Без да искаме ще навлезем в една малко по-сложна и неудоточнена и в световната икономическа наука материя. За да сапикясаме някои родни икономисти и управници да я свършат като кучето на нивата…
Напоследък те масово взеха да говорят за свръхпечалба и кой знае защо визираха производителите на зърно.
Без да си отворят поне учебникарските тефтери и да видят, че просто казано свръхпечалба е печалбата, която значително превишава средната. А, малко по-сложно казано, една фирмена печалба съчетава интереси на различни равнища и от това произтичат различните показатели за нея.
В един баланс има текуща печалба и неразпределена печалба.
От гледна точка на управлението й, пък могат да се дефинират две разновидности – дългосрочна и текуща печалба. Първата е присъща на добре оцеляващи предприятия.
От друга гледна точка в определени етапи от дейността си фирмите реализират и икономическа печалба, т.е. свръхпечалба. Но не е ясно кой е нейният носител – монополизъм, бързо заемане на позиции на пазара, високи първоначални цени или друго.
Следващ проблем е периодът, за който се изчислява. Статистиката и данъчната уредба изискват изчисляване към определен период, в края на отчетна година най-често.
Трябва да допълним и това, че не на последно място от счетоводна гледна точка печалбата е манипулируем показател. Тя е чистият доход на бизнеса и нещото, което гарантира неговия растеж и от което произтича смисъла на съществуването му. Тя е връзката между печалбата и поетия риск и между печалбата и растежа му. Затова не бива да се преекспонира.
Та…след всички тези кратки финансово-счетоводни обяснения, сериозно се питаме къде някои родни икономисти и управници видяха и малко основание да се насочат към производителите на зърно, къде видяха и едното око на слепия?
Защо им се позволява дилетантски да питат глупости, от рода на тази дали е редно зърнопроизводителите да получат субсидията си тази година. Знаят ли поне, че тази субсидия идва от ЕС и целта й е нашите производители да са конкурентни на останалите си европейски колеги.
Знаят ли например защо полските ябълки разбиват по цени нашите от години – ами защото получават по един лева подкрепа на килограм!
На финала…Това, че даден сектор е получил възможност от ЕС и държавата да се развие и я е използвал, като се е механизирал и работи по-ефективно, не означава, че трябва да му се нахвърлим и да му вземем парите. Обратното – трябва да се направи така, че и другите сектори да заработят като него.
Да не говорим, че ситуацията днес и за зърнопроизводителите не е никак розова – разходите им по технологична карта върло пораснаха. Себестойността на декар пшеница лудо се повиши и от 120-130 лева на декар стана 350 лева на декар. Те са силно климатично зависими…
Така че, господа икономисти и управници, не словоблудствайте по телевизиите! Не слагайте без да мислите пред приходите на един зърнен бизнес частицата „свръх“, без да разбирате и отчитате какви са разходите му…
Но…
Икономисти, сър…
Виктория Димитрова
