Около 48% от средствата по Първи стълб ще останат за Схемата за единно плащане на площ. Над 52% ще бъдат в други схеми. Имам предвид буквално схеми. Защото опитът от предходния програмен период показва, че всички видове схеми – обвързано подпомагане, млади фермери, протеинови култури и т.н., в голямата си част са наистина схеми в пълния смисъл на думата и не носят най-важното – икономическия ефект за обществото ни и за земеделската ни общност. Ако сега ги вдигнем на 52% и нямаме ясни индикативни цели какво ще постигнем и как ще го контролираме, това означава, че ще хвърлим още повече пари за още по-малки или никакви ефекти.
– Не се ли отвлича повече времето на земеделците да спазват някакви схеми, отколкото реално да се произвеждат храна?
– Вярно е, че светът е тръгнал към позеленяване. Макар че войната и цените на енергоносители, торове и препарати може би ще ударят сериозна спирачка на това позеленяване. Но дори когато изпълняваме главната цел за по-зелено земеделие, се предизвиква страх. Залага се някаква схема за въглеродно земеделие или нещо друго, но се ограничава на 1000 дка. Ако го правим и има ефект, защо трябва да се ограничават площите? Същевременно се вкарват десетки нови схеми, които са спорни по отношение на ефекта си. Притеснен съм.
Не е най-страшно е това, че ще бъдат намалени средствата, защото говорим за почти същите средства, но с много повече ангажименти от страна на земеделците Това са около 30 лв./дка. Само инфлацията, която тече в момента, е стопила тези средства поне с една трета през последния период. И тази инфлация ще продължи и ще стопи парите още повече. Така че значението на подпомагането става все по-малко и нищо чудно в един момент земеделските производители, ако могат да изберат да изпълняват някакви задължения и да получават подпомагане, или да не ги изпълняват и да не получават, да изберат втория вариант.

– Във Вашето стопанство прилагате No-till, създава ли технологията и някакви проблеми?
– Вече трета година аз съм почти изцяло на No-till и на този етап мога да кажа, че вече има предизвикателства, за които ще трябва да намерим решения. Определено някои неща ще трябва да променим. В житните култури нямаме отстъпление, независимо че тази технология ни дава възможност дори с малко по-ниски добиви да бъдем конкурентни.
– Има ли голяма разлика в добивите?
– На практика при пшеницата с нищо не отстъпваме от добивите нито на регионално, нито на национално ниво. На по-слабите ми места получих малко под 600 кг/дка, а от по-добрите имах до 800 кг/дка миналата година. Средно за стопанството добивът бе над 600 кг/дка, от което съм много доволен. От рапицата получихме над 300 кг/дка, също добра реколта. Малко по-големи са предизвикателствата при пролетните култури, по-конкретно при слънчогледа. Проблемите при културата са свързани с растителните остатъци. От тях почвата трудно просъхва и затруднява сеитбата, която закъснява, семенното легло също не е добро. Но смятам, че ще преодолеем тези проблеми, като намерим решение как да почистваме сеялката от остатъците с подходящи чистачи на сеещия апарат. Не сме решили още и начина за запасяване с фосфор. Елементът е трудноподвижен и затова трябва да се сложи по-дълбоко, за да може да бъде достъпен за слънчогледовите корени, които проникват надолу.
– Мислите ли, че в скоро време ще намерите решение на изброените проблеми, свързани с прилагането на технологията No-till?
– Аномалиите са доста сериозни, но се надявам, че с времето почвата ще придобива все по-добра структура и ще можем да си позволяваме по-късни сеитби с по-добро качество. От агрономическа гледна точка знаем, че слънчогледът трябва да заема по-малка площ в структурата на всяко стопанство, защото културата е доста проблемна откъм болести, което всъщност не зависи от вида на технологията.
– Да се върнем към ОСП и по-конкретно към въглеродните емисии. Какво е мнението Ви за мерките за решаване на този глобален проблем?
– В новата ОСП се обръща доста голямо внимание на въглеродно щадящите практики, каквато всъщност е No-till технологията за земеделието. Надявам се, че тези практики ще бъдат застъпени все повече, но и ще бъдат компенсирани по някакъв начин.
– Тук насочвате към темата субсидии.
– Субсидиите са доста трагична тема. Защото станахме мързеливи едва ли не като земеделци, като разчитаме основно на субсидиите. А те, особено в зърнопроизводството, отдавна не са такъв фактор. Ако човечеството иска да оцелява и ако иска да спре тези драстични климатични промени, действително ще трябва да намери начин. Трябва да се предприемат мерки и всички отговорни за това, в т.ч. и земеделците, да поемат своя дял в решаването на проблема. Но ако ние, земеделците, предприемем драстични мерки, които неминуемо ще намалят нашите доходи, естествено че ще трябва да бъдем компенсирани. Защото пазарът трудно може да компенсира особено такива стоки като зърнените, които са борсови, и цените се определят от световни фактори. Нашият сектор е пазарно ориентиран.
– Как гледате на субсидиите и какво е мнението Ви за таваните?
– Първо, за субсидиите. От икономическа гледна точка това е вредна практика, но на ниво Европейски съюз мерките трябва да са еднакви за всички, независимо със или без тях. По отношение на таваните наблюдавам едно изкривено разбиране – някои очакват, че като има тавани, дори без да произвеждат, ще се облагодетелстват. Дори да са много тези пари, те не носят устойчивост в едно стопанство, защото лесните пари развалят бизнеса. Нещо, което не си го изстрадал и създал сам, няма как да ти е мило. Лично аз смятам, че създаденото в зърнопроизводството не бива да бъде разрушавано.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X