loader image

Пред труден избор е ЕК, притисната за отлагането на ОСП

Една трета от аграрните общности в ЕС поискаха това да стане с една година. Защо?

За отлагане на ОСП с една година се заговори в аграрните общности на някои европейски държави още през март 2022 г.

Това предложение започна да набира лавинообразна скорост и в началото на април се превърна в обща инициатива /декларация/ на организациите на земеделските производители от девет държави.

Засега те настояват за дерогация на някои от екологичните мерки във втори стълб на ОСП, като визират отпадането на някои забрани за използването на активни вещества на препарати.

На следващо място искат увеличаване на обвързаната подкрепа, която да обхваща и протеиновите култури и др.

Викория Димитрова

Мотивитеи м са ясни – преценяват, че последиците от войната в Украйна ще бъдат дълго и трудно преодолявани от фермерите и техните стопанства.

Документът до ЕК засега е парафиран от 9 земеделски организации и камари от Унгария, Словакия, Чехия и Полша (Вишеградската четворка) плюс Румъния, България, Хърватия, Естония и Литва.

В списък от 36 точки в декларацията, подписана още на 1 април на среща в Братислава и изпартена до Европейската комисия и Европейския парламент, представителите настояват новият програмен период да започне от 1 януари 2024 г.

От българска страна декларацията бе подписана от председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

НАЗ, според него, вече е анализирала последствията, които ще възникнат след сегашната и очертаващата се дълбока криза в продоволствената сигурност на Европа. И е отчела освен това, че държавите от региона на Трите морета ще бъдат от най-уязвимите заради пряката търговия с Украйна и Русия и енергийната си зависимост.

По тази причина се налага фундаментална промяна на възгледите за продоволствената сигурност, както на ниво ЕС, така и на национално равнище.

Деветте настояват да не бъдат забранявани някои активни вещества в продуктите за растителна защита, особено тези, за които още не са намерени и готови алтернативни, които да ги заменят. Освен това те посочват, че прилагането на пестициди в различните държави в ЕС е на твърде различно равнище, а 9-те изброени държави то е по-малко, отколкото в западните страни и допълнителното ограничаване на продуктите в тях ще доведе до по-ниски добиви.

Аграрните общности се притесняват и от някои екологични условия в следващата ОСП като диверсификация на културите, и мерките за агроекология и климат във втори стълб, на които през следващата година няма да им е времето.

Те настояват авансовите директни плащания за обработка на земеделска земя и отглеждане на селскостопански животни тази година да се извършат още преди 16 октомври. Както и да бъдат смекчени санкциите при неспазване на мерките за развитие на селските райони и директните плащания в случай, че в тях има малки или незначителни нарушения.

Според тях се налага и да се увеличат максималните нива на допустимите разходи при производствени инвестиции и да се увеличи размерът на обвързаните с производството плащания, а процентът за протеинови култури да се увеличи от 2 на 4 на сто.

Европейската комисия е подканена да намери механизъм, чрез който да следи цените на избрани жизнено важни агрохранителни продукти, за да идентифицира някакъв марж между цените на производител и търговец.

На фона на близо 300% увеличение на цените на торовете, на което са подложени земеделските производители, те категорично се противопоставят на изискването за въвеждане на 50% използване на зелен азот в производството на торове до 2030 г.

Налага се целите на европейския Зелен пакт да бъдат преразгледани, казва се в документа. Особено в текстовете, които предпоставят намаляване на производството на храни чрез намаляване на пестициди и торове, в изискванията, които увеличават непроизводствените площи и в тези, които налагат увеличаване на площите за биологично производство. Има опасения, че те ще доведат до много по-силна зависимост на фермерите в ЕС от вноса от трети страни.

Съюзите и асоциациите на производителите искат и да се отложи създаването на регулаторната рамка за снижаването на въглерода, поради потенциални финансови и административни тежести и потенциално намаляване на производството в стопанствата и фермите.

Предстои документът да бъде обсъден в комисията по земеделие в Европейския парламент и в генералната дирекция по земеделие на ЕК, където е внесен от Копа-Коджека.

Продоволствената сигурност в ЕС е заплашена и ситуацията няма да се нормализира години наред, дори и след войната. Само до няколко месеца очакваме да видим нов ръст на цените на храните в България и ако не се вземат мерки, те ще станат непоносими, смятат в НАЗ.

Засега времевата рамка на ОСП 2023-2027, обримчена от Европейския зелен договор и инструментариума за постигане на стратегиите му /От фермата до трапезата и за биологичното разнообразие/ изглежда така:

График на реформата на ОСП

  • 2027 г

Комисията ще извърши втори преглед на изпълнението на всеки стратегически план на ОСП.

  • 2026 г

През 2026 г. междинна оценка ще оцени ефективността на новата ОСП.

  • 2025 г

Комисията ще извърши първи преглед на изпълнението на всеки стратегически план на ОСП и ще поиска, ако е необходимо, конкретни последващи действия към държавите от ЕС. 

  • 2024 г

От 2024 г. всяка страна от ЕС ще представя годишен отчет за изпълнението и ще провежда годишна среща за преглед с Комисията.

  • декември 2023 г

В края на 2023 г. Европейската комисия ще представи доклад за оценка на съвместните усилия на всички стратегически планове на ОСП, с особен акцент върху колективната амбиция за постигане на целите на Зелената сделка.

  • януари 2023 г

Стартират стратегическите планове на ОСП.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X