30 ГОДИНИ АГРОТАЙМ – ИСПЕРИХ: Съвременно земеделие с традиции от три поколения

Ася Василева
Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.
Какво отличава „Агротайм“? Това е въпрос, на който неговият собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми. За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно“.
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80 000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.
„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.
Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.
„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.
През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.
“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и над 200 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.
Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.
– Защо заложихте на черешите?
– На първо място, защото черешите са много вкусен плод. На второ, – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.
Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и значимо количество плод, който да реализираме на пазара. Пазар за български череши в чужбина има. Интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги.
В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.
Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.
–Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка…
–Имаме големи площи със зърнопроизводство. Но при овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест, площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.
Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.
Най-сериозният проблем през последните няколко години в овощарството наистина е намирането на работна ръка. Особено при черешите, които се берат задължително с дръжка, няма как процесът да се механизира. „Агротайм“ отглеждаше основно череши. Но кампанията по прибирането на черешите трае 1-1,5 месеца. Да наемеш сезонни работници за такъв кратък период от време, е изключително трудно, а ние се нуждаем от над 200 души. Затова решихме да отглеждаме и други видове овощни култури, с което да удължим сезона и хората да има работа през цялото лято и в началото на есента.
Направихме интензивна градина с круши. Тя се намира в село Малък Поровец и засега е на площ от 60 дка, но ще се увеличава. Интензивна градина означава, че ако нормално на 1 дка се засаждат 40 – 50 дръвчета, в нашия случай са 140 –150 бр. на дка. Сортът е израелска селекция с добри вкусови качества и търговски вид. Средноедроплоден е. Крушите са засадени миналата година. Те са вече втора вегетация. Имат заложени плодове. Очакваме първата беритба тази година.
И ако нещата с експерименталната градина се получат и направим градини с нектарини и сливи, които са последователно узряващи – беритбата започва от края на юни и при сливите продължава до края на октомври на късните сортове, за сезонните работници ще има работа от края на май до края на октомври.

Целогодишно в отдел овощарство на Агротайм са заети около 25 души, а през сезона се наемат над 200 души за бране. МУСТАФА ЕМИН е ръководител „Овощни градини“ в „Агротайм“ – Исперих. Той ни разказа повече за агротехниката, която се прилага в овощните градини, и която е създадена съвместно с американски учени.
„Държим на качеството на плодовете. То е много важно за външния пазар. Плодовете трябва да са едри и качествени. Строго спазваме растително-защитните мероприятия при отглеждането не само на черешите, но и на всички овошки. Не се ли направят пръсканията навреме, това може да е фатално за овощната градина. Изключително е важно строго да се спазват карантинните срокове на препаратите преди бране. Не се допуска брането на плодове с неизтекла карантина.
Преди бране трябва да се провери дали плодът е узрял добре, не трябва да се прибързва с брането. При черешите обикновено се бърза, защото плодовете се напукват при първия дъжд. Но ние изчакваме да узреят както трябва. При черешите са много важни вкусовите качества на плода. Придобиват се с изчакването да се натрупат повече захари в плода.
Също така правим чести курсове, на всеки 2 часа, от полето до склада и преработвателното предприятие, за да не се натрупва продукция, която да седи дълги часове на слънцето на полето. В склада продукцията се съхранява в хладилни камери, опакова се и се сортира.
За да имат едри плодове череши, е много важна технологията на резитбата. Важно е да не се оставят много плодни клонки. Трябва да се съкратят по-сериозно, защото ако дървото е заложило много плодове, те ще останат дребни и с ниско качество.
Работим с американски професор по технологията за отглеждане на черешите. Той посещава два пъти годишно овощните градини на „Агротайм“. Прилагаме неговата технология за резитба.
Спазваме строго всички мероприятия, които трябва да се извършват в градината – растителната защита, обработките, почистването на плевелната растителност, която не трябва да се конкурира с дръвчетата.
Всичките градини са снабдени с капково напояване, едновременно с поливката може да се вкарват и торове. Предпочитаме да ги подхранваме чрез капковата система, почвеното торене се прилага по-рядко. Много е важно растенията да се подхранва навреме.
В градините се прави мулчиране със слама. Правим опити с мулч, който съдържа оборски тор. Правим основно азотни подхранвания. Защото в почвата имаме запасеност на калий и фосфор. Черешата е податлива на напуквания. Там се налага повече пръскане с калциев тор, за да предпазим плодовете.
За по-добро опрашване на растенията всяка година „Агротайм“ наема пчелни кошери от местните пчелари. Тази практика дава добри резултати, когато климатичните условия са благоприятни. В градините се използват и земни пчели, които летят при по-студено време и спомагат за по-доброто опрашване. Строго се спазват карантините на препаратите, които се прилагат. Използват се само разрешени препарати.
През последните няколко години имахме проблеми със студовете и замръзите. От няколко години насам търсим алтернативни варианти за борба срещу сланите. Пробвали сме методите с газовите горелки, но сега сме се спрели на вентилатори против слана.

Експерименталната градина включва изцяло израелски сортове, известни с добрите си качества. Само черешите не са израелски. Градината е създадена през 2019 г. Насажденията все още са млади, но вече сме брали първите плодове. Качеството и едрината им са много добри. Целта в експерименталната градина не е търговска. От самото начало целта беше да пробваме всички сортове в български условия, и с тези, които одобрим, ще разширим площите. Сливите са около 11 сорта. Те са едроплодни, с добър търговски вид. Един плод на сливите тежи около 200 – 250 грама. Кайсиите също са много добри, но при нас, в Лудогорието, не всяка година стават. Често има измръзвания от пролетни студове.
Първоначално помислихме, че сливите не са за нашите климатични условия, защото те цъфтят много рано. Обаче се оказа, че са издръжливи и повечето от сортовете, които изпитваме, плододават в нашите климатични условия. Най-вероятно ще си изберем от тези видове и ще увеличим обемите. Но поне две последователни години трябва да се убедим, че сортът е подходящ за нашите климатични условия. Миналата година обаче не беше благоприятна заради пролетните студове. Имаше поражения и по-малко плодове. Някои видове дори изобщо нямаха плод. И затова искаме да сме сигурни, че сортът, който ще изберем, е по-плодороден и за нашите местности. Израелските сортове са кайсии, нектарини, ябълки и сливи.
Миналата година създадохме крушова градина. Тя е с площ 60 дка, но смятаме да я увеличим. Сортът пак е израелска селекция. Хубава круша с добър търговски вид. Не е едроплодна, плодовете са средни по размер, но са с много високо търговско качество.
Прилагаме интензивна система за оглеждане на конструкция. Резитбите и формировките правим по израелските препоръки. Сливите се засаждат на разстояние 1 метър, а междуредието е 4,5 м. Нектарините и кайсиите са на 3 метра в реда и 4,5 междуредово разстояние.
Интересен вид, който отглеждаме, е хинапът. Като площи не е много – 10 дка. Хинапът е търсен плод. Ние го отглеждаме по биологичен начин, без да пръскаме с пестициди и да торим. Хубавото е, че е много късен плод. Беритбата започва към края на септември – началото на октомври и продължава до края на октомври. Има голямо търсене на българския пазар. Има и хубава цена. Не се напада от болести, рядко се напада от вредители. При него проблемът, както и при черешите, е че преди бране, когато започне да узрява, ако има дъждовно време, започват напуквания на плодовете.
– Кое е най-важното, за да произвеждаш качествени еднородни партиди за търговците?
– Започваме от резитбите, които трябва задължително да се направят по правилния начин, защото, ако не се направят, дървото може да гарнира повече плодове, които да останат дребни и да нямат необходимото качество. Когато вече имаме качествено направена резитба на дърветата, имаме гарнирани по-едри плодове, с по-високо качество. Другото важно изискване е да се спазват стриктно растително-защитните мероприятия, да не се пропускат. Производството за външни пазари никак не е лесно. Условията са много различни, трябва да се спазва всичко като технология – карантинни срокове, да се използват разрешените препарати.
Овощните градини в „Агротайм“ са за пример на съвременно земеделие на европейско ниво. Иван Иванов, собственикът и управителят на стопанството, е убеден, че земеделие в България си струва да се прави. „ Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие“.
И производителят споделя няколко идеи за начина, по които може да се случи това: „На първо място, трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъдат. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.
Важно е да има еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар – тоест, еднакво подпомагане на земеделците, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.
Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.
И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.
Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.
А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия“ – убеден е Иван Иванов.