Те нямат задължителен характер и са част от списъка на земеделските практики от полза за климата и околната среда, публикуван от Министерство на земеделието . В контекста зелените политики, заложени в бъдещата ОСП и на тенденцията към трайно засушаване, е добре земеделците да ги познават
Почвеното засушаване настъпва при продължителен период без валежи или без напояване и може да се наблюдава през всеки месец или сезон, в който липсват горните условия. При почвеното засушаване, коренообитаемият слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Всъщност, почвеното засушаване представлява продължителен период, при който се нарушава водния баланс в почвата и на растителните екосистеми, влошава се физиологичното състояние на растенията и в крайна сметка добивите рязко спадат. При атмосферната суша, освен ниските стойности на валежите, се наблюдават високи температури и ниска влажност на въздуха. Чести явления са сухите и горещи ветрове и вследствие на голямата евапотранспирация се нарушава водния баланс на растенията. Растенията се намират в най-неблагоприятни условия при настъпване на почвено-атмосферно засушаване. Комплексът от почвени и метеорологични условия се характеризира с много малки запаси от почвена влага, ниски количества валеж, високи температури, ниска влажност на въздуха и силни горещи ветрове.
За ефективното използване на наличните водни ресурси може да се работи в три направления:
Ø Първото е запазване (акумулиране) на водата от валежите, паднали извън вегетационния период в коренообитаемия слой на почвата;
Ø Второто е максимално използване на вече акумулираната вода за нуждите на културните растения. В този случай се търси максимален ефект от използване на водата чрез преминаване през растенията (изпарение от дишането) и натрупване на сухо вещество увеличава и минимален ефект от изпарение от повърхността на почвата.
Ø Третото – преструктуриране на напоителните системи в ефективни локални системи, доставящи вода на около 200-300 ha. Вече има изградени единични системи, но е необходимо повишаване броят им. Използват се много различни методи за напояване, като дъждовална система, въртяща се около основата си ос (Central-pivot); капково (Drip); заливане чрез изкуствено създадено езеро (Flood), заливане чрез бразди (Furrow); гравитачно (Gravity, ротационно (Rotation) – система, чрез която напояваните култури получават определено количество вода на определени интервали, а не в непрекъснат режим; дъждуване (Sprinkler); подпочвено (Subirrigation); с подвижен разпръсквач за поливане (Travelling Gun); допълнително (Supplemental); повърхностно (Surface) и други. v Капково напояване представлява планирана напоителна система, при която водата се подава директно в зоната на корените на растенията чрез т.н. апликатори (дюзи, излъчватели, порьозни тръбички, перфорирана тръба, и т.н.), работещи при ниско налягане, като капкообразувателите се поставят на повърхността на почвата или над нея на различна височина. Може да е в комбинация с покривни растения или мулч. Възможно е комбиниране на поливките с хранителни елементи и биологични вещества.
Капковото напояване е най-ефективният метод за напояване, тъй като позволява равномерно прилагане на вода и хранителни вещества. За използването му, земеделският стопанин трябва да разполага с автоматизирана поливна система за капково напояване.
Ползи: Повишаване на ефективността от използване на водата и намалена консумация. Намаляване риска от засоляване на почвата.
Недостатъци: Увеличени инвестиционни разходи, оборудване и материали, както и разходи за управление.
Почвени обработки за управление на влажността в почвата:
– Браздово-гребениста оран
Създават се прегради за водата, за да се удължи периода на попиването и предпазването от оттичане. Това се постига чрез оран на гребени и бразди с различна дълбочина, височина и разстояние помежду им. Осъществява се с плуг с удължена с 40 – 45 cm отметателна дъска на последното плужно тяло. Тя отхвърля изорания в момента почвен слой, върху слоя на предходното плужно тяло и се получават гребени с височина 10 – 12 cm и бразди, преграждащи пътя на водата.
Ползи: Намаляване на водно-ерозионните процеси. Висока почвозащитна ефективност. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника. Подпомага и повишава влагозапасяващата способност на почвата през есеннозимния период. Повишава влагообезпечеността на почвата за растенията.
Недостатъци: Необходимост от специализирани консултации при прилагането й. Затруднена пролетна обработка на почвата за засяване и отглеждане на пролетните земеделски култури.
– Теснолехова дълбока оран с обръщане на орния слой срещу наклона на склона
Тя е противоерозионна обработка, която има за цел да намали повърхностния воден отток. Нейната ефективност се дължи на гъсто разположените валове и разори между ивиците с различна посока на обръщане на орния слой спрямо наклона на склона. Количеството на погълнатата и задържана вода от оттокопричинителните дъждове е по-голямо поради създадената по-голяма грапавост и обща порьозност на почвата в сравнение с ивиците, където орния слой е обърнат по посока наклона на склона.
Ползи: Защита на земеделските земи от водна ерозия. Не се изискват големи инвестиции и специализирана техника.Предпазва почвата от водна ерозия. Повишава водозадържащата способност респ. водообезпечеността на почвата за нормалното развитие на растенията и оптималната им продуктивност.
Недостатъци: Необходимост от специализирани знания за прилагането й. Затруднява подготовката на площта за отглеждането на земеделските култури, поради наличието на обработвани/необработвани валове/разори напречно на склона. – Обработка без обръщане на пласта. При тази обработка почвата се разрохква добре, като 80-85% от растителните остатъци остават на повърхността. Те намаляват силата на повърхностния отток по склона и водата по-пълно попива в почвата, а при откритите равнинни терени намалява силата на вятъра в приземния слой въздух и предпазва почвата от издухване. Извършва се с различни видове култиватори-разрохквачи или култиватори-плоскорези на дълбочина до 20-25 см и с иглести брани за плитко разрохкване преди сеитбата. Ползи: Запазване на стърнището /от 70 до 95%/, което намалява разрушителната сила на дъждовете и улеснява попиването на водата в почвата.Запазва структурата на почвата. Увеличава притока на въздух в почвата, необходим за оптималното развитие на отглежданите растения. Недостатъци: Използване на специализирана техника
– Мулчиране
Мулчирането е процес, при който се извършва покриване на почвата около растенията с различни материали, регулиращи водните и въздушните режими в повърхностния слой на почвата. Най-често бива органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага върху почвата около стъблата на растенията. Той се поставя с цел да запази влажността и да регулира температурата на почвата.
Ползи: Предпазва почвата от разрушителното действие на дъждовните капки; намалява повърхностния воден отток, увеличава попиването на водата в почвата; предпазва я от изпарение, способства за запазване на органичното вещество в нея. Не изискват допълнителни средства и специализирана техника за прилагане. Мулчирането значително способства борбата срещу плевелите. Регулиране на топлинния режим на почвата (т.е. предпазване от прегряване). Запазване на влагата в почвата. По-пълно и по-правилно използване на дъждовните води – бавно и пълно попиване на водата в почвата. Предпазване от свличане на почвата, т.е. ограничава водната ерозия.
Недостатъци: Ограничено приложение. Допълнителни материални и трудови разходи.
