loader image

Икономически целесъобразно торене на пролетниците

Шансът винаги е в полза на подготвения ум – Луи Пастьор

Слънчоглед
Производството на слънчоглед в България през последните няколко години е на световно ниво. Страната ни се намира на 7-о място по производство на слънчоглед в света (1,9 млн. тона). По произведената продукция от слънчоглед на глава от населението страната ни е на 2-ро място в света (275 кг/човек) след Украйна с 361 кг/човек. Ситуацията след началото на войната в Украйна промени и задълбочи допълнително енергийната и финансова кризи. Реалностите са такива, че 15-17 млн. тона слънчоглед може би няма да бъдат произведени през тази година, заради войната. Това съставлява около 30% от световното производство. Логично възниква въпросът как родното производство да заложи и реализира повече продукция от слънчоглед, въпреки кризите в обществото. Добиването на 1,5-2,0 млн. тона слънчогледово семе е напълно постижимо за възможностите на производителите ни и климата на страната. Средният добив на страната е 238 кг/дка, който би могъл да и по-висок (Румъния – 278 кг/дка). За да получим обаче повече продукция трябва да се спазват биологичните изисквания за хранене на тази култура (таблица 1). Торенето е факторът, който трябва да бъде умело използван, въпреки високите цени на торовете. Не трябва да се стъписваме от високите разходи за тор, а да потърсим по-практични начини за реализиране на по-високи добиви.


За получаване на такива добиви от слънчоглед е необходимо да се спазват известни пропорции между основните макроелементи при храненето на посевите (фигура 1). С нарастването на биомасата слънчогледовото растение се нуждае в голяма степен и от трите макроелемента.
По време на преминаване на фазите 2-ри, 4-ти и 6-и лист потреблението нараства експоненциално, като най-силно е при калия, следвано от азота. Това означава, че за да се отгледат растения, които да реализират добив над 350-400 кг/дка, най-удачни биха били NPK тип торовете. Това не е нещо ново за производството, но липсата на масови торови продукти или високата цена на други, е причина за промяна на храненето. В този контекст предлагаме на вниманието на производителите два нови и малко познати на практиката тора. Това са изцяло органичният ITALPOLLINA и органо- минералният SONAR, които по състав са комплексни торове (NPK). Те са изключително подходящи за основно торене на всички полски, зеленчукови и овощни култури, без изключение. Универсалността на тези торове се дължи на техния уникален състав, който е комбинация между NPK, подсилени с калций и магнезий и голямо количество на органично вещество (66-72%). Те са във вид на пелети и се внасят както всеки от гранулираните торове. В този материал са представени конкретни схеми за основно торене с ITALPOLLINA и SONAR, при слънчоглед и царевица (виж таблиците). Споделяме информацията за тях, поради няколко причини, три от които са най-съществени в настоящата ситуация.


Първо: двата тора са ефективни поради наличие в тях на най-важните макроелементи в много подходящи за растенията пропорции;
Второ: те съдържат около 70% органично вещество, богато на калций и магнезий, които са важна част от макроелементите наравно с азота, фосфора и калия;
Трето: активните субстанции в тях като комплект и пропорции са значително по-евтини на фона на голяма част от познатите аналогични торове (таблици 2).


Предложената схема за торене със SONAR е съобразена изцяло с биологичните изисквания на слънчогледа за получаване на добиви над 350 кг/дка (таблица 1). Цената на двата тора е основният критерий за сравнение на SONAR с най-масово използвания в производството при слънчогледа тор-NPK 15-15-15+10S. Използването на SONAR 7-15-3 осигурява на растенията около 20% повече азот и четири пъти повече фосфор от NPK 15-15-15+10S, при напълно сходни разходи на декар, в пряка зависимост от избрания вариант на торене. Торенето със SONAR в най-голяма степен доближава посевите до пълно покриване на биологичните изисквания на културата. Това е предпоставка за реализиране на максимален добив семена. Дадените три варианта на торене са свързани с конкретното решение на производителя да поеме различен финансов риск при торенето.
Царевица
Царевицата е култура, при която високият и продуктивен потенциал е пряко зависим от комплексно хранене (таблица 1). В ранните си фази тя се нуждае силно и от трите макроелемента (фигура 2). Това противоречи на масовата практика да се тори изключително с азотни торове. Темпът на натрупване на макроелементите в младите растения е много динамичен, като техните количества през всяка следваща двойка листа на практика се удвоява. Увеличаването на биомасата на царевичните растения и свързано до голяма степен с фосфора и калия. Кривите на натрупването им е напълно аналогично с това при слънчогледа с тази разлика, че ролята на калия е значително по-слаба на фона на останалите. При високи дози от азот, наличието на достатъчно фосфор и калий предпазват растенията от силна цинкова хлороза. Царевицата е полска култура, която изисква най-много азот, от всички житни, за да реализира високия си продуктивен потенциал. Другият силен фактор е наличния запас от продуктивна влага в почвата и сезонните вегетационни валежи. В настоящия момент в почти всички региони, подходящи за отглеждане на царевица, продуктивната влага е на дълбочина от около 140-170 см. Това е съвсем близо до климатичната норма и представлява важна предпоставка посевите от царевица да бъдат „нормално” наторени, според схемите за постигане на високи добиви.


Предложението за торене с ITALPOLLINA е съпроводено с пряко сравнение между него и амониевата селитра, като най-масов и доскоро най-евтин тор. В момента на пазара липсва карбамид (не е известна цената му), за да се направи сравнение с него. Основен критерий за сравнение тук е величината на азота в торовите дози (в активно вещество), а не цената на продуктите. Предложени са три варианта на торене, според намеренията за разходи на декар и очакваното ниво на добива. Ясно като бял ден е, че при сходни разходи за тор (лева/дка), внасянето на ITALPOLLINA предоставя еднакво високи за царевицата количества азот, фосфор и калий. При торене с амониев нитрат, разходите за торене са само за азот.
Защо да използваме точно тези торове, при положение че техният ефект е аналогичен на добре познатите? Отговорът на този въпрос се крие в техните характерни особености, които други торови продукти не притежават. Метеорологичната обстановка в страната в момента е благоприятна за приложение точно на такъв тип комплексни торове. Употребата им гарантира съществени предимства, пред използваните до сега популярни минерални торове:

  • Положителният агрономически ефект на двата тора в сравнение с минералните торове е вече доказан в производството, през последните три години;
  • Комбинацията от NPK(+Ca+Mg) прави тези торове изключително ефективни, дори в по-ниски дози на приложение и/или при стресови условия на отглеждане (суша и студ), защото влияят много положително върху активността на кореновата система;
  • Прилагането на ITALPOLLINA и SONAR е най-ефективно, когато се внасят преди оранта или преди последната обработка на почвата преди сеитбата, в препоръчаните норми;
  • При внасяне на тези торове преди дълбоката оран срещу пролетниците, освен че обогатяват почвата, те способстват за запазване на почвената влага и предотвратяват нейната загуба през продължителните периоди на затопляне през зимата, на които сме свидетели през последните години;
  • Всяка пролетна култура може да се тори с ITALPOLLINA или SONAR дори и след сеитба при всякакви условия, без никаква опасност от загуби на активни субстанции във въздуха или в почвата;
  • Разходите на декар от препоръчваните дози за основно торене са напълно сходни с тези на популярните и масово използвани досега торове;
  • Цената на единица активно вещество при тези торове е три пъти по-ниска от тази на всеки един азотен тор, защото за същата цена се купуват три макроелемента (NPK);
  • Прилагането на тези торове е по-ефективно от минералните, защото те осигуряват постоянен във времето приток на хранителни вещества през различните периоди от вегетацията, който се влияе слабо от промените на условията (температура и влага);
  • Високите препоръчителни норми на ITALPOLLINA и/или SONAR не предизвикват никакъв негативен ефект върху посевите (като при азота), в резултат на трайно засушаване през различни фази от вегетацията, а напротив, поддържат растенията свежи и жизнени достатъчно дълго време, за да узреят успешно.

Проф. дсн Николай Ценов
Д-р Тодор Губатов

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X