loader image

Братенето на пшеницата зависи пряко от наличието на достъпен фосфор

Растенията решават колко братя да заложат още две седмици след поникването си

Фосфорът често се нарича елемент на растежа на кореновата система и както ще се убедим от неговата роля, това е основателно. В ранни периоди от развитие на пшеницата най-важно условие е наличието на достатъчно количество достъпен фосфор в повърхностния (0-15 см) почвен слой, който в най-добра степен корелира с добива на зърно.

Слабата осигуреност на растенията с фосфор увеличава броя на страничните корени, но ограничава тяхното удължаване. При това дефицитът на фосфор увеличава съотношението корен/надземна част на пшеницата.

В началото на сезона младите растения имат ограничена всмукателна повърхност на корените за поглъщане на фосфор. Оптималното им осигуряване с елемента на този етап подобрява развитието на корените и увеличава братенето, което, като резултат, се отразява на добива на зърно. Достатъчното количество фосфор също така увеличава студоустойчивостта на растенията, максимизира ефективността на използваната от растенията вода, ускорява узряването и намалява количеството влага в зърното в момента на прибиране.

В началните стадии на развитие пшеничните растения поглъщат фосфора по-интензивно, отколкото в следващите периоди на растеж. Растенията създават резерв от елемента, който след това преразпределят между органите в зависимост от техните потребности от фосфати за синтеза на органични вещества.

В най-ранна възраст растенията са крайно чувствителни към фосфатен глад, а неговиятнедостиг по-късно трудно се поправя.

Според развитието на растенията, кореновата система също се развива, увеличава се нейната повърхност, а с това и обемът почва, от който растението поглъща фосфор. Внесеният локално при сеитбата фосфор стимулира разрастването на корените в зоната на внасяне. Затова важен показател е съдържанието на фосфор в слоя почва извън зоната на присеитбено внесения тор.

Развиващите се растения снабдяват с фосфор младите листа и ако притокът на елемента отвън бъде прекратен, започва придвижване на фосфати от старите листа към младите (което обуславя поява на симптоми на дефицит по старите листа).

Във фазата на образуване и особено на съзряване на репродуктивните органи се наблюдава енергично предвижване към тях на фосфор от вегетативните части на растенията: от стъблата и листата – в класа и зърното. Така абсолютното количество фосфор в растенията – г(кг) Р2О5 на 1 растение (на ха) – продължава да се увеличава до пълното им узряване, а относителното съдържание (% сухо вещество) намалява с възрастта на растенията поради неговата концентрация в зърното.

Основният елемент на добива, на който влияе дефицитът на фосфор в началния стадий на растеж и развитие, е броят на братята. Изключването на фосфора от храненето на пшеничните растения в първите две седмици от периода на вегетация намалява добива с 42% от максимално възможния.

Фазата на братене на зимната пшеница при оптимални срокове на сеитба, при наличие на достатъчно количество влага и на достъпни хранителни елементи в почвата започва още две седмици след поникване есента.

Пшеничните растения образуват два вида стъбла – главно стъбло и различно количество разклонения (братя). В началото на жизнения цикъл растението решава какви разклонения да развива. Сред всички формирани от растенията разклонения, около половината от финалния добив се дължи на стъблата от братенето – фази Т1 и Т2 (формирани на база първи и втори лист). В началото на периода на вегетация повече от половината фосфор в растенията е за сметка на фосфора, постъпил с торенето. В условията на неговия дефицит инициирането на разклонения в Т1 и Т2 може да бъде сериозно угнетено, което може да доведе до загуба на половината от финалния добив зърно. 

Цялата статия – само в хартиеното или онлайн изданието на вестник „Гласът на фермера“

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X