Господин Караколев, казахте, че МЗм и правителството гасят пожари . Справят ли се?
В ситуация на такава криза трябва да се подхожда антикризисно. Когато има пожар, трябва да го гасиш. Виждам плахост при вземането на решения, закъснения. Преди седмици коментирахме в МФ отпускане на помощ за закупуване на фураж, от тогава досега в цената на царевицата вече има увеличение от 200 лв на тон.
Какво се случи със сагата с фуражите?
Има някъде грешка в комуникацията между секторите. Разбирам, че птицевъдите и свиневъдите са очаквали фуражи. Но ние, от преживно животновъдство, заявихме, че при нас не става въпрос за индустриални ферми. В овцевъдството и говедовъдството говорим за 20 000 стопанства. Няма как да обезпечиш логистично 20 000 стопанства с фураж. Чисто физически зърното няма как да стигне до тях в натура. Затова ние предложихме отпускането на финансов ресурс, с който животновъдите веднага да могат да си закупят това зърно, още преди то да достигне големи ценови равнища. Но нещата още се бавят. Засега дори няма изготвена методика как ще се случи това подпомагане. В период на очакване сме, което не е много хубаво. Когато държиш един бранш в толкова дълго очакване, започва да се създава напрежение. А напрежение над това, което и без това има, на никого не е нужно в момента.
По същия начин се случи и със забавения прием по Ковид мярката. Когато нямаш планиране в един бизнес, започваш да губиш ориентация. Когато не знаеш какво, кога и дали ще получиш, се създава една тежка атмосфера на взаимодействие. Разочаровани сме от това забавяне. Не мога да приема за нормално три седмици да не можем да обявим една ставка, например. Обявиха, но имахме уверение, че това ще се направи на база на икономически анализи, което отново не се случи
Тази неяснота на работа ли е причина за недоволството в сектора?
Допускам, че това е една от причините. Когато си в такава дезориентирана обстановка, нормално е да се поражда напрежение. Време е да спрем с полемиката и все да чакаме някой нещо да реши. На животните не може да обясниш, че чакаме някой чиновник. Затова пак казвам – когато има криза, се работи с антикризисни мерки и средства. Тоест когато има пожар – гасиш пожар. После анализираш как е станал пожара, защо е станал и какво е можело да се направи. Първо гасим пожара, не е хубаво да го оставим да се разраства, защото ще причини още повече вреди.
Чиновниците трябва да се вслушват малко повече в исканията на бранша, защото ние в бранша, имаме знанията и визията за прогнозиране на това как ще се развият нещата.
Решение ли са стачките?
Това е едно от средсвата, с които обществото комуникира с властта. Въпросът е дали винаги трябва да се прибягва до тях за решаване на проблемите. Не изключвам нито едно от тези средсва.
Четем за цена на агнешкото по Великден от 27 лв/кг, така ли е? В същото време има евтин внос от РСМ, точно когато не трябва …
Между 8 и 10 лв кг живо тегло в момента се търгува в масовия случай във фермите. Също във фермите се продава и директно заклано месо на 18 лв/кг. В магазинната мрежа виждам цени от 20-23 лв/кг. Допускам, че ще стигнат 25-26 лв/кг. Но лично на мен, дори и като на потребител, не ми се иска да се нареждам в магазина на цена от 30 лв/кг.
Каква е реалната себестойност?
Винаги съм казвал, че най-добрата сделка е осъществената сделка. Производителят винаги очаква повече, потребителят – по-малко. Въпросът е там, където ще се срещнат двете очаквания. Най-важното е да няма нереализирани агнета. Заради това и толкова протестираме срещу вноса на македонско агнешко точно в този момент. Да, вносът е легален, но се явява нелоялен спрямо българските производители.
Защо там агнешкото е по-евтино?
Първо, РСМ не е член на ЕС. Това означава, че там производителите не спазват и не прилагат регулациите, които ние сме задължени да прилагаме, а те оскъпяват процеса на отглеждането на животните. Второ – РСМ директно подпомага клането на агнета към фермера. Това в България не се прави, защото трябва да се задели един сериозен ресурс. И не на последно място стандартът на живот в РСМ е с поне 30 на сто по-нисък от този у нас. Съвкупността от всички тези фактори влияе върху ценообразуването.
Само изборът на потребителя ли е решение?
Освен изборът на поребителя, за което алармираме постоянно с маркировката на месото, говорим и за засилен конрол по границите. Виждаме такива акции на границата с Турция, но от Турция месо не влиза, там няма такова споразумение, каквото има с РСМ. Между другото месото от РСМ също не влиза от македонската граница, то влиза през Гърция. Държавата има всички механизми, с които може да спира месо дори от Гърция, както направиха със зърното, което затрудниха. Може да се използва за причина факта, че в Македония животните се хранят с месокостно брашно. Там се използват ветеринарномедицински препарати, които тук са забранени. Когато държавата иска може да намери много начини.
Проверки на границата има от две години. Тогава държавата взе решение да въздейства върху вноса, за да могат овцевъдите да си продадат агнетата. Защото пазарът на агнешко в България, за разлика от този в Гърция и Румъния, е фокусиран основно около Великден и Гергьовден. Ако по някаква причина пазарът се смути точно тогава, агнетата ще останат нереализирани. Това не е Гърция, където целогодишно се яде агнешко.
Мярката за кланиците от полза ли е?
Подкрепяме всяка мярка, която по някакъв начин цели да балансира пазара. Допускам, че с тази мярка държавата цели да смекчи цената за потребителите и да поощри кланиците, които между другото се явяват и търговци. Голяма част от тези кланици до преди 1-2 години внасяха агнета от Румъния. Мярката цели да ги пренасочи към българските агнета. По наша информация тази година едровата цена в Румъния надхвърля българската, но гърците държат по-ниска цена от нашата. Така че вероятността у нас да влязат гръцки агнета също остава.
Животновъдстовото е труден сектор…
Да, животновъдството е много труден секор. Трябва най-малкото да го разбираш. Да виждаш, да знаеш кое как следва. Разбирам понякога желанието на управляващите да се намесят, но ако не го разбираш и не му знаеш слабите места, не знаеш кога и как да се намесиш в този сектор, каква секторна интервенция да приложиш, доброто желание може дори и да навреди. Добрите намерения без знания не помагат. Стига се и до противопоставяния между сектори, които са абсолютно ненужни.
Много е важно, когато събираш секторите, не да им кажеш – разделете едни пари, а да им покажеш анализи. Нас животновъдите, не ни интересува анализът на сектор плодове и зеленчуци. И тях едва ли ги интересува нашият. Работата на МЗм е даде анализ, база данни, технологични карти и някакъв краен баланс приходи-разходи-загуба. И въз основа на тези изчислени загуби, да каже с колко ще подпомогне сектора. Защото това показва анализът. И няма значение на кой му харесва и на кой – не. А сега се хвърлят едни цифри, които никой не знае кой от къде ги е взел. Споменават се анализи по САПИ. Но САПИ не дава достоверна информация. Тя работи на база на официална статистика с време назад, не всичко е документирано по най-правилния начин. Може би това донякъде изкривява също анализите.
Непрекъснато призовавам да има икономически анализ при определяне на помощите. Секторната интервенция трябва да стои върху анализ. Тогава, ако има атака, ще е към анализа, а не между производителите от отделните сектори. Нарича се анализ на поребностите. Отглеждането на едно животно може да се сравни само с отглеждане на дете.
Животновъдство без земя не се прави обаче…
Да, за съжаление при поземлената реформа не се е мислило за това. Затова и сега внасяме предложение, въпреки че аз не знам и един закон да има променен в полза на селското стопанство през всички тези месеци, земи от ДПФ да бъдат отдавани на тръжна сесия, която да е специално само за животновъди. Ако това не се направи, виждам догодина още по-голяма катастрофа. Защото има нови мерки, които са свързани основно със животновъдството, но те са на площ. Тоест животновъдите задължително трябва да имат земя. А още повече в тази ситуация, в която фуражите са много скъпи и животновъдът трябва да може да си произвежда.
Много уважавам зърнопроизводителите, те имат своя принос за българската икономика. Но в българското животновъдство има изгубени едни 15 години и те трябва да се наваксат. Виждаш къде са слабостите – пасищата, виртуалните животни, това са слабости в системата, преодоляваш ги след анализ. Не можеш да провериш 20 000 стопанства в страната, но анализираш – защо ги има виртуалните животни? Заради пасищата. Това е. Там трябва да насочиш усилия – в промяната на нормативната база относно пасищата. Там трябва да направиш филтър и проблемът ще отпадне сам. Никой няма интерес да подържа виртуални животни, ако няма какво да взема срещу тях. А се вземат пасища. Трябва да се промени ЗСПЗЗ в частта за пасищата и чак тогава или паралелно минаваме на оземляването на животновъдите. Защото животновъдът не е конкурентноспособен при предлагането на ренти. Това важи и за малките зърнопроизводители, защото те също изнемогват в конкуренцията за ренти.
Ася Василева
