Щетите, които нанася неприятелят върху реколтата с пшеница, не са само количествени, а и качествени
Един от основните проблеми за намаляване реколтата от зърнени култури и влошаването на нейното качество е действието на вредните организми (болести и неприятели). Делът на загубите от тях е около 26%.
По зърнено-житните култури у нас вредят над 300 вида фитофаги, като най-многобройна е групата на насекомите – 81%, а около 50 вида (болести и неприятели) от тях принадлежат към опасните вредители на пшеницата.
Групата на дървениците от разред Hemiptera е представена от единадесет вида фитофаги, принадлежащи към четири семейства. Най-големи щети по пшеницата нанася вредната житна дървеница – Eugaster integriceps Put. Тя започва пагубната си дейност от момента, в който растенията поникнат, до преминаването ѝ в местата за зимуване. Най-напред дървеницата уврежда листата на растенията, по-късно – стъблото, и накрая класа. В резултат на инжектиране в стъблото в началото в мястото под класа, флаговият лист пожълтява и изсъхва.
Ако дървеницата нанесе щети на стъблото преди прибирането на реколтата, тогава формираният клас е с частично или пълно белокласие (празен клас), което води до значително намаляване на добива. Основната вреда се причинява от ларвите, чиято вредност зависи от тяхната възраст. Зърното, увредено от ларвите на по-младите възрасти (втора или трета), се деформира, спарушва и теглото му намалява с 50 – 70%.
Ларвите от по-голяма възраст (четвърта-пета), както и възрастните от новото поколение, имат по-малко влияние върху количеството на реколтата, но рязко влошават хлебопекарните и други технологични параметри на зърното. И в резултат на вредната дейност на по-възрастните ларви, които се хранят с растителен протеин, съдържанието и качеството на глутен в пшеничното зърно значително намалява, което влошава хлебните свойства на брашното. В сухото брашно ензимите не работят, но когато към него се добави вода, за да се замеси тестото, започва процесът на разделяне на протеиновите молекули и глутенът губи свойствата си или се разгражда. Освен това зърното, повредено от дървеници, влошава показателите на семената – тяхната кълняема енергия и покълващият им капацитет значително намаляват.
Пшеницата се поврежда от няколко вида дървеници, които в много отношения си приличат, въпреки че са представители на различни семейства. Вече подчертахме, че най-големи щети от всички нанася вредната житна дървеница Eurygaster integriceps Put, която освен пшеницата поврежда още ръж, ечемик, овес.
Масовият летеж на презимувалите възрастни индивиди към пшеничните посеви обикновено започва през май, когато в продължение на 3-5 дни дневната температура на въздуха е не по-ниска от 18-19°C. От 5 до 12 дни след началото на усилено хранене женските започват да снасят яйцата си (в края на май – юни), като ги отлагат в два реда върху листата (най-често по флаговия лист) или стъблата на пшеницата. Яйценосният период продължава 40 – 50 дни. В зависимост от физиологичното състояние и условията на околната среда, плодовитостта на женските варира от 50 до 300 яйца.
Ембрионалното развитие продължава до две седмици (до 20 дни в студено време). Ларвите от I възраст са неактивни. Храненето започва от ларви II, които изсмукват сок както от вегетативните, така и от генеративните части на растенията. С развитието на ларвите нуждата им от храна се увеличава и те започват да се хранят по-активно. Най-голяма вреда причиняват ларвите от III-V възраст, както и окрилените дървеници от новото поколение, които се хранят със съдържанието на зърното в класа.
Масовото завършване на развитието на ларвите и появата на нови възрастни насекоми съвпадат с млечната и млечно-восъчната зрялост на зимните житни култури. В случай на численост над ПИВ (праг на икономическа вредност), идва моментът за химичната борба с неприятеля. За успеха на борбата с житната дървеница и навременното прилагане на мерките за контрол трябва постоянно да се извършва мониторинг на посевите.
Прагът на икономическа вредност е, когато броят на презимувалите възрастни дървеници в посева е над 2 бр./м2; във фаза братене – началото на вретенене – 3-4 бр./ м2; във фаза млечно-восъчна зрялост – над 2 ларви/м2 при висококачествени пшеници; върху култури от обикновени сортове – 4-6 бр./м2 и върху семепроизводни посеви – 8-10 бр./м2.
В условията на късно излюпване и заселване на посевите с фитофаги, най-високата защитна способност от инсектицидите се постига през периода от млечна до млечно-восъчна зрялост на зърното. Третирането на полетата с житни посеви през този период с подходящи, разрешени за употреба, инсектициди осигурява защита на културите не само от дървеници, но и от други вредни видове като трипс, листни въшки, житни бръмбари и др.
Броят на дървениците частично се ограничава от техните естествени врагове – паразитни насекоми, паразитиращи при възрастните дървеници. Тази естествена биологична борба е ефикасна само в случай че числеността на неприятеля е под ПИВ в съответните фази от развитие на житните посеви.
