loader image

Държавата в ролята на лъжливото овчарче пречи на земеделците

Филип Ромбаут, съсобственик и изпълнителен директор на „Агрополихим“ АД, с основание прогнозира, че зърното в новия свят може да се превърне във валута. Ако някой от управленците ни беше достатъчно умен, за да го чуе, веднага щеше да се погрижи зърно в България да има много. Вместо това нашите управленци веднага се погрижиха зърно да няма, да нарушат пазара, да внесат смут, неясноти и проблеми, а самите зърнопроизводители да бъдат противопоставени на останалите сектори, демонизирани в очите на обществото, и някак да им се вземат мижавите субсидии от 30 лв на дка. При разходи от 220 на дка, те вече не са никаква мотивация за производство. А забравяме, и че по 100 лв на декар поне рента чака половин България.

В момента цената на пшеницата на международните пазари е добра. Ако пазарът бъде оставен да работи нормално, за момента тя е почти достатъчна до покрие повишените разходи на зърнопроизводителите за консумативи. Без особена печалба. И тези, които бяха оставили зърно в складовете, имаха шансове да се справят. Докато държавата не се намеси – хаотично, необмислено, с медийни сензации и административен натиск върху пазара. В най-добрите традиции на тоталитаризма, неприсъщи за пазарна икономика. Обяви цени значително под пазарните и отново произнесе гръмки фрази за национално отоворни зърнопроизводители. Пред кого, обаче? Пред семейството им, или пред работниците им, или пред банките? Засега зърно не е купено, държавата след 2 месеца говорене, дори не е излязла на пазара, но вече наруши нормалната му работа, и накара производителите бързо и необмислено да продават.

Начинът, по който действа държавата показва, че тя иска да прехвърли загубите върху зърнопроизводителите. Държавата директно казва – ако някой ще фалира, нека да са зърнопроизводителите. Което е абсолютно безотговорно, защото нещата не свършват с тазгодишната реколта, а трябва да има и следваща. А ситуацията при зърнопроизводителите е патова.

Да, който в момента има продукция, получава едни милиони. И тук дори не казваме, че такива са малко, защото голяма част от продукцията вече отдавна е продадена. Но тези милиони, които идват, директно отиват за тор за следващата година. Защото освен, че е скъпа, не се знае и дали ще я има. Да, зърнопроизводителите са привидно с набъбнали обороти, но резултатът е „танто за кукуригу“ . И тук дори не споменаваме рентите. А това са 2 млрд. лв, които всяка година влизат в българската икономика.

И на фона на всичко това държавата планира да излезе на борсата с едни значително под пазарни цени. За всеки е ясно, че няма да стане на практика. Изглежда, че цялото това икономически необмислено упражнение от държавата се прави, за да може тя да каже – „ето ние искахме да подсигурим продоволствието на държавата, обаче лошите производители не ни продадоха“ и да си измие ръцете.

А това е жалко и недалновидно. Да си намериш оправдание защо не си свършил нещо, когато първоначално си имал идеята да свършиш нищо, а само да демонстрираш активност, е подло, а какво да кажем, когато го прави самата държава.

Единственият начин държавата да купи зърно за резерва, в количествата, които се обявиха, е през търговците. Няма друг вариант. За да купиш 1 млн. тона зърно, трябва да имаш огромна логистика. Един от най-големите търговци у нас – Каргил България – международна компания с репутация и огромен опит в търговията със зърно, изнася по 500 000 -600 000 тона годишно. Колко хора работят в компанията и са заети с това нещо! Как ще се направи същото с фалирала фирма с трима души персонал и основна дейност животновъдство? Ако намерението беше реално, държавата трябваше да се обърне към търговците. Вместо това тя подходи отново подло – опита се да ги притисне с държавната машина. Създадоха се фалшиви новини за големи фирми с репутация, които уж не били доказали произхода на зърното, което беше абсолютно нелепо и ненужно. Блокираха се зърнобази и се задържаха кораби. Дори ЕК се възмути и ни предупреди.

Не е ясна безмислената активност на правителството на България срещу зърнопроизводителите. Трябваше да прочетат по-внимателно думите на изпълнителният директор на Агрополихим, който предупреди, че зърното ще е новата световна валута и да се погрижат за „валутните“ резерви на България. Полша вече задейства мярка за подпомагане на производителите си с тор и на мига се възползва от възможностите и Кризисния фонд, който ЕС предостави на разположение на страните членки за преодоляване на проблемите от войната. Помощ за цените на тора е това, което искат всички български земеделци. Българското правителство не прави нищо в тази посока, засега няма разработени мерки. Повече си търси оправдания да не прави нищо и да си измива ръцете с производителите.

Но зимата ще дойде. А с нея и проблемите. Правителството може да го има, може и да го няма. Но ако няма зърно, какво ще правим ние? Зърнопроизводителите дори не искат помощ от държавата, просто искат да работят спокойно и да не ги противопоставят на останалите сектори. Работата им и без това е тежка.

И ние, като председателят на Комисията по земеделие, изключително запознатият със земеделските въпроси, юристът Пламен Абровски, си задаваме следните въпроси: „Защо “Врана” ЕАД? Защо не агенцията “Държавния резерв и военновременни запаси”, която така или иначе с това се занимава? Въобще не ми говорете, че това е заради спешност, гъвкавост и липса на средства в бюджета! Ако беше толкова спешно, нямаше вече месец и 18 дни да се бавим.

Освен това, като гледам до месец и 18 дни явно ще има актуализация на бюджета.

Остана гъвкавостта – ако искахме да сме гъвкави “Врана” ЕАД можеше да възложи директно на Държавния резерв да купува от нейно име и за нейна сметка.

Но да се върнем на въпроса ”ЗАЩО “Врана” ЕАД?” – дали не е заради Наказателния кодекс? Защото, ако стане издънка с “Врана” ЕАД е стопанско престъпление, но ако стане издънка с Държавния резерв, тогава граничим с престъпленията срещу държавата”.

А също и – защо ще се изкупува само зърно. Нима няма да ядем месо, мляко, картофи, зеленчуци?

Паралелно текат идеи за намаляване на ДДС. По-скоро популистки, отколкото реално случващи се. Защо само на хляба? Намалено ДДС е необходимо за абсолютно всички земеделски стоки! Ще се поговори, ще се изпокарат браншовете, и ще се забрави. А някакви спорни икономисти от фондации със зависимости призовават от телевизора да се вземат субсидиите от земеделците и да се дадат на „нуждаещите се“. Ясно е, че това е пълен лаизъм. Не е ясно какви са тези „икономисти“. Субсидиите идват от ЕС и ние не можем да ги вземем, но е лесно да настроиш озверели от глад граждани срещу земеделците, които са и без това на ръба на оцеляването. Защо държавата допуска това? Държавата ни трябва да се държи отговорно, но няма как да вземеш от бизнеса и да дадеш на безработните.

Защото като има, има за всички. И за износ, и за страната. И при малко по-адекватна политика от страна на държавата, в България ще има и зърно, и храна. Но държавата не се държи адекватно. Ако се върнем на прословутото изкупуване на зърното и предположим, че теоретично то се случи, как после ще се разпределя на пазара, за да паднат цените? С купони ли? Ако зърното навън стане скъпо, то ще стане скъпо и тук. Как ще се намеси държавата, за да контролира цените за потребителите? Как ще се контролират хлебарите, дори и да им даваш по-евтино зърно. Това зърно после не може да се пусне на пазара на пазарен принцип. Държавата не е търговец. Ако го продаде евтино, то ще се изнесе. А целта на резерва не е да се изнесе и държавата да спечели. Ще даде зърно на животновъдите и ще им каже, че ще продават по-евтино месо ли?

В същото време птицевъди и свиневъди буквално загиват без един лев помощи и забаламосване месеци наред. А беше лесно – държавата можеше да им отпусне пари на тон за зърно или под формата на кредити, само и само да им даде глътка въздух, а дори и това не се направи. А какво остава да им купиш евтино зърно, да им го дадеш. И това се точи от миналото лято. Обстановката е антибизнес.

Ако държавата иска да купи зърно, то скоро е времето. Наближава жътва. Сега е моментът, в който се купува на зелено. Не в края на сезона, когато цените са най-високи и търсенето в световен мащаб е голямо. А точно тогава нашата държавата обяви, че ще влезе на пазара на подпазарни цени. Това е неадекватно. Държавата трябва да купува в началото на жътвата, когато предлагането е голямо. Иначе срива пазара.

Защото в момента търговците са с нагласа, че ще влезем в нова реколта с 1 млн. тона стара реколта в складовете. Това при една хубава реколта, каквато е за момента прогнозата, означава, че на пазара още по жътва ще излязат много големи количества, които производителите не могат да съхраняват и ще предлагат на търговците. И като сложиш натиска от старата рекола, цените ще паднат по естествен път. Колко – никой не знае. Но тогава е моментът да влезе държавата и да купува каквото й трябва. Но на пазарни условия.

Не може да даваш наполовина по-ниски цени и после да обвиниш производителите, че не продават. В България има един отрасъл, който работи и сега правителството е мобилизирало всички сили, за да го затрие и него. Аналогично е и при слънчогледа. Защо ти е да купуваш слънчоглед, който няма къде да съхраняваш, като може да купиш олио? Всичко е много приказки за пред обществото, но реална работа няма. Затова и вече работещите в земеделието отдавна спряха да слушат какво говори МЗм и да вярват на приказки. Защото никой не е отменял приказката за лъжливото овчарче. А да нямаш доверие в собственото си правителство е ужасен симптом за управленска немощ!

Но е странно във времена, когато цял свят се бори за зърно и продоволствена сигурност, отменя Зелени сделки дори, ние в България, да разсипваме едно производство, за което специалистите казват, че е бъдещото злато. Или някой иска да го завладее?

Така става, когато хората, сложени да управляват сектор земеделие, нямат представа от бранша и какво работят земеделците. Особено жалко е, че някои от тях са били по 5 години чиновници в Брюксел на огромни заплати от нашите данъци и се предполага, че точно със земеделие са се занимавали.

Много дълго се проточи безвремието в българското земеделие. Повече от година. Затова и българските животновъди, отчаяни от бетонната стена, с която се сблъскват в диалога с българското правителство, хванаха на собствени разноски самолета до Брюксел, и отидоха сами да търсят помощ и чуваемост за проблемите си, директно от ЕС. А къде е българската държава? Ролята на държавата е не да репресира бизнеса, а да го подкрепя. Земеделците не са престъпници! Ако искаш да промениш нещата, създаваш със стимули правилната бизнес среда, а не репресираш работещите! И тук дори няма да подхвана темата за това, че държавата щяла да иска документи, с които земеделците да докажат увеличени разходи, за да им отпусне Ковид помощи. Господа министри, вие в магазин ходили ли сте? Няма да спомена тайно написаният и безумен Сратегически план за развитие на земеделието, изготвен без диалог с бранша! Нито ще спомена срамното изключване на земеделието от НПВУ. Нито ще спомена онзи чичо – директорът на ДФЗ, който обвини хората, които ни хранят, че „виели на гърба на държавата“. На гърба на държавата вият само костюмарите в кабинетите! Поемайте си функциите и работете в интерес на тези, които ви хранят и са ви гласували доверие! Че едни „прости“ животновъди отидоха да вършат вашата работа в Брюксел и да се борят за изравняване на субсидиите на българските земеделци с европейските! Скоро може да се сетят, че въобще не им трябвате.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X