Не всички земеделски стопани се нуждаят в една и съща степен от подпомагане заради поскъпването на изкуствените торове. Това заяви представител на Европейската комисия пред комисията по земеделие на Европейския парламент в сряда.
ЕС започна да обсъжда как да помогне на земеделците заради рекордното повишаване на цените на изкуствените торове заради войната в Украйна и високите цени на природния газ. Русия, която е най-вторият износител на азотни торове в света, спря експорта към „неприятелски държави“, а войната затрудни и доставките от Украйна, която е сред най-големите износители на торове и фураж.
От началото на войната цената на торовете се е покачила с 40%, което може да доведе до намаляване на реколтата и да застраши продоволствената сигурност на ЕС.„Стопаните вече се замислят да не произвеждат поради високите цени, защото не могат да печелят“, заяви испанският евродепутат от групата на социалистите Клара Агилера по време на дискусия в парламентарната комисия в сряда в Брюксел.
Еврокомисията обаче заяви, че прогнозите за реколтата са добри и се очаква увеличаване на общата реколта в ЕС.
През март Европейската комисия предложи извънредна помощ от 500 млн. евро и разреши допълнително национално подпомагане, като препоръча на земеделците да използват по-пестеливо торовете, за да намалят разходите си. Във вторник еврокомисията одобри първите две програми за компенсиране на високите цени – на Полша (836 млн. евро за земеделците) и на Германия (20 млрд. за целия бизнес, включително за селското стопанство). В същото време според Брюксел не всички сектори ще бъдат засегнати в еднаква степен от поскъпването и ще се нуждаят в различна степен от допълнително финансиране.
Според еврокомисията маслодайната и зърнената продукция трябва да разчита на повече помощ от държавата в сравнение с производителите на плодове и зеленчуци и животновъдството. Макар фуражите да се нуждаят от по-малко наторяване, свинефермите и птицефермите ще се нуждаят от повече внимание заради по-високите производствени разходи заради поскъпването на храната за животните. В същото време производството на млечните продукти и отглеждането на пасищни животни няма да бъдат засегнати от рекордните цени на торове, заявиха от еврокомисията.
Експертите на комисията обаче признаха, че ЕС страда от структурен дефицит от калиеви торове и е зависим от вноса на енергия за производството на азотни.
Според евродепутатите еврокомисията трябва да приеме и предложението на Нидерландия за сваляне на ограниченията за използване на оборски тор за наторяване и да отмени антидъмпинговите мита за внос от трети страни. Имаше предложения за съвместно купуване на торове от желаещи държави, използването на биогаз и зелен водород за производството на енергия, за да се избегнат високите цени на газа при производството на торове, както и използване на зелени торове. Германският евродепутат от групата на Зелените Мартин Хьослинг предложи фермерите да се задължат да отглеждат бобови растения, които са естествен източник на азот и могат да се използват за заместител на азотните торове.
