loader image

Проф. Димитър Белоречков: Фермерите у нас не успяват в птицевъдството, както във Франция или Германия

  • Професор Белоречков, защо малките фермери не могат да станат средни птицепроизводители?
  • Обикновено арендните договори, които се сключват всяка година, не позволяват на фермерите да се развиват. Всички малки ферми трябваше да се създадат след 10 ноември 1989 г. Разбирате, че преди това работеше т. нар. Постановление 56 на МС, което позволяваше на малки стопани да правят птицеферми, но те бяха на много ниско ниво – едва ли не в обикновени навеси, съборетини и т.н. За създаване на птицеферма със съвременни изисквания и технологии се изискват доста средства. Една сграда от един декар струва около 200-300 хил. лв., а малките фермери нямат достъп до финанси. Няма какво да заложат, за да получат банков кредит, особено ако активите им са селски къщи на цена между 5 и 10 хил. лв. Никой не би им отпуснал голям кредит срещу това недвижимо имущество. Това е много сериозен проблем. Малките фермери са силно ограничени и затова малко от тях пробиха през първите години на прехода към пазарна икономика. А тези, които успяха, ползваха предимно помещения под наем или други сгради, за да натрупат първоначален капитал. Затова фермерството не успя да просъществува в птицевъдството в България, така както в други страни като Франция или Германия. Там има традиции, но ние бяхме с една крачка преди тези държави – имахме птицевъдство, сравнимо по идея с американското. Бяхме изградили вертикална интеграция и модерни предприятия. Те просъществуваха и след масовата приватизация. Единствено при отглеждането на патиците в България има дребни фермери, защото там нямаше промишлено производство. Но тези ферми лесно възникват и бързо фалират.
  • Защо не става привлекателен този бизнес за малките фермери?
  • Обикновено с цял свят птицевъдството се прави от фермери, които са арендатори или към фуражен завод, или към кланица. При това положение те не могат да разширяват дейността си, тъй като основната печалба отива в промишленото предприятие. Така малкият фермер е притиснат, както от кредити, така и от пазара. На практика дребният стопанин не може да натрупа средства, за да инвестира в бизнеса. Друга причина е, че до 10 ноември 1989 г. основното производство бе съсредоточено в големи предприятия, повечето от които продължават работа. Станаха или ЕТ, или ООД, или акционерни дружества, но при всяко положение могат да отдават част от сградите си под аренда.
  • Как виждате бъдещето на птицепроизводството у нас, след като малко нови играчи могат да влязат в него?
  • При нас идват хора от различни бизнеси, благодарение на европейските програми. Ако парите от ЕС се изчерпят, тогава основният ръст ще бъде от разширение на фермите и оптимизиране на производството. Това означава производството да се балансира според пазара. Примерно, точно за Великден трябва да се произведат много яйца, а не преди или след това. Тъй като туризмът у нас е добър, през лятото трябва да има много яйца, защото са необходими за туристическите обекти, както и повече месо. Яйцата са най-евтината храна за един курортист по Черноморието. Правят се 5-6 вида закуски с яйца и хората не ядат салам, или други храни, а предпочитат тях. Но ние изнасяме яйца и месо в Гърция, защото там има 23 – 25 милиона туристи ежегодно. С други думи – планирането на производството е много важно. Известно е, че яйцата не могат да се съхраняват повече от 28 дни и затова, според изискването на пазара, може да се увеличи или намали производството в някакъв период от време.
  • С какво стана по-различно птицевъдството у нас през последните 25 години?
  • Генетичният ресурс сега позволява да отглеждаме бройлери, които достигат по 2,2 кг средно тегло за 35 дни. И то при разход на фураж от 1,6-1,7 кг за килограм живо тегло. При кокошките, по-голямата част от фермите ни, гонят и надминават 300 яйца средногодишно. Преди това средните показатели бяха много по-ниски. Примерно угояването на бройлерите продължаваше между 56 и 70 дни, за да се получи живо тегло от 1,5 кг, при разход от 2,5 до 3 кг фураж. Яйцата бяха между 180 и 200 броя на година. Сега имаме по 300 яйца на начална носачка.
  • Има ли генетици, които все още работят у нас?
  • В България вече няма, по простата причина, че през последните 30 години все по-малко средства се даваха в това направление. По-скоро при нас се поддържа генофонда, който съществува и може да се ползва от фирмите, ако закъсат за дадени гени. В това отношение държавата трябва да обърне повече внимание. В институтите в Костинброд и в Стара Загора се пази генетичен материал. В момента само няколко фирми в света създават генетичен прогрес. Ние сме далеч от тях, тъй като нашите институти изостанаха. Първо бе премахнат Хибридният център, благодарение на продажба, която направи ЦКС някъде към 2000 година и така спря целия процес. Продадоха го на турска фирма, която го доликвидира. Сега няма кой да купи нито апаратура, нито каквото и да било, за да се извършва генетична работа. Само едно богато предприятие може да си позволи това. Виждате че Селскостопанската академия е на ръба. Осигуряват се само средства за заплати, и то на ниско ниво. Но никой не бива да обвинява държавата, защото държавата сме ние – хората.

Виктория Димитрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X