loader image

Ивайло Гълъбов: Формулата е интегриране на животновъдството със зърнопроизводството

Ивайло Гълъбов, Председател на УС на Съюза на птицевъдите в България

Формулата е интегриране на животновъдството със зърнопроизводството

Намаляването на ДДС в условията на инфлация е най-сериозният инструмент срещу повишаване на цените и подпомагане на бизнеса

Интервю на Ася Василева

Господин Гълъбов, какво е актуалното положение в сектор „Птицевъдство“? Какви са проблемите и имат ли решения?

Проблемите в птицевъдството, върху които насочваме вниманието на управляващите, вече в продължение на година, за съжаление не се решават. Дори не можем да затворим старите проблеми, за да отворим новите, засега. Най-сериозният проблем, който се превърна в предизвикателство пред сектора, е птичият грип. Предвид на сезонността на проблема, тъй като всяка пролет над България прелитат мигриращите птици, положението всяка година по това време на годината се влошава. При затопляне на времето през лятото, разпространението на вируса се забавя, и положението леко се нормализира. Предвид на това, че имаме доста сериозно развито производство на водоплаващи птици в България, при тях вирусът съществува, разпространява се, причинява по-малко щети и трудно се установява наличието му. Това затруднява много мониторинга и е главният проблем в борбата с инфлуенца по птиците. Надяваме се съвсем скоро в България да имаме активна позиция за решаването на този проблем.

Съюзът на птицевъдите в България, като браншова организация, ще предложим заедно с Франция и Италия, да отпаднат търговските ограничения за страните и за регионите, където се прилага ваксина против инфлуенца. Прогрес при ваксините има. Това ще доведе до доста по-добро решение от настоящите възможности. Една ваксина не би могла да реши напълно проблема, но при всички положения ще го направи по-поносим.

Другият проблем, пред който сме изправени, не касае само птицевъдството, той е валиден за всички сектори в икономиката, е поскъпването на електроенергията и енергоресурсите. Това поскъпване ние не можем да го догоним с цените на стоките. Това е голямата опасност пред производителите на птичи продукти. Нашите продукти са стоки от първа необходимост. В нашия бизнес се печели от обем продукция, а не от цена. Притесняваме се, че поради големият ръст на енергоресурсите, цената на нашите продукти вече няма да отговаря на цена за стоки от първа необходимост, а за деликатеси.

Когато това се случи, е нормално потреблението да падне рязко. Това би било катастрофално за нас. Още повече, че вече го изпитахме на гърба си по време на пандемията, когато потреблението се срина с около 30 на сто поради спад на туризма. Ако сега, заради високи цени, потреблението отново падне, това вече ще бъде непреодолимо за нас. Кризата по време на пандемията я преодоляхме основно със собствени средства и с кредити, както и с приходи от друга дейност. Секторите „Птицевъдство“ и „Свиневъдство“ помощ от правителството за преодоляване на икономическите последствия от пандемията не са получавали. Надяваме се този безумен ръст на цените на енергоносителите да приключи.

Имахте няколко срещи с ръководството на МЗм, обещаха ли ви нещо конкретно?

Да, имахме няколко срещи с МЗм. Най-вероятно за в бъдеще ще искаме след провеждането на такива срещи да даваме пресконференции, на които чрез медиите да запознаваме обществеността и заинтересованите страни с проведените на тези срещи разговори. Предвид на това, че се получава разминаване между това, което договаряме и това, което се изнася после в общественото пространство, е най-добре всичко да е публично, за да няма изкривяване на тези разговори. Какво имам предвид?

Аз разбрах след преговорите с администрацията в продължение на половин година, и то по време на заседание на Комисия по земеделие, от един заместник министър, че птиците и свинете не са животни и не са част от сектор животновъдство в България. Това не прави чест на администрацията и обиди двата водещи отрасъла в сектора. Ако в България има развито животновъдство, което е от обществена полза и от полза на бюджета, това са тези два сектора. Тези сектори са на светло, в тях има много заети хора, генерира се продукт, плащат се данъци и осигуровки. Сектор „Птицевъдство“ е най-развитият сектор в животновъдството, генерира най-голям брутен продукт от всички останали „въдства“. Заедно с развъдната дейност внася огромни приходи във валута за бюджета. И като най-голям данъкоплатец, да не ни смятат за част от сектора, е тревожно.

Останахме изключително изненадани и от последните изявления на друг зам. Министър, че сме се отказали от искането си да получим фуражно зърно. Защото ние никога не сме се отказвали от зърно на преференциални цени. Истината е, че подкрепихме инициативата на правителството да подсигури зърнения и фуражния баланс на страната, и на всички срещи, включително на Консултативен съвет по зърното, ние сме изказвали тази позиция. Смятаме, че в условия на война до нас е редно да се помисли за това.

Разбира се, още по време на разширения Съвет по зърното, ние изказахме позиция, че това трябва да се случи на пазарен принцип и да се вземе под внимание, че зърното в България е частна собственост. В 21-и век не може да има непазарно посегателство върху частна собственост в една демократична европейска държава. Зърното си има собственици и пазарният принцип трябва да е водещ, когато се правят сделки и разпореждания с него. Очаквахме да се случи, но сега разбираме, че ще се изкупува само хлебно зърно. Не знаем от какво е продиктувано това. Ние гледаме статистиката и данните, които изнася МЗм. Първоначално казаха, че хлебното зърно е достатъчно, налично в складовете и мелниците. Не разбрахме защо сега се предприема изкупуване на хлебна пшеница. Хлебното зърно в страната е над 3 млн. и 300 хил.т по данни на МЗм. От друга страна имаме малко количество царевица, което не е достатъчно да осигури фуражния баланс. Там не се предприема нищо. Но ние само можем да анализираме данните и да предупреждаваме за опасностите.

Намесата на държавата на пазара още не е факт. Пазарът не обича гръмки медийни изявления, особено когато са на такова високо ниво и реагира по неочаквани начини. Цената на зърното след тези публично обявени намерения на държавата стана непазарна. Това не може да бъде нормално нито за производителите, нито за потребителите, които ще трябва да плащат тази висока цена. Според мен, това беше безмислено. А и това зърно трябва да се обновява. Държавата не е сериозен търговец на зърно. Тя ще го изкупи и после какво ще го прави? Нали след 3 месеца това зърно трябва да се обновява.

Дори и да има желание, държавата не може да работи по този механизъм. Европейският регламент е ясен. Скрити държавни помощи не са възможни. Чуваме само намерения и пожелания. Да, подкрепихме изкупуването на фуражно зърно от държавата, за да имаме налични количества на достъпни цени. Но тази интервенция имаше смисъл, ако беше станала през февруари. А през май вече няма никакъв смисъл. Жътвата е през юли. За 2 месеца няма да има ескалация на цените. Търговията приключва. Тази интервенция вече не е актуална.

По принцип, колкото по-малко държавата се намесва в икономиката, толкова по-добре. Държавата няма такива функции, тя не е търговец. Когато е необходима интервенция на пазара, тя трябва да се прави премерено и интелигентно, така че да повлияе минимално на пазарното равновесие. А с това, което искат да направят, държавата иска да стане търговец на зърно. Търговец на зърно не се става от днес за утре, дори да си държавата.

Какви тогава са възможностите на държавата да подпомогне сектора?

Възможностите държавата да подпомогне Сектор „Птицевъдство“ са две. Едната, която според мен не е подходяща и съм изразил това мнение на всички срещи, са средствата за ликвидиране на икономическите последици от Ковид. Те са ограничени, имат таван. Те не могат да обслужат интересите на всички земеделци. Например, оранжерийните производители имат проблеми поради високите цени на енергията и няма как с Ковид мерки да се тушира един такъв огромен проблем като енергийния. Птицевъдите имаме подобни проблеми. През 2021 г. в разгара на Ковид пандемията ние понесохме 80 млн. лв загуби. Изчислили сме ги, направили сме анализ и очакваме да получим поне частична компенсация за тези средства. Обяснено ни беше, че няма достатъчно средства за всички сектори. Именно поради тази причина колегите от останалите асоциации в нашия сектор са готови да протестират. Защото особено по-малките фирми в бранша изпитват огромни трудности.

Действително, ние сме индустриален сектор. Имаме и друга дейност. Но не е нормално загубите от първична земеделска продукция да се покриват само със собствени средства на бизнеса. В останалите държави това стана с различни мерки от държавата. Още повече, че имаше достатъчно помощ от европейски фондове и средства, за да се справим с тази криза.

В края на краищата ни беше казано, че единствената възможност, която може да използва МЗм и те ще се възползват от нея, е нотифицираните средства по мярката за „Хуманно отношение“, които са приблизително по 175 млн. лв за сектор да бъдат увеличени с 20%. Това позволява нотификацията, има уведомление, което трябва да се представи пред ЕК. След като изтече срока за реакция, би могло, при наличие на средства, секторите „Птицевъдство“ и „Свиневъдство“ да получат едно извънредно подпомагане по този механизъм. Надяваме се това да се случи след актуализация на бюджета до края на 2022 г. Но към момента това остава само едно добро намерение, което не е сигурно дали ще бъде реализирано.

Съюзът на птицевъдите в България наскоро алармира, че не се прилага правомерно европейското и националното законодателство по отношение на обезщетяването на собствениците на животни в засегнати от някои заразни заболявания животновъдни обекти (ЖО). Има ли развитие по въпроса?

Според Регламент (ЕО)№349/2005 на Комисията от 28.02.2005 г, чл. б е дадено определение за “пазарна стойност ”: цената, която собственикът би могъл обикновено да получи за животното, непосредствено преди то да бъде заразено или заклано, като се вземат в предвид неговата годност, качество и възраст.

БАБХ не  взема под внимание възрастта на животните. Освен това не се дава определение за категория на животните. По тази причина  неправилно се прилага ЗВД. Според Икономически критерии и Счетоводния стандарт различните животни се разделят на две основни категории Краткотрайни Биологични Активи  (които се отглеждат за угояване и месодобив) и Дълготрайни Биологични Активи (които се отглеждат за продукция на яйца, мляко и.т.н.).  

НСИ събира сведения от птицевъдите за цените на замразено кокоше месо Клас А. В същото време предоставя тази цена за килограм живо тегло на продуктивни кокошки. 

В България сделките с живи кокошки са ограничени и се правят от две три фирми, които не са предоставяли информация на НСИ. Всички сделки в сектора са със замразено кокоше месо, получено от кокошките носачки след приключване на техния продуктивен яйценосен период.  Това е нарушение от административен характер и  повод за намеса на АДФИ и Прокуратурата за да се сложи край на този произвол. 

БАБХ неправилно прилага Европейското и националното законодателство при определянето на обезщетения за кокошки носачки, които представляват Дълготраен Биологичен Актив и се отглеждат за производство на яйца, а не за месо, като изчислява  обезщетения на база „Цена за килограм  месо“, според НСИ. В резултат на наши инициативи и препоръки на ЕК, БАБХ направи Методика за изчисляване на пазарните цени на отделните категории птици, според тяхната категория, вид и възраст. Тази Методика е съгласувана  с всички заинтересувани браншови организации и ние настояваме с Наредба на Министерски съвет  да се разпореди нейното прилагане. По този начин ще се избегнат множество съдебни процеси между Управляващият орган и отделни земеделски производители. Ще се избегнат редица фалити на засегнати ферми, поради некоректно изчисление на обезщетенията. Ще се избегне укриване на заболявания, от което може да се влоши сериозно епизоотичната обстановка в страната, което би довело до ограничителни мерки от страна на ЕС и трети страни. А това  означава тотален срив на целия отрасъл, в който държавата, ЕС и частните инвеститори  са вложили много средства, време и труд. 

Ние смятаме, че трябва да се предприемат  спешни действия за обезщетяване на засегнатите животновъдни обекти  в съответствие  с ЗВД, чл.144, ал. 3. и европейското законодателство, като се вземе под внимание Методиката за изчисляване на пазарната стойност на различните категории птици според техния вид и възраст. 

Действително обезщетяването на пострадалите животновъдни обекти е изключително тревожно към момента по няколко съображения. Първото съображение, което се надявам, че заедно с МЗм и с БАБХ намерихме формулата да преодолеем е законодателството. Обезщетенията следва да се направят съгласно Закона за ветеринарната дейност, където е разписан реда. Той позволява, както и повечето закони, които се променят често, интерпретации в тълкуванието. Ние успяхме да обясним какво се е имало предвид, когато се е правил закона, за да се тълкува правилно и да се избегнат подобни недоразумения. Мисля, че най-накрая всички страни разбраха, че живото тегло на животните, които се отглеждат за яйца, няма никакво отношение към тяхната пазарна цена. Което обаче не означава, че към момента животновъдите са получили обезщетение, което е изчислено на база на утвърдената методика и на база на чл. 144, ал. 3. Това към момента е намерение, което се надяваме, че ще се реализира.

С обезщетенията има и друг проблем, който се надяваме да не ескалира, защото лично ние от Съюза на птицевъдите смятаме, че са на лице всички предпоставки да ескалира и да повлече след себе си големи загуби за страната ни. Това е, че обезщетенията не се изплащат в срок от 30 дни, така както е записано в Европейския регламент. След това тези средства се реимбурсират от европейските фондове. Когато обаче те не са изплатени в предвидения срок, реимбурсирането може да бъде отказано. Би било жалко, заради това, че някой не си е свършил работата, България да губи такива сериозни средства.

Има ли достатъчен контрол за биосигурност в България?

Ние от Съюза на птицевъдите инициирахме промяна на Националната програма за мониторинг, контрол и превенция на инфлуенцата по птиците. Също така настояваме Програмата за борба с нюкасълската болест да се прилага. Готови сме с целия експертен потенциал на Съюза на птицевъдите да се включим във всички инициативи на БАБХ, но функциите по контрол са тяхно задължение. Всеки може да види по селата, че птиците са навън, разхождат се свободно. Но задължението за конрол по новия Ветеринарен закон е вменено на кметовете. А на кметовете им е последна грижа да се занимават със селските кокошки. Именно те обаче стават причина за сериозни инфекциозни заболявания в птицефермите наблизо и загубите са огромни. Това са огромни загубени средства – и европейски, и национални, на собственици и на банки.

Каква е сметката в птицевъдството и каква е тенденцията в производството на яйца и птиче месо?

Яйца има достатъчно за вътрешния пазар. Внос вероятно ще има, но основно на бели яйца. При пилешкото месо, обаче статистиката е тревожна. На пазара вносът и производството са изравнени. Преди 10 години вносът беше наполовина на сегашния – около 40 000 тона, а родното производство на птиче месо – около 150 000 тона. Но това, че в България има толкова висока ставка на ДДС, най-високата в ЕС, прави секторът много привлекателен за некоректни търговци и вносът е огромен. Надявахме се, че ДДС ще бъде намалено, както е записано и в Коалиционното споразумение. Защото ние имаме потенциал да произвеждаме повече. Но в момента произвеждаме повече, само ако имаме потенциал да изнасяме. За вътрешния пазар сме се разпределили по следния начин: българското месо отива за охладено в търговските вериги, а вносното месо отива за полуфабрикати и преработка.

Цената на птичето месо ще расте. Тя ще следва цените на царевица, пшеница, соя, електроенергия и горива. Подобно е положението и при яйцата, въпреки че там голямото производство може би няма да позволи много висок ръст. Там е възможно отново да се окаже, че производителите продават под себестойност защото няма достатъчно голям пазар. Все пак се надяваме, че външният пазар ще се увеличи, надяваме се, че туризмът в съседните страни ще е нормален. На нашето Черноморие със сигурност няма да имаме нормален сезон. Надеждата ни е, че външните пазари ще ни спасят.

По-големите птицепроизводители, които са купили зърно миналата година, в момента са добре. Но по-малките компании, които купуват зърното днес, не успяват да реализират печалби. Надяваме се да не реализират загуби. Но това никой не може да гарантира, защото произвеждаш днес, а плащаш тока след 30 дни и не знаеш на каква цена.

Цената на зърното е огромен проблем. Надяваме се в Украйна да са успяли да засеят царевицата. Те вече започнаха износ с влакове и през пристанището на Констанца. Така че, ако са засяли, нещата ще са нормални. Но ако не са, ни чакат високи цени. Но със сигурност цената за тази война ще бъде платена от всички ни, по различен начин.

Каква е формулата за успешно животновъдство?

Трябва да има интегритет на животновъдството и зърнопроизводството. Не знам защо управляващите решиха, че най-големият проблем на българското земеделие е таванът на субсидиите на зърнопроизводителите, които сега се оказа, че трябва да ни преведат през настоящата криза. Защото се оказа, че само Франция и България от целия ЕС имат достатъчно зърно. Оказва се, че това, което до момента е правено в земеделието, не е било толкова лошо. И не знам защо се хванахме за тези тавани. Предложението на Съюза на птицевъдите беше по Първи стълб да има допълнителна субсидия за интегрирани стопанства с растениевъдство и животновъдство. Така е в Полша, която е за пример на всички европейски страни. Там зърнопроизводството и животновъдството се разглеждат като едно цяло и получават доста повече директни плащания – на единица площ и на единица продукция. А ние правим обратното. Това, което сме създали досега, искаме да го махнем. Не може да се наказва цял един сектор в земеделието на България, който се развива добре и заслужава уважение. Не може да слагаме обидни етикети на производителите. Държавата не им е осигурила нищо. Зърнопроизводителите оперират на свободния пазар и в условия на конкуренция са постигнали това, което са. Това не е определението за „олигарх“.

Намаляването на ДДС в условията на инфлация е най-сериозният инструмент срещу инфлацията. Да, хората няма веднага да усетят намаляване на цените. Цените може изобщо да не паднат, но няма и да се увеличават с тези бясни темпове. Това е същественият момент, който управляващите не искат да проумеят. И друго – изсветляването на икономиката е като скачен съд с намаляването на ДДС. Тогава няма да се крие ДДС и обороти. Намаляването на ДДС носи не само повече приходи в дългосрочен план за бюджета, но е и една сериозна мярка срещу нарастващата инфлация и глътка въздух за бизнеса. В Румъния го направиха преди 3 години и там решиха веднъж завинаги проблема със сивата икономика.

Сега Брюксел дори препоръчва намаляването на ДДС, а повечето разумни държави вече са го направили. В България ДДС е най-високо в целия ЕС, но не го намаляваме. А бизнесът като е добре, може да плаща заплати, да ги увеличи. Няма как иначе да преминем през тази криза. Колкото по-малко пари преразпределя държавата, толкова е по-добре за гражданите. Дори аз самият, като производител, вече не очаквам държавата да ми помага, очаквам просто да не пречи.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X