Превръщането на пристанище Варна в хъб за износ на украинското зърно, така както обяви премиерът Кирил Петков след срещата му с президента на Украйна Володимир Зеленски, е „много трудна задача“. Това смятат експерти и познавачи в този бизнес, според които страната ни няма необходимата инфраструктура да прави реекпорт на големи количества зърно.
„Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук преди да се натовари на кораби, а на пристанище Варна няма складови бази. Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона зърно, докато пристанище Варна е за около 200 хиляди тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция“, коментира пред БНТ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.
Според него обаче големият проблем първо ще се яви при превоза на зърното от Украйна. „Няма жп линия от Констанца до Варна, а тази през Молдова до Констанца е в окаяно състояние. От Констанца до Варна превозът трябва да е с камиони. Представяте ли си 1000 камиона да пътуват до Варна и да се наредят на опашка“, каза още Костадинов.
Той прогнозира километрични опашки от камиони в следващите месеци на порт Варна, който имал само един вход. „Това ще е пагубно за износа на българското зърно, защото ще задръсти пристанището. А освен това ще доведе до падане на нашите цени, защото от Украйна ще дойде по-евтино зърно“, каза още шефът на асоциацията на зърнопроизводителите.
Според инж. Дойчин Ников от Клъстер „Черноморска икономическа зона“ дори и да няма технически препятствия зърното да дойде от Украйна и да се товари на Пристанище Варна, цялата операция няма да е рентабилна.
Като основен проблем Ников открои наземната логистика до България. „Железопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, а европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози. За количество от 1 милион тона зърно например ще бъдат необходими около 19-20 хиляди жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони?“, попита Ников и уточни, че европейските пристанища използват основно контейнери.
Той припомни, че преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища в Черно море, които сега са блокирани.
„За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни високоефективни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата“, заяви Ников. Той посочи, че мощностите в Констанца позволяват за два дни да се натовари един кораб, а във Варна – за една седмица. Експертът припомни още, че през 2013 г. в пристанището в Констанца са били инвестирани 800 млн. евро по европейски програми, докато във Варна не е направено почти нищо за неговото модернизиране.
