Продуктивността на рапицата се определя от биологичните особености на избрания сорт, от прилаганата агротехника, гарнираността на посевите и др. фактори, които зависят от компетентността и възможностите на земеделския производител. Тя е силно зависима и от влагоосигуреността и температурния режим, които принадлежат към абиотичните фактори, на които човек трудно може да повлияе, дори практически е невъзможно. В случай че абиотичните фактори са благоприятни, необходимо условие за получаване на висок добив е оптималното осигуряване на растенията с хранителни елементи – комплекс от макро- и микроелементи. Те трябва да бъдат внимателно подбрани още през есента, защото от това зависи в какво състояние рапицата ще влезе в зимата. От оптималното хранене зависи и пролетното възобновяване вегетацията на културата, и в крайна сметка – добивът.
От семейството на зелевите култури рапицата е най-чувствителната култура към условията на отглеждане и хранене. Добре планираното използване на торове може да увеличи добива с до 70%. Особено внимание трябва да се отдели на зимната рапица, която се характеризира с по-висока добивност в сравнение с пролетните форми и е по-ценна в агротехнически аспект. При достатъчно снежна покривка зимните сортове рапица могат да издържат студ до -30°С, а без сняг до -15- 18°С. Въпреки това, ако посевите не са стигнали до подходящата фаза – розетка, и влязат в зимата неподготвени, те могат за загинат в резултат на измръзване, изтегляне и изсъхване, ако през зимата не вали сняг. Затова в предзимния период достатъчното запасяване с хранителни елементи е изключително важно.
Азот
Рапицата е култура, която през вегетацията си формира значително количество вегетативна маса. Това предопределя и високата й потребност от азот. При недостатъчното осигуряване на този елемент в ранни стадии на развитие и растеж, растенията забавят формирането на листна повърхност, което води до намаляване фотосинтетичната активност. Това е основна причина за слабо развитие на растенията през есента и в ранна пролет. В същото време прекаленото увличане по азотните торове също е вредно, защото завишаването им намалява съдържанието на масло в семената и неговото качество. Азотното хранене трябва да бъде оптимално и да не превишава общо 4,7 – 6,5 кг акт. в-во на декар. Половината от тази норма е добре да се даде есента със сеитбата, а останалото количество като пролетно подхранване предшестващо възобновяването на вегетацията.
Фосфор
Що се отнася до фосфора, неговата основна роля при рапицата се изразява във формиране на мощна и добре разклонена коренова система. Това е особено важно за години, когато няма равномерно влагообезпечаване, за да могат растенията да усвояват влага както от повърхностните, така и от по-дълбоките слоеве на почвата. При условия на достатъчна осигуреност, фосфорът повишава устойчивостта на растенията към полягане и болести, стимулира процесите на формиране на семена с повишено съдържание в тях на масло и протеин. В по-късна фаза, достатъчното количество усвоен K2O способства за обилния цъфтеж на рапичните растенията и подобрява нектароотделянето, резултатът от което е формирането на голямо количество семена. Потребността от фосфор на рапицата е 2,2 – 4,0 кг акт. в-во на декар.
Калий
Безспорно, за натрупването на въглехидрати в рапичните растения в есенния период е необходим калий, тъй като той благоприятства протичането на процесите на синтез и акумулиране на въглехидрати, има голямо значение за повишаване устойчивостта на растенията към ниски температури в зимния период. При достатъчно натрупване на въглехидрати осмотичното налягане в клетките на кореновата система се повишава. Това подобрява усвояването на вода и хранителни елементи. Потребността от калий на рапицата средно е 50 – 80 кг акт. в-во/т продукция.
Докато потребността на рапицата от макроелементите е ясна, то с микроелементите нещата са по-сложни, тъй като те трябва правилно да се приоритизират и да се знае точно кога, какво и колко да се даде.
Основните функции на микроелементите, внесени есента, са повишаване устойчивостта на растенията към биотични и абиотични стресове. Не на последно място изпълнението на тази задача е отредено и на сярата, която влиза в състава на аминокиселините, мастните киселини и витамините, а най-важното – способства изработването на имунитета на растенията към гъбни заболявания.
Сяра
Този елемент участва в ензимните реакции, които влияят положително не само на растежа и развитието, но и на добива и качеството на реколтата. Основната роля на сярата е да помага на растенията да усвояват азота, внесен с основната обработка и активно участващ във формирането на хлорофила. Рапичните растения имат нужда от този елемент два пъти повече, отколкото зърнените култури. За получаване на 1 т продукция са достатъчни 5 – 30 кг акт. в-во. При недостига на сяра се затормозява синтезъ т на протеини, забавя се растежът на растенията, образуват се малко количество семена и тяхното качество е ниско, вследствие намаленото съдържание на масло в тях.
Магнезий
Той има специално място в системата на хранене на рапицата, тъй като работи в тандем с калия, като повишава съдържанието на суров протеин в семената. За получаване на 1 т продукция са необходими 7 – 12 кг акт. в-во. Неговият недостиг обикновено се наблюдава на почви с pH >6,0.
Бор
В сравнение с другите зимни култури, рапицата има много голяма потребност от бор. При неговия недостиг се нарушават обменът на веществата в нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), въглехидратният обмен, деленето и формирането на клетъчните мембрани, функционирането на клетъчните мембрани и регулирането на водния режим. Като следствие, растенията късно формират фаза розетка, младите листа придобиват светла окраска и се завиват. За достатъчно осигуряване на растенията, за по-нататъшното им развитие и оплождане на цветовете и получаване на 1 т продукция са достатъчни 45 г акт. в-во. При достатъчна осигуреност с бор се увеличава количеството шушулки на растенията и количеството на семената в тях, което води до повишаване на добива и неговото качество.
Молибден
Един от основните показатели за добива на рапицата е масата на хиляда зърна и количеството шушулки на растения, определяща роля във формирането на които играе молибденът. Този елемент не само подобрява азотното хранене, но повишава устойчивостта на растенията към студ, което е много важно за зимните култури. Въвеждането на молибдена в системата на хранене на растенията позволява увеличаване на суровия протеин с 10 – 15%, което значително подобрява конкурентоспособността на продукцията за продажба на пазара. Потребността за 1 т продукция е 0,7 г акт. в-во.
Манган
Един от ключовите елементи, влияещи за натрупването и транспорта на захари от листата към корените на растенията е манганът. Той участва активно в азотния и фосфорния обмен, в синтеза на АТФ. Особено важно е достатъчното количество от този елемент в есенния период, тъй като колкото повече са захарите, толкова по-малка е вероятността от измръзване на посевите и по-голяма вероятността от тяхното успешно презимуване. Потребността на културата от манган за 1 т продукция е 90 г акт. в-во. Дефицитът на този елемент лесно се диагностицира визуално – характерна е жилковата хлороза, като старите листа придобиват жълт цвят, а при някои сортове – червен.
Комбинации
Днес има предлагане на голям асортимент торове с различни комбинации от хранителни елементи. Съответно, има и различно влияние върху добива на рапицата от тяхното внасяне, както и върху неговото качество. При избора на микроторове за листно третиране на посевите следва да се обърне внимание на формулацията. Най-добре е елементите да са в хелатна форма, както и продуктът да има ефект на прилипател-транспортьор за безпрепятствено проникване компонентите на торовете в растението. Химичният състав на композицията микроторове трябва да се основава не само на физиологичните потребности на растенията на определен етап от тяхното развитие, но и на адитивното и синергичното взаимодействие на компонентите в растението. Важно условие е и високата наситеност с микроелементи, което ще осигури икономическа обоснованост от тяхното използване.
