За първа година ще бъдат демонстрирани и най-новите сортове пшеница – Надита, Сашец и Блан, които не изискват високи торови норми като западните
За първи път тази година ще бъдат показани най-новите сортове пшеница на Института в Садово.
Също за първи път ще бъде направена и демонстрация на пръскане на зърнено-житни посеви с дрон, в контекста на интелигентното растениевъдство.
„Дрон в пшеницата“ е тема, която вълнува много зърнопроизводители, които искат да знаят при какви площи и колко големи по мащаб посеви ще имат възможност да използват третиране с дрон, така че и този професионален интерес на стопаните ще бъде удовлетворен от гледна точка на технологията, която прилагат.
Да припомним, че Институтът по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово още на АГРА в Пловдив, през март т.г. всъщност показа най-новият си сорт пшеница Блан в конкурса за иновации. Какво показват данните за него?
Блан е от ново поколение – надминава Енола със 118 кг., има естествен имунитет срещу болести
Това обясниха научните работници от звеното в Садово. Сортът притежава много добри технологични качества, слави се и с доста добри добиви.
Средно за тригодишен период на изпитване от него е получен добив зърно от 754 кг/дка или 18,5% по-висок от този на стандарта Енола (636 кг/дка) – т.е. има доказана разлика в добива с плюс 118 кг/дка.
В националното изпитване на ИАСАС средно за две години Блан е превишил стандартните сортове за група Б средно с 5%.
Той е средно ранен сорт с полуизправен хабитус и с височина от 90 см, което осигурява оптимална листна маса за изхранване на растенията и гарантира голяма устойчивост на полягане.
Друга отличителна черта на сорт е неговият естествен имунитет към икономически важните болести. Сортът е средно устойчив на брашнеста мана, с добра устойчивост на кафява и жълта ръжда и оронване на класовете.
Според учените това е сорт обикновена зимна пшеница, който е стъпка нагоре в селекцията на нови сортове, когато целта е висока продуктивност, качествено зърно и устойчивост на абиотични и биотични стресови фактори.
Другите сортове, които ще представят в Института в Садово са сортовете Сашец, който е селекциониран съвместно от ИРГР- Садово и ИПК- Чирпан – той е с много добри хлебопекарни показатели, и Надита – с много високи добиви.
От екипа на научното звено са на мнение, че тенденцията в поскъпването на торовете, горивата и другите енергоресурси ще направи така, че родните фермери да започнат да се обръщат отново към българската селекция житни култури. Родните сортове са много по-пластични, подходящи са определено за нашите условия, дори и да се отглеждат в райони с по-слаби почви. Не изискват високи торови норми, от каквито се нуждае чуждата селекция.
След официалното откриване на традиционния „Ден на фермера“ ще бъде посетено демонстративното поле, на което селекционерите ще представят на гостите 24 сорта пшеница, ечемик, твърда пшеница, тритикале, ръж, овес и зимен грах, от които институтът прави семепроизводство. Фермерите ще видят и алтернативни култури като бурчак, фацелия, лен, просо, лимец и др.
Проф.д-р Виолета Божанова, зам.-председател на ССА: Време е фермерите вече да наблягат на адаптивни сортове пшеница
Западната селекция изисква много повече вложения на нивата, за да изяви генетичния си потенциал, а това вече са много раходи
Според проф.д-р Виолета Божанова, зам.-председател на ССА, която е автор на над 90 научни публикации, на 2 сорта твърда пшеница, на 2 технологии и 1 методология, новите агроекологични насоки и мерки в новия стратегически план от ОСП 2023-2027 подсказва нови тенденции, както и на какво трябва наблягат вече българските зърнопроизводители.
Това трябва да бъдат адаптивни сортове към конкретните регионални условия, защото те са устойчиви към расите болести, които са специфични за определените места.
Нашите фермери много по-сериозно трябва да бъдат запознавани с българските сортове, смята тя, защото с тях ще имат на полето не само икономически предимства. Но и …трябва да знаят, че западната селекция, която им дава по-високи добиви, го прави с цената на много повече вложения, за да се изяви генетичният потенциал на тази чужда селекция.
