Даяна Димитрова, млад фермер: Тежи ми, че трудът ни не се оценява

Не може хора, които нямат понятие как се случват нещата при нас земеделците, да отговарят за нас

С повишените разходи и осигуровки малките нямат шанс да оцелеят

Спасение са фермерските пазари, но не се случват

Никога не е било толкова тежко

Интервю на Ася Василева

Даяна и Недялко Димитрови са на 30 години, като от 10 се занимават активно със земеделие. Даяна оглежда 52 пчелни семейства и 24 дка орехи и лешници в село Бряст, Димитровградско, а съпругът Недялко има животновъдство. Отглежда 200 животни – овце, крави и юници. Обрабоват 500 дка земя със слънчоглед, ечемик, пшеница, царевица, рапица. Двамата започват пътя си в земеделието независимо един от друг, срещат се и създават прекрасно семейство, като вече се радват и на 3-годишен син Явор. Днес са обединили фермите и са създали типично европейско семейно земеделие. Работят двамата със съпруга Недялко, неговите родители и брат му, а родителите на Даяна се грижат за пчелите и орехите. Нямат рабоници, защото не могат да си позволят да им плащат достойни заплати. Работят денонощно. Трудно е, казва Даяна. Но все пак е опимист, че бъдеще за младите в земеделието има, и че 3-годишният им син Явор, ще продължи по техния път. За това какви са проблемите, с които се сблъскват младите семейни фермери в България от първо лице, разговаряме с Даяна.

– Ако трябва да определиш най-големите проблеми пред вас в момента, кои ще са те? Тези, които не подлежат на отлагане за решаване

Ниската цена на млякото и месото. Имам предвид изкупната цена от нас, фермерите. Защото по веригата цената расте нагоре. А при производителите цените не се вдигат. Фуражът и торовете са много скъпи, горивата – също. Нашият труд не се цени. Фермерите сме хората, които осигуряваме храната на всички, а в момента сме на дъното и никой не го е грижа.

Сегашното правителство каза, че приоритет ще се точно млади и малки земеделци, като вас. Но като че ли не виждаме работещи решения за това …

Наистина, няма. За мен единственият вариант за семейните и малките фермери е да продаваме крайния продукт. Сами да излизаме на пазара. Но това не се случва. Изискванията са прекалено много, документацията е огромна, няма ги типичните фермерски пазари. Те не работят. Много исках да направим такъв пазар при нас в Димитровград като кандидат общински съветник, но не успях да вляза в управлението. И идеята остана просто идея. В Хасково преди имаше такъв пазар всеки петък. Важното е достъпът за производителите да е свободен. Всеки да може да си предложи стоката. А вместо това ни зариват с документация, която е напълно излишна. Защото дори и в големите фирми едва ли се спазват всички тези изисквания.

Директният достъп до потребителя би улеснил нещата за вас…

Да, за малките ще бъде много по-добре. Когато е сезонът, от нас всичко се изкупува на много ниска цена, а след това се продава в магазина по три. Дори едни зеленчуци в стопанството вървят по 30-40 стотинки, а в магазина вече са по 2-3 лв.

Млякото сега го даваме на мандра. В момента е 75 ст/л без ДДС. За да вземеш по-висока цена, трябва да предаваш по-голямо количество. Колкото е по-голямо количеството, цената е по-висока.

Тоест, пак се получава, че колкото си по-малък, толкова си по-ощетен?

Да, точно така. Колкото си по-малък, толкова си по-ощетен. Има цена на млякото и по 1.10 лв/л, но за нея трябва да предаваш над 10 тона мляко на ден. Аз трябва да имам 1000 животни, за да постигна тези количества и да мога да взема добра цена.

Имате ли преработка?

Не. Нямаме в момента. За да се регистрирам по Наредбата за директни доставки от фермата, особено за млечните продукти, трябва огромен обем от документация. Обмисляме го, искаме да направим нещо, но на този етап просто не ни стигат силите. Бюрокрацията ни пречи. Всичко е направено така, че когато ние сме в кампания, през лятото, когато всеки е на полето, почваме да носим договорите, декларации по чл. 69 и още куп неща. На полето ли да си, в Службата по земеделие ли да бъдеш? Сега пак сме в кампания, едновременно подаваме зо подпомагане по Ковид мярката. Не че отнема много време, но все пак трябва да оставиш фермата и да отидеш до града, поне половин ден отива.

Казват, че процедурите били улеснени …

Не е улеснено. Кандидаствах по Пчеларската програма за отводки. Подписах договора през април. Вече трябваше да съм ги заявила, а не тепърва да търся откъде да ги взема. Нещата дори и да се случват, не се случват в подходящото време за фермерите.

Миналата година пак кандидаствах по Пчеларската програма, одобриха ме за разпечатваща машина, аз я купих през септември. Сезонът вече беше свършил. Реално направих инвестиция, която ще мога да ползвам след една година, което е безумие.

Цената на меда също е ниска. Пак зависи от количеството, но варираше от 3.80 до 4.50 лв/кг, а в магазина е по 10-11 лв/кг.

С пръсканията също имаме проблеми. Системата за оповестяване, която направиха, не решава проблема. Никой не следи с какво се пръска, в колко часа се пръска. Всеки ден в период от две седмици, получавам съобщения за пръскания. Мога ли да държа пчелите затворени 2 седмици?

Торовете миналата година ги купувахме на 450-460 лв/тон, тази година вече отиват на 1500 лв/т.

А помощите, които отпускат и казват, че били безпрецедентни, не помогнаха ли? Ще компенсират ли повишените разходи?

Не. Когато се говори с едни големи милиони, нещата изглеждат гръмко. Но когато реално се разпределят между всички, които кандидатстваме за тях, не остават милиони, а напротив – стават левчета. Да, помощ са. Никой не го отрича. Благодарни сме за нея. Но големите цифри са за хората, които не разбират.

За миналата година съм взела 6 лв на пчелно семейство. Общият бюджет за всички пчелари беше 8 млн. лв. Това звучи много, но реално получих по 6 лв на пчелно семейство. Това е нищо. Тази година са по около 13 лв на пчелно семейство, но нашите разходи са вече три и четири пъти по-високи от миналата година. За кравите също ще дадат повече пари, но фуражът в момента е 80 ст/кг, а миналата година беше 40 ст/кг.

Но ще искат документи, за да се докажат повишени разходи. Наясно ли си какви?

Не. В момента приемът реално е започнал, но никой не знае точно как ще се случат нещата. Доколкото чувам, има вероятност това изискване за документите да отпадне. Иначе би трябвало ние да представяме фактури от миналата година и от тази, за да може да оправдаем тези разходи. Имаме ги тези документи, но това допълнително ни обременява и отнема повече време, а получаването на тези пари е наистина спешно. Има много животновъди, които в момента няма с какво да хранят животните. Добре, че дойде пашата.

При вас има ли проблеми с пасищата?

Ние имаме пасища. Не са достатъчни за нашите животни, защото се занимаваме по-отскоро със земеделие и по-хубавите и големи пасища вече са заети. Надявам се да се променят нещата. Но проблемите с пасищата са навсякъде. Поне при нас го няма проблемът с фермери от чужди землища, но и само ние тук не можем да ги разпределим правилно.

Какво е решението, според теб?

Общинската администрация трябва да слезе на терен. Трябва да има контрол. Трябва да има практикуващи фермери, които да са сред общинските работници, за да могат да се съгласуват тези неща. Не може хора, които нямат понятие как се случват нещата при нас да отговарят за нас. Трябва да има фермери и земеделци в администрацията, които да има консултативна роля.

Според теб, проблемите идват от това, че администрацията, която пише правилата и следи за спазването им, не разбира от земеделие?

Да, въобще не е наясно какво се случва при земеделците. Има и компетентни хора сред тях, но не са всички, а това важно. Важно е, защото наистина трябва хората, които отговарят за нас да знаят как се случва целия процес. В която и да е сфера. Било в оранжерия, било във ферма, било в пчелин или в трайни насаждения, при овошки… трябва да се знае как се случват нещата. Трябва да се знае кога са необходими парите, които ни дават. При нас всичко се случва сега и наесен. А те проточват плащането на парите до май-юни. Тогава не ни трябват.

Преди време кандидатствах по програма за Млади фермери, парите за трайните насаждения ги превеждаха на 30 юни. Тогава вече си свършил всякакъв вид пръскания и обработки. За какво са ми тези пари на 30 юни?

Трябва да има компетентни хора в администрацията, които да знаят проблемите на всеки един сектор в земеделието. При всички е трудно. Да, при животновъдите е всеки ден. Няма празник, няма делник, ти си там всеки ден. Здрав, болен, ти си при животните. Обаче, ако отсреща тези хора не те разбират колко е трудно, няма как да ти помогнат. Повечето от ях може дори да не са виждали крава отблизо.

Как оцелявате и още ли имате желание да продължите в земеделието? Мислили се да се откажете?

Мислили сме. Решили сме наесен да намалим животните, за да може да компенсираме разходите. Не се очаква нещата да отиват към по-добре. Всичко ще е скъпо. Единсвеният ни вариант е да намалим животните.

А уж трябваше да подкрепяме хората като вас, за да стават повече…

Много колеги вече предприеха тези стъпки за намаляване или ликвидиране на животните. А тези, които още не са, най-вероятно ще го направят. Няма сметка. Сега, когато вдигнаха и осигуровките, по-малките е абсурд да се справят. Всичко, което взема, трябва да го дам за счетоводство, за осигуровки и за данъци.

Не сме мислили засега да приключим напълно дейност, но ще свием изцяло всички сектори, които работим. Вече почти съм намалила пчелите наполовина, животните ще намалим, единствено растениевъдството ще оставим, тъй като там работата не е всеки ден и е малко по-лесно.

Жалко е. Млади хора трудно се намират в земеделието…

По-лесно е, когато си второ или трето поколение земеделец. Тогава някой е създал нещо и ти го поемаш разработено. Тогава е различно. А в нашия случай – и моя, и този на съпруга ми, ние сме започнали от нулата. Нашите семейства не са се занимавали със земеделие и нямахме база. Всичко сме създали заедно от начало. И нашите деце вече ще имат някаква база. А това изисква много пари и много труд.

Не мога да си представя как сте се справили и въобще как сте се наели…

С моя съпруг сме стартирали горе-долу заедно, преди почти 10 години. Да, постигнали сме много. Но го направихме с много усилия и с много лишения.

Имате ли време за отпуски и море?

1-2 пъти в годината си позволяваме да отидем някъде, но никога повече от 4-5 дни.

През тези години толкова тежко като сега било ли е?

Не. Толкова тежко не е било досега никога. И преди е било трудно. Но сега, с тези разходи, които се увеличават всеки ден, вече е просто ужасно. Особено, като виждам при съпругът ми в животновъдството за какво става въпрос… Ниската цена на млякото, високата цена на фуража, горивата. Дизелът вече минава 3 лв/л. А при нас дизел трябва всеки ден.

Може би точно за разходите за фураж, дизел и тор трябваше да помогне държавата…

За дизела има някаква помощ, но тя е от години. Някакви 36-40 стотинки на литър, които се връщат. Тази година няма да са повече. В другите страни от ЕС вече са предприели мерки за помощ на фермерите за увеличените разходи за тор за техните земеделски производители. При нас няма такова нещо. Даже, доколкото знам, дори не са поискали от Брюксел стартирането на такава мярка. А в другите страни вече работят.

От моите познати, няма други, които да се занимават със земеделие. Младите хора, които познавам, отиват в други сфери.

Вашият син Явор е на 3 години. Обича ли земеделието?

Да, определено. С нас е навсякъде. Идва с мен при пчелите, с баща му във фермата хранят животните. Помага с каквото може.

Искаш ли да продължи вашия път?

Животът в земеделието има и минуси и плюсове. Може да е трудно, но този досег с природата, който имаме ние, липсва на повечето хора. Тази свобода, която той я има е незаменима. Да не говорим за достъпа до чиста и здравословна храна.

Любовта ми към земята е огромна и тя няма как да изчезне. Аз ще съм благодарна, ако той продължи да се занимава със земеделие и го развие.

Дано и управляващие ви чуят. А освен любовта към земята, има ли друго нещо, което да те накара да се занимаваш със земеделие?

Не. Само любовта към земята. И трябва да си страшно упорит човек, за да не се откажеш. Защото много пъти те карат да се откажеш и много пъти падаш, но трябва да намираш сили да станеш, да се изправиш и да продължиш. Към земеделците трябва да има огромно уважение от страна на общесвото. Държавните служители трябва да работят за нас. Те са там за нас. А в момента се получава, че ние сме ги избрали, а те са там против нас. Като започнем от Министерство на земеделието и по цялата верига надолу. Много трудно се срещат разбрани служители. Има ги, но са единици.

Когато кандидаствах по „Млад фермер“ бях проверявана много пъти, никога не съм имала проблем. Като видят, че всичко в градините и пчелина е наред, няма за какво да направят проблем. То си личи, когато нещо работи. А когато е създадено само, за да взима пари, също си личи. Аз не съм имала проблеми. Но не винаги е така.

Ти си от малкото млади земеделци, които са кандидатствали по подмярка „Млад фермер“ и реално си създала стопанство по нея. Какво е твоето мнение за програмата, правилно ли е написана?

Добре е направена, ако наследиш едно работещо стопанство, превъртиш едни животни и ниви, и вземеш едни готови пари. Но, не, и ако трябва да създаваш едно стопанство от нулата. Аз не съм взела и 50 000 лв, защото върху тези пари има данък и съм дала поне още два пъти по толкова, за да мога да създам някаква база. И това беше през 2012 г., когато тези пари реално бяха повече като стойност. Сега, при новите приеми, изискванията са значително увеличени, а парите са същите.

Да, помощ са. Всичко е помощ. И 2 лв да ти дадат е помощ, но реално нещата не са измислени както трябва. Проблемите са много и с времето не се решават, а се натрупват и задълбочават.

А по медиите се говори само за едни пари …

Да, помощ е. Но помощта по де минимис, която отпуснаха миналата година през декември, не ни стигна да си платим фуража. Дадоха по 40 лв на крава, а с тези пари не можахме да покрием и половината от фуража. Помага, но няма как да разчиташ само на това.

Лошото е, че в същото време изкупната цена на млякото не компенсира останалата част от разходите.

При млечното говедовъдство, ако изкупната цена на млякото е нормална, за да може ние да работим спокойно, всичко ще бъде наред. 70-80 ст/л е малко. Според нормативите трябва с 1 литър мляко да можеш да си купиш 3 кила фураж. В момента с 1 литър мляко не мога да купя и 1 кг фураж. Ние произвеждаме, но земята ни е малко и не ни стига.

Животновъдството е много тежък сектор. Само се говори, че трябва да се води втора категория труд и животновъдите да се пенсионират по-рано, но нищо не се прави. А реално един животновъд е много по-натоварен и изхабен от всички останали отрасли. И си там всеки ден. Миналата година, по време на ковида, останахме само аз и съпругът ми. Всички други бяха болни. Аз бях с двегодишно дете. Нямаме работници. Животните чакат, обаче. Ставаш и отиваш. И сам войнът е войн. Къде да отидеш по-напред, кое да захванеш, кое да оставиш?

Аз съм голям оптимист. Надявам се, че нещата няма да са все така и ще вървят към по-добро. В момента няма такива изгледи, но се надявам все някога да се случи.

Земеделците са все оптимисти…

Друго не ни остава. Вече колко месеци само се говори, че ще се дават едни огромни пари? И нищо. Но ни вдигнаха осигуровките. Нямам против да плащам тези пари, но да вдигнат и цените, за да можем да си позволим да ги плащаме. С моите 52 кошера и 24 дка орехи, всичко, което вземам като субсидия, го давам обратно на държавата и евентуално, ако изкарам нещо, да остане за нас да живеем. А отделно се плаща и за счетоводстводство. Няма много смисъл. За четирима души плащаш 1200 лв. осигуровки, 300 лв. за счетоводство, храна за животните, гориво, торове, лизинги на машини и т.н. И като се разплатим с всички, нищо не остава. Добре, че сами си произвеждаме храната. Но гладни няма да останем.