За добри добиви царевицата има нужда от място

Културата ще зарадва стопаните с добри добиви само ако условията за нейното отглеждане са близки до идеалните. Основата на добрата реколта се залага още при сеитбата. На какво трябва да обърнете специално внимание през пролетта?

Карл-Герд Хармс
Селскостопанска палата на Долна Саксония, ФРГ

Съвременните хибриди царевица имат потенциал за добив, равен на 70 т/ха зелена маса при силаж и 14 т/ха при зърнени култури (без напояване). Такива стойности на добив могат да бъдат постигнати само ако условията на отглеждане са подходящи. Сред условията, които определят успеха на отглеждането на царевица, на първо място трябва да споменем изборът на място за отглеждане, наличието на влага, водозадържащия капацитет на почвата и, разбира се, нейното състояние: структура, съдържание на хранителни вещества и ниво на pH – са основните параметри, които се вземат предвид.
Обемът на торене за царевица се определя в зависимост от нуждата, която се установява, като се вземат предвид спецификата на мястото на отглеждане, наличието на хранителни вещества в почвата и очакваният добив. В същото време трябва да се обърне внимание не само на осигуряването на азот, тъй като действителната нужда от азот в царевицата често е сравнително малка.
Високите добиви изискват адекватно снабдяване на културата с важни елементи като калий, сяра, магнезий и фосфор.
Наличието на фосфор е особено важно при условия на сеитба в студена почва, тъй като влияе върху развитието на растението в ранните фази и участва в залагането на класовете.
Торене под корен
Въвеждането на водоразтворими фосфати в кореновата зона помага да се реши проблемът с достатъчното снабдяване с макроелементи при условия на сеитба в недостатъчно затоплена почва.
Положителният ефект от торенето под корен обаче се наблюдава и при сухи условия. Дългосрочните наблюдения показват, че кореновото прилагане на P2O5 при норма от 20 кг/ха допринася за повишаване на добива с 5%. Въпреки че в случая говорим повече за осигурителна вноска, която гарантира реколтата в случай на неблагоприятни условия, попадащи в ранните фази на развитие. В резултат на тяхното отрицателно въздействие загубите, в зависимост от мястото на отглеждане, могат да достигнат 20% или повече. Качеството на реколтата също страда.
Следващите фактори, които определят добива на културата, са затоплянето на почвата и развитието на кореновата система. Дълбокото разрохкване на почвата има положителен ефект върху развитието на царевицата, особено при суша или при прекомерна влага.
Разрохкването за всеки отделен ред е най-добрият вариант, тъй като оранта, въпреки че допринася за по-бързото нагряване на почвата, води до загуба на влага.
Наред с характеристиките на конкретното място на отглеждане, върху формирането на реколтата влияе и еднородността на културите. Сеитбата трябва да се извършва без пропуски или двойно паставени семена. Работете с прецизна сеялка. При опити при сеитба на царевица със обикновени сеялки за зърнени сеялки добивите не достигат показателите, получени при използване на прецизни сеялки.
Гъстота на засяване
Междуредието от 75 см стана стандарт при сеитба на царевица. С тази ширина на редовете не се постига идеално разпределение на семената в полето, но тя има предимства за механични и химически обработки за контрол на плевелите. Има бонуси и за подхранване, а при царевицата за зърно – и за прибиране на реколтата.
Идеалното разпределение на семената, а след това и на растенията на полето, предполага по-тесни междуредия, чиито предимства се изразяват в равномерно и като цяло по-добро развитие на кореновата система. В резултат на това ще има по-малко конкуренция за храна между съседните растения, тъй като ще се разкрият предимствата при осигуряването на влага и хранителни вещества. При условия на оптимално разпределение на растенията и ограничено торене, освен всичко друго, се постига и по-висока ефективност на използване на азота.
Стесненото междуредово разстояние насърчава бързото затваряне на редовете, което намалява изпарението и натиска на плевелите. По този начин разстоянието между редовете от 45 – 50 см е един вид компромис между класическите (75 см) и оптималното. Допълнително предимство на по-близкото междуредово разстояние е, че е подходящо за машини за растителна защита, особено за механична борба с плевелите.
Това междуредово разстояние дава възможност да се използват същите прецизни сеялки и за сеитба на рапица, което значително намалява разходите за оборудване.
През последния четвърт век бяха проведени много опити при тесноредова сеитба на царевица – в повечето случаи с междуредово разстояние 37,5 см. Въз основа на резултатите от тях се заключи, че тясното междуредово разстояние при една и съща норма на сеитба, обикновено допринася за повишаване на средния добив. При царевицата за силаж говорим за увеличение от 3-5%.
Ползите от засаждането на царевица в двойни редове все още не са ясни от текущите опити. И тъй като експериментите все още са в ход, е твърде рано да се правят някакви конкретни заключения. Дотук трябва да изхождаме от факта, че увеличената площ на хранене на растенията има известен положителен ефект.
Отглеждането на царевица по релсова технология в някои случаи показва увеличение на добива, но не винаги. Сеялката, използвана за тази сеитба, е комбинирана с продълбочител, от което може да се заключи, че увеличаването на добива е пряк резултат от дълбокото разрохкване, което позволява на царевицата да се вкорени по-дълбоко и по този начин да подобри снабдяването с влага на растенията.
Един от най-важните фактори за постигане на високи добиви от царевица е изборът на оптимална гъстота на засаждане, която да позволи на хибрида да увеличи своя потенциал за добив. Генетиката на съвременните царевични хибриди като цяло е проектирана да гарантира, че всяко отделно растение има способността да осигури максимална продуктивност, дори при висока гъстота на засаждане, като същевременно осигурява максимален добив на зърно от хектар.
Напредъкът в добивите от царевица през последните години се дължи до голяма степен на подобряването на хибридната генетика по отношение на повишена устойчивост на стрес по време на удебеляване и оптимизиране на архитектурата на растенията (например повече еректоидни листа), което им позволява да увеличат плътността на насажденията.

Нормата на засяване на царевичен хибрид за определено поле зависи от редица условия:
 Срок на узряване (колкото по-късен е хибридът, толкова повече листа има и съответно се нуждае от увеличена площ на хранене и по-ниска гъстота на сеитба в сравнение с раннозрелия);
 потенциални стресове през сезона;
 влага;
 други местни характеристики на полето: вид на почвата, технология на нейната обработка, количество растителни остатъци, почвени патогени, натиск на вредители и др.
При оптимални условия на влага, минерално хранене и осветление се препоръчва да се засяват ултраранни хибриди (FAO 150 – 170) с плътност от 80 до 110 хиляди единици/ ха, среднокъсни хибриди (FAO 400 – 500) се засяват с норма до 60 – 80 хил. бр./ ха и по-малко.
Много е важно да се вземе предвид резервът от продуктивна влага в еднометровия слой почва преди сеитба в определено поле, като се коригира нормата на засяване в случай на липса на влага в по-малка стойност.
Не забравяйте да вземете предвид системата за обработка на почвата. Така например при нулеви и минимални технологии, поради наличието на растителни остатъци в полето, нормата на засяване се увеличава средно с 5-10%.
Фонът на минералното хранене също влияе върху гъстотата на сеитбата: колкото по-високо е нивото на плодородие, толкова по-гъсто може да се засее културата.
Съвременните системи за диференцирана сеитба позволяват регулиране на нормите на сеитба, като се вземе предвид плодородието и влагата на всеки конкретен участък от полето, което гарантира оптимално използване на потенциала на културата и оптимизира разхода на семена и торове.
Най-точният начин за определяне на оптималната норма на засяване е 2-3 години опит в засяването на най-добрите хибриди с няколко норми на засяване в конкретното стопанство. Максималното ниво на добив при подобни опити е най-доброто потвърждение за постигането на оптимална плътност на растенията, а косвен показател е горната част на кочана, която е недоозърнена на 2-3 см.
Гъстотата на сеитбата е важен фактор за добивите. Нормата на засяване също трябва да се определя въз основа на съдържанието на влага в почвата. В зависимост от мястото на отглеждане, спецификата на хибрида и предназначението му, цифрата варира между 7 и 10 растения на квадратен метър. За царевицата рядко е необходима повишена норма на сеитба.
Като общо правило, гъстотата на растенията, към която трябва да се стремите за силажна царевица е 8-10 растения/кв.м за компактни хибриди и 7-9 растения/кв.м за богати на растителна маса хибриди.
В условия на липса на влага нормите на засяване трябва да бъдат намалени. Само в случай на изключително компактни хибриди (най-често групата на ранна зрялост) или при условия на добро влагоснабдяване е възможно да се фокусира върху гъстота от 10 или повече растения на квадратен метър.
При царевицата за зърно, за да се постигне добро образуване на кочани, нормата на засяване трябва да бъде с едно растение по-малко, отколкото при силажната царевица. Представените тук препоръки вече съдържат застрахователен резерв.
Земеделската камара на Долна Саксония редовно провежда тестове за хибриди царевица, като ги сее в четири разновидности и с норми на сеитба от порядъка на 7 – 13 растения/м2.
2018 г. беше известна със сушата си в Германия, с предвидимо ниски добиви от царевица. През сухата 2019 г. с увеличаване на гъстотата на засяване се наблюдава леко намаляване на съдържанието на нишесте. В експериментите се проявява влиянието на надценена норма на засяване: при гъстота от 13 растения/кв.м добивът намалява. На леки и преовлажнени почви ефектът е изразен.
Нашето заключение
Когато се решава при каква норма да се сее царевица, винаги е необходимо да се оценят икономическите рискове, свързани с повишените производствени разходи и разходите за труд. Печалбите от по-висок добив, но с вложени по-високи норми на семена, дори в години с добро снабдяване с влага, са само няколко процентни пункта, а разходите за влагане могат да се повишат значително.
Съветите на агронома:
Всичко започва с избора на подходящ хибрид: той трябва да отговаря на интересите на използваната технология в стопанството, да е адаптиран към специфичните климатични условия, да се характеризира със способността за постигане на физиологична зрялост в сопанството. Качеството на почвата също ще повлияе на успеха, макар и в по-малка степен. Когато е избран хибрид, могат да се разработят препоръки за неговото отглеждане.
Плътност: Колкото по-сухи са условията и колкото по-късен е хибридът, толкова по-ниска трябва да бъде нормата на засяване. Индикаторът зависи и от качеството на почвата и планирания добив.
Време за сеитба: Минималната температура на почвата за започване на сеитба на съвременните хибриди е +8°C. В региони, където идването на пролетта е бързо и има ускорено повишаване на температурите, можете да започнете да сеете царевица дори когато почвата се затопли до + 6 °C, но не забравяйте първо да се запознаете с прогнозата за времето: повторното засяване е твърде скъпо.
Дълбочина на засяване: Вземете предвид фактора на влажност и засейте 1,5 до 2 см под това ниво. Големите семена се нуждаят от повече влага, за да покълнат, така че могат и трябва да се засяват по-дълбоко и по-рано. Малките семена за гарантирано покълване трябва да се засаждат не по-дълбоко от 8 см и в добре загрята почва.
Разстояние между редовете: Всяко междуредово разстояние е добро за специфични условия на засаждане и технология за контрол на плевелите. Така че 70 см ще бъде отлично решение при високо качество на почвата и добро снабдяване с влага. Практикуващите такова междуредово разстояние имат способността да комбинират механични и химични методи за борба с плевелите. А 45 – 56 см са добри на почви с по-ниско качество, с недостатъчно влагоснабдяване и възможност на стопанство само за химическа борба с плевелите.
Подхранване преди сеитба: За да се изравнят стресовите фактори и да се позволи на кореновата система да се развие нормално дълбоко в почвения хоризонт, по време на сеитбата трябва да се внасят торове,съдържащи хранителни вещества, които са необходими именно в началните фази на развитие на царевицата – сяра, цинк, магнезий (ако е необходимо) и малко азот и фосфор. Важно е да няма излишък от тях. И трябва да дадете точно това, което не е в почвата, а не това, което сте купили.
Днес технологиите се развиват бързо. Препаратите, торовете и хибридите все повече задоволяват нуждите на земеделските производители. Възможно е да изберете технологията, която ще ви позволи да получите високи добиви в условията на вашето стопанство. Просто трябва да сте готови да инвестирате, както и да следвате препоръките, понякога търсейки промени на пазара.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X