loader image

ПИТАМЕ МЗм: След като ЕК прие временна рамка при кризи в подкрепа на икономиките, България какво е поискала

Европейската комисия прие на 23 март т.г. временна рамка при кризи, която ще позволи на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на руското нашествие в Украйна.

Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви, че в този критичен момент въведените санкции срещу Русия, приети от ЕС, имат отрицателно въздействие и върху европейската икономика и трябва да се действа координирано, за да се смекчи икономическото въздействие на тази война, която се води сега.

С оглед на това Комисията ще даде възможност на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да се справят с тази безпрецедентна ситуация.

Временната рамка при кризи

допълва съществуващия инструментариум за държавна помощ

с много други възможности, които вече са на разположение на държавите членки. Като например мерки за предоставяне на обезщетения на дружествата за щети, причинени пряко от извънредни обстоятелства, и мерки.

Новата рамка ще даде възможност на държавите членки: 1- да предоставят ограничена по размер помощ на дружества, засегнати от настоящата криза или от свързаните с нея санкции и ответни санкции; 2 – да гарантират, че предприятията продължават да разполагат с достатъчно ликвидност; и 3 – да компенсират дружествата за допълнителните разходи, направени поради изключително високите цени на природния газ и електроенергията.

Тези видове мерки ще бъдат достъпни и за дружества, които отговарят на критериите за предприятия в затруднено положение, които изпитват остра нужда от ликвидност след отминаващата пандемия от коронавирус.

Ако държавите членки искат да сведат до минимум въздействието на рязкото увеличение на разходите за производствени ресурси, те могат незабавно да въведат схеми за отпускане на помощ в размер до 400 000 евро на дружество, засегнато от кризата.

Комисията е готова да окаже помощ на държавите членки незабавно, за да намерят работещи решения.

За да се запазят равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар, новата временна рамка при кризи включва и редица предпазни мерки. Например държавите членки се приканват да включат изисквания за устойчивост при отпускането на помощ за допълнителните разходи за енергия, свързани с високите цени на природния газ и електроенергията.

Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката предвижда 3 вида помощ:

  • Помощ с ограничен размер: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 35 000 евро на засегнати от кризата дружества, които осъществяват дейност в секторите селско стопанство, рибарство и аквакултури.
  • Не е необходимо тази помощ да бъде свързана с повишаване на цените на енергията, тъй като кризата и ограничителните мерки срещу Русия засягат икономиката по множество начини, включително чрез физическо прекъсване на веригата на доставки. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства.
  • Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми: Държавите членки ще могат да предоставят: субсидирани държавни гаранции, за да гарантират, че банките продължават да отпускат заеми на всички дружества, засегнати от настоящата криза; и държавни и частни заеми със субсидирани лихвени проценти.
    • Държавите членки могат да предоставят публични и частни заеми на дружества със субсидирани лихвени проценти. Тези заеми трябва да бъдат отпуснати при лихвен процент, който е поне равен на безрисковата базова ставка, плюс специфична премия за кредитен риск, приложима съответно за МСП и за предприятия, различни от МСП. Заемите може да се отнасят както за инвестициите, така и за нуждите от оборотен капитал.
  • Помощ за компенсиране на високите цени на енергията: държавите членки ще могат частично да компенсират дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и електроенергията. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за бенефициер не може да надвишава 30% от допустимите разходи, като тя не може да надхвърля 2 милиона евро във всеки един момент.

Държавите членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на природния газ и електроенергията.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2022. С цел гарантиране на правна сигурност ЕК може да прецени преди тази дата дали е нужно действието на рамката да бъде удължено.

Нас ни интересува какво е направила България досега и какви искания са постъпили от наша страна от името на МЗм и правитеството.

Виктория Димитрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X