Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията
Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие.
No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство
Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.
Постепенен преход
В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика.
Избор на площ
Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.
Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.
Предварителната обработка на площта е задължителна
Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура.
Избор на техника
Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.
При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.
Мулчирането е важна част от No-till технологията
Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой.
На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.
Отстраняване конкурентите на културата
Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености.
Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.
