„ България няма проблем в момента със засятите есенници. Агрометереологичната обстановка е нормална, влагозапасеността е добра, а нивата на борсовите цени на пшеницата в момента отчитат повишението на суровините, определящи себестойността на продукцията. Сеитбата на пролетниците ( слънчоглед и царевица ) върви с пълна сила. Отчитат се сериозни намерения за увеличение на площите със слънчоглед за сметка на царевицата, което е вследствие на високата борсова цена в момента. Предупреждавам колегите, че това може да изиграе лоша шега на тези, които нямат складове за съхранение, защото това се използва от търговците по време на кампаниите по прибиране на продукцията.
Вероятността от липса на суровина (зърно и слънчоглед ) от Черноморския басейн, големият скок на цените на торове, горива и газ ще окаже огромно влияние на себестойността. Промяната в търсенето и предлагането на световните борси и новата себестойност е основание да очакваме задържане на цената на пшеницата, слънчогледа и царевицата, дори прогнозирам и покачване. Съветвам колегите да не спестяват нужните дози торове и ПРЗ препоръчани от агрономите на база на почвените изследвания и на появилите се нужди по време на вегетацията. Всички големи дистрибутори на торове и препарати ги предоставят авансово на забавено плащане ( разбира се за коректни земеделци).
България произвежда в пъти повече пшеница, слънчоглед и царевица, отколкото консумира, така, че няма място за паника.
На другия полюс са производителите на зеленчуци , плодове , мляко и месо. Свръхпроизводството в ЕС и ограниченият достъп на пазарите вече и до Беларус ( основна страна за преодоляване на руското ембарго с подмяната на документи за произход на стоки от ЕС) и Украйна, ще предизвикат сериозни ценови сътресения. Намалената покупателна способност на населението заради инфлацията също ще натежи сериозно. Това означава само едно, че доста от производителите ще продават под себестойност.
Брюксел определи сериозен компенсаторен финансов ресурс и разреши отпускането на допълнителни държавни помощи, което ще даде възможност на всяка страна в ЕС да защити допълнително земеделците, произвеждащи отделните култури в зависимост от съответните пазарни загуби.
Като знам как се определят компенсаторните ставки и се разпределят бюджетите в МЗХГ (за мене това е правилната абревиатура), как се контролират процесите и участниците в търговията у нас мога да заявя следното:
Производители на картофи, домати, краставици, ябълки, вино, цветя, гответе се за ФАЛИТ“.
Господин Джиков, написахте този анализ във Фейсбук, наистина ли е толкова сериозно положението?
Да. Досега полските картофи, ябълки, лук и зеле за руския пазар основно минаваха през Белорус и по-малко през Украйна. И влизаха на руския пазар като белоруски. Сега започва едно обикаляне на европейските пазари.
Това, което в Министерство на земеделието не успяха да разберат е, че има два начина на търговия. Единият е борсовият. Тогава борсата защитава търговията. Разбира се, говорим за качествена суровина. Другият е търговията на свободен пазар, където колкото по-безконтролен е пазара, толкова повече се правят измами. А тъй като пазарът е изключително свободен, това европейско свръхпроизводство на плодове, зеленчуци, мляко и месо, ще почне да върти страните от Европа. И с всеки изминал ден ще намалява качеството на продуктите, и съответно – цената им. И къде ще отидат? Не е трудно да се сетим. Предпоследно място Румъния, последно – България.
Вече ябълките стигнаха 60 ст/кг. Ценовият натиск е жесток. Производителите реват. Покупателната способност на хората намалява с всеки изминал ден. Отделно зеленчукопроизводителите са ударени с внос на критски и кипърски домати и краставици, които не могат да влязат в Украйна. Турците също загубиха Украйна като пазар. Те продават в Русия, но в Украйна има война и няма кой да плаща да купува домати и краставици.
В Европа има свръхпроизводство на картофи. Българските картофопроизводители са в безизходица. Във веригите всички картофи вече са внос.
Защо се отказахте от планираната стачка?
От Мзм направиха сериозни обещания. Първото е по най-бързия начин да се пусне нотификация, защото ще отнеме поне месец. Ако бяхме продължили с протестите, тези пари се отдалечаваха във времето. Второ, казаха, че ще има 25 млн. лв по де минимис само за плодове и зеленчуци дерогация от следващата година.
Държавата обаче трябва да намери начин да ни помогне с торове, гориво и препарати, които да предостави на земеделците. Нека „Врана“ след зърното да купи и торове и да ни ги даде, за да можем да стартираме пролетната кампания. НАК заяви, че не иска пари, а подкрепа с консумативи.
А ако „Врана“ не ви предостави торове и горива, как ще се справите с пролетната кампания?
Много търговци дават торове и препарати на разсрочено плащане. Но зеленчуците и гроздето ще се продават под себестойност. Така че и това не е вариант.
Особено засегнати ще са винарите и картофопроизводителите. Защото хората все по-малко ще имат възможност да ходят по ресторанти и на почивки. Оборотите на заведенията непрекъснато падат, хората обедняват. Аз лично намалявам площите с картофи.
Зеленчуците в България си отиват. Според Аграрните доклад на Министерство на земеделието за годините 2006- 2021 г. площите със зеленчуци намаляват в много пъти. Картофите от 300 000 дка през 2006 г. в момента са 90 000 дка, доматите от 200 000 дка са 15 000 дка, краставиците от 100 000 дка в момента са 10 000 дка, пиперът от 190 000 дка в момента са 23 000 дка.
Ася Василева
