Прилагането на органични торове е най-старата земеделска практика за повишаванена плодородието на почвата. Те подобряват физичните и химични свойства на почвата, подобряват и нейната биологична активност. Органичните торове са основен източник на хумус, те притежават мелиоративни свойства. Използването на животински отпадъци за торене на почвата дават възможност за повторно използване на хранителни вещества.
Органичните торове са изключително разнообразни, но основно се прилагат оборски тор, компост и птичи тор.
Органичните торове предоставят постепенно и продължително подхранващо действие на растенията, тъй като се разлагат в продължение на дълъг период от време. Това им свойство на практика елиминира вероятността от прекомерно наторяване на почвата с вредни последици.
С тях трябва да се внимава, защото имат и недостатъци
При използването на органични торове се проявяват и някой недостатъци. На първо място, това е ниското съдържание на хранителни вещества. При такива показатели се губи смисълът от превозването им на дълги разстояния, което става икономически неизгодно.
Освен това при използване на животинска тор за наторяване вероятността от заплевеляване на почвата е по-голяма. Един тон тор или компост, може да съдържа до няколко милиона, дори милиарда плевелни семена, които могат да покълнат. В оборския тор семената от плевелни растения идват от фуражите, постелките на животните и др. Ако в тора присъстват плевели, ефектът от прилагането му е по-скоро отрицатен, отколкото положителен или равен на нула.
Има няколко правила, с които силното замърсяване на органичните торове с плевелни семена може да бъде предотвратено:
- борба с плевелната растителност във фуражните култури; . прибиране на фуражните култури преди по-голямата част от плевелните растения да са осеменени;
- използване само на чисти от плевели култури за сено, а заплевелените да се използват за производство на силаж или тревно брашно;
- хранене на говеда със смлени и запарени зърнени отпадъци;
- унищожаване на плевелите на органичните торове преди цъфтежа.
За решаването на последния проблем може да се прилага механичен, химичен или физичен метод. При първият метод е необходимо най-горният слой на тора да се разбърква няколко пъти. Химичният метод е чрез обработка на торището с хербициди, а при физическия метод могат да се използват различни източници на радиация.
