Сабиха Ахмед: Земеделският производител вече не е на ръба… Просто го няма!

Дали Европейската комисия е наясно колко и как налагаме техните правила или се случва по нашенски – изгодно някому?!

Какви са препятствията пред земеделските стопани, които кандидатстват за европейски средства и ефективно ли се разходва финансовият ресурс за развитието на земеделието у нас, ни разказа Сабиха Ахмед от Кърджали, притежаваща дългогодишен опит в сферата на управление на европроекти.

• На какво се дължи тенденцията към намаляване на износа от България на селскостопанска продукция и слабият ръст на производството, въпреки различните инструменти на ЕС за повишаване на селскостопанската производителност във всяка страна членка и европейското финансиране, което се отпуска за жизнеспособността на икономиката на селските райони?

• Една земеделска държава с целия ресурс, който притежава, подходящ за развиване на земеделие и с вековни традиции и минало, трябва ли да бъде вносител, а не производител?!

Целта да се храним с по-качествена храна чрез контрол на храните ни доведе до безобразието да нямаме производство изобщо. Контролът на разходването на европейски средства е със същия негативен резултат. Земеделските стопани се принудиха да крият, че им се е отелила кравата, защото с телето се надвишава капацитетът на фермата, за която човекът е получил разрешение. Ако си декларирал домати, но не си успял да закупиш или произведеш собствен разсад и си засадил лук и го произвеждаш, то ти си за прокуратурата, която веднага ще те обвини за източване на европейски средства. Същото се случва и с това ако животните ти „не си пазят ушните марки“.

На земеделския производител му се вменяват задължения, но правата му са никакви. Отговорите на жалбите, подадени от земеделски стопани с наложени санкции, съдържат един и същ текст, потвърждаващ „коректността“ на проверките от служители на ДФ „Земеделие“. Проверките от своя страна се правят в повечето случаи от амбицирани служители, изпълняващи своите задължения като пазещи нормативните актове (много на брой). И така…ако фермерът пропусне да изпълни някоя точка от многобройни наредби и разпоредби, изпада в лошата ситуация, в която да не получи нищо. Земеделският производител се превръща в потребител, а не в производител. Ако се вземат предвид отрегистрираните земеделски стопанства през последните години ще ни се даде достатъчно информация за това, че нещата не вървят на добре. Допълнително, за утежняване на ситуацията ще спомогне и вдигането на осигурителния праг, който се равнява на осигуровки от 222,23 лв. на месец или 2 666,76 лв. на година. В допълнение са разходите за фураж, вода, препарати, торове, горива, лекарства, такси, обучения, сертификати и т. н.

И по този начин, вместо да „влезнат“ повече средства в хазната, то масовото нерегистриране на земеделски стопани ще доведе до обратния ефект – ще ги намали. И тогава всички тези хора ще са „на гърба“ на държавата, но вече търсейки социални помощи.

• Какво е най-честото основание, заради което на земеделските стопани се отказва отпускане на субсидии и стопанствата биват лишавани от финансова помощ по схемите, по които са кандидатствали?
• Тази година, голяма част от земеделските производители не получиха субсидия или ако получават такава, то тя е или намалена, а в доста случаи има и санкции за бъдещ период. Това са парите за кампания по директни плащания на площ за 2021 г., а причината е следната:

Декларирани са площи, които са извън така наречения „допустим слой“, а възраженията, които стопаните имат право да подадат през месец януари, са оказали влияние на много малка част от общата площ на стопанствата и така в много случаи цели стопанства остават лишени от субсидии, въпреки че земите им се обработват и се произвежда продукция от тях. Друг парадокс – декларирал си участие по схеми за подпомагане на земеделските стопани за плодове и зеленчуци, като уточнявам, че по тези схеми право да получават субсидия имат тези, които докажат продукция в определен добив от декар, посочен в Наръчник за Директни плащания. Ако не си успял да произведеш това количество и/или не си декларирал производство, съответно не получаваш и субсидия. Дотук добре. Обаче, незнайно по какви правила и негласно, от две години ако си отбелязал схемата и не докажеш реализация на продукция, не само че не получаваш субсидия, но търпиш и санкция. Санкция, която се удържа от субсидиите, които са начислени по други схеми и мерки по директните плащания.

Администрацията от своя страна не е уведомила земеделските стопани за тези нови „правила“. Земеделските стопани се третират като престъпници, тъй като са заявили намерения и не са ги изпълнили, въпреки че не са подали документи за реализирана продукция и не са поискали съответната финансова подкрепа. Това е абсурдна ситуация. Сроковете важат само и единствено за земеделския стопанин, администрацията не се ангажира със спазването на такива. Минават години в разглеждането на проекти и издаване на становища.

Що се отнася до проектите и там е доста показателна ситуацията. Скоро приключиха приемите по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, а видно от броя на подадените проектни предложения, интересът към тях е сравнително по-малък в сравнение с предходни приеми по тези мерки. Същото се наблюдава и по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.

• Какво трябва да се промени, за да се стимулира и разшири производството на селскостопанска продукция у нас?

• Изводът е, че земеделският производител вече не е на ръба…Просто го няма!

Ако е останало и малко желание да бъде върнат обратно и да произвежда, то трябва да се променят възгледите и да се върне уважението към него.

Нека си дадем сметка, че пустеещите земи и затворените ферми не са в полза нито на хората, нито на земята. Скоро може да се окажем в патовата ситуация и „Произведено в България“ да се превърне в „Можеше да бъде произведено в България“.

На всички тези, които си мислят, че ще хванат мошеник – земеделски стопанин, ще кажа това, че ще остане да ловите едни други себе си. Надъхването в тази посока на управляващи, проверяващи, контролиращи и раздаващи правосъдие е балон. Със спукването му и въздухът ще се слее с останалия, само усилията за надуването му ще останат за тяхна сметка. Примери много:

• Осъдени условно за 180,00 лв. „злоупотреба с европейски средства“;
• Връщане на първи транш от получена субсидия по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ поради погиване на насаждения, а повторна проверка е отказана;
• Връщане на субсидия поради умрели пчели в момент на масово измиране на пчели в цялата страна;
• Връщане на субсидия поради изпаднали ушни марки, въпреки наличие на всички декларирани в стопанството животни.

Далеч съм от мисълта да няма контрол, но трябва да се знае едно – това е земеделие, а земеделието е на къра. Там падат градушки, падат слани, има суша, има наводнения, а освен това и площите не са в идеална форма, тоест не е по учебник и всичко това не прави хората измамници. Когато се иска повторна проверка, нека бъде разрешена, нека се даде шанс на фермера да възстанови стопанството си. Смятам, че Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“, БАБХ и земеделският стопанин са екип, за да има по-добро земеделие в България, а не земеделският стопанин да бъде оставен сам срещу всички.

Друг основен проблем е, че масово проверки се извършват след изтичане на стопанската година, т.е. след 1 октомври, след което се пишат несъответствия за това, че няма дини, домати и други. Питам, как да има?! Ходи се на проверки през зимния сезон, отварят се зазимени кошери за проверка, което също не бива да бъде така.

Може пък да е дошло времето на нови политически проекти, защитаващи и зачитащи труда на земеделския производител?! Времето ще покаже…

Искам да отбележа, че проблемите не са само в частните мерки, същото се наблюдава и при общинските проекти. На вече съгласувани процедури се налагат финансови корекции и то след около 5 – 6 години, както се случи и с къщите за гости. Налагат се санкции със сегашни правила, но със задна дата. Питам се, дали Европейската комисия е наясно колко и как налагаме техните правила или и това е побългарено, и се случва по нашенски – изгодно някому.

Винаги се казва „ЕС иска така“, ами да го попитаме – наистина ли иска така. Само да не се окаже, че се крием зад тази мантра.

Интервю на Анжелина Янева