Има ли Европа достатъчно зърно? Фактите

Европа е един от най-големите производители на зърно в света. И сред най-големите износители. Изнася се основно продоволствено зърно.

Зърното е оскъдно на световните пазари. Цените са по-високи от всякога. Много страни не могат да си доставят достатъчно зърно и са зависими от вноса. Войната в Черно море даде да се разбере колко бързо се разпадат търговските връзки и веригите за доставки, за които се смяташе, че са сигурни. Днес доставките са застрашени.

Страни като Китай трупат зърно от страх от проблеми с доставките. Други страни като Индия, Аржентина, а също и Русия се опитват да регулират износа чрез мита или други изисквания за износ, за да осигурят собствените си доставки или - също така - да се борят с често рекордно високата инфлация на вътрешния пазар. Европа е един от най-големите производители и износители на най-важното в света зърно,  пшеница, а също и на ечемик.

Това означава, че доставките на вътрешния европейски пазар не само са осигурени, но и европейците продават много пшеница по целия свят. И до голяма степен помагат за осигуряване на глобалните доставки. Освен това, много зърно се движи напред-назад между европейските страни на вътрешния европейски пазар – в зависимост от условията на отглеждане и ситуацията на предлагане на различните видове зърно.

Що се отнася до пшеницата, която е от решаващо значение за глобалното предлагане на продоволствено зърно, европейците са вторият по големина износител в света,  след Русия - доста преди Австралия, Канада, САЩ, Украйна и Аржентина. Провалът на европейските доставки би имал много по-голямо въздействие върху глобалните доставки на продоволствено зърно, отколкото, например, отпадането на износа от Украйна.

Европа е много добре снабдена и снабдява света

Ситуацията с доставките за отделните видове зърно  в различните европейски страни, е доста различна. Но дефицитите бързо се компенсират от вътрешноевропейската търговия. Освен това, поради различните природни и икономически условия  на световния пазар – има известна регионална специализация при определени видове зърно.

,
Като цяло Комисията очаква новата реколта да възлезе на 296 милиона тона зърно. Потреблението в ЕС се оценява на 258 милиона тона, 87% от производството. Според Комисията се изнасят 55 милиона тона зърно - това е почти 19 процента от продукцията - основно пшеница и ечемик.

Внасят се 14 милиона тона - от които две трети са царевица, а останалата част е предимно твърда пшеница (за макарони). В миналото царевицата идваше главно от Украйна и Бразилия, но теоретично можеше да бъде частично заменена от фуражна пшеница и ечемик. Няма друг внос на зърно от Украйна (освен царевица) в Европа.

От общото консумирано зърно само 59 милиона тона, или около 23%, се използват за хранителни цели. Почти същото количество, колкото се изнася. Промишлеността използва около 29 милиона тона или 11% от общото потребление за различни цели – от които 11 милиона тона се преработват в биоетанол. Това са предимно царевица, пшеница, ечемик и малко ръж.

159 милиона тона зърно или цели 60% от консумираното количество са за изхранване на животни: почти 63 милиона тона или 40% от тях са царевица, 38 милиона тона или 24% пшеница и 35 милиона тона или 22% ечемик. Фуражната пшеница обикновено не е или е само частично подходяща за хранителни цели, тъй като й липсват необходимите качествени свойства и протеиново съдържание.

Големи излишъци от пшеница - за износ

Най-важното хранително зърно е меката пшеница. Комисията очаква реколта от 130 милиона тона за новия сезон. Европейското потребление се оценява на 93 милиона тона, почти 72% от европейското производство.

В същото време, според очакванията на Комисията, ще бъдат изнесени 40 милиона тона мека пшеница - това ще бъде не само 31% от производството, но и с 8 милиона тона повече в сравнение с текущата година според тази прогноза - въпреки че производството й едва ли ще е по-голямо. Това, разбира се, е за сметка на запасите (и безопасността), а също и поради пренасочването й за индустриална употреба и за фураж.

Според оценката на Комисията почти 38 милиона тона или 29% от консумираното количество зърно ще  се използват като храна за животни. Това е с около 1 милион тона по-малко от миналата година. Европейското търсене на хлебна пшеница е относително стабилно - 41 милиона тона или 32% от потреблението. Почти 9 милиона тона или 7% се използват в промишлеността.

Най-големите европейски "производители на излишък" и износители на пшеница са Франция, Германия и Румъния - следвани от Полша, балтийските страни и България. През настоящия сезон статистиката за износа на Комисията за ЕС 27 показва износ на пшеница от 24,5 милиона тона до 15 май. От тях само Франция продаде 7,2 милиона тона на трети страни, Румъния 6,0 милиона тона и Германия 3,2 милиона тона. България, Полша и балтийските страни изнасят по 1 милион тона.

Основните купувачи на европейска пшеница бяха: Алжир, Египет, Китай, Нигерия и Мароко - и много други страни от Близкия изток, Северна Африка и Азия. Между другото, това са същите експортни дестинации, които имат Русия и Украйна – но Турция също е включена в тях.