loader image

Десислава Танева: Земеделието ни е пред колапс, Стратегическият план по ОСП е върнат с 405 забележки

Преди дни стана ясно от медиите, че ЕК е върнала Стратегическия план по ОСП на България с рекордните 405 бележки и коментари, в сравнение с бележките по останалите Стратегически планове на държавите – членки – почти два пъти повече, са казва в декларация на Парламентарната група на ГЕРБ-СДС, съобщи бившият земеделски министър Десислава Танева.

Това, за съжаление, отразява реалностите в сектора – отражение на политическата нестабилност в последната година – три правителства в последната година – две служебни правителства и последно редовно, всяко от тях решило, че светът започва от него и оставило своя отпечатък в Стратегическия документ, при липса на диалог, чуваемост и надграждане, се казва в дкларацията. Ще останем и единствената държава- членка, от която големи браншови организации директно пред ЕК обжалваха проекта за СП поради липса на диалог с неправителствения сектор, поради неспазени срокове за обсъждане, поради промени, необявени на сектора и некомуникирани с него. Липсата на чуваемост и реален диалог като последователно провеждана политика доведе и до първи срещи директно между браншови организации и представители на европейските власти, без участие на правителството.

Бездействието по отношение на подкрепата за сектора, липсата на предвидимост и сигурност в бизнес средата, драстичното намаление на обемите производство: в оранжерийното производство /зимата между 70-80% от отопляемите оранжерии не заредиха производство/, животновъдството /многобройни са обявите за ликвидация вкл. на елитни стада малки стопанства, особено при ЕРД/, на БАТА АГРО изложението браншовици обявиха и притеснително намаление на производството на отделни видове зеленчукови култури, доведе до търсене на директна подкрепа от управляващите европейски власти. И за първи път браншови организации проведоха срещи с Председателя на Комисията по селските райони в ЕП, вчера получих и съобщение от животновъдни организации за насрочена среща с Комисаря по земеделие в идните дни. Без Държавата.

И в последното си интервю Комисарят по земеделие призова за спешни решения на националните власти с национални средства за подкрепа за оставането на земеделските стопани в сектора, вкл. воден от информацията за случващото се /или по-точно неслучващо се/ у нас в сектора.

Промяната за българските земеделски стопани започна още с бюджета – управляващото мнозинство вдигна минималния осигурителен праг за земеделските стопани. Вследствие на тази промяна те намаляха, отпаднаха малките, в невъзможност да платят високите осигуровки, – или отпаднаха основно приоритетните по коалиционното споразумение на управляващото мнозинство. Те даже още не знаеха, че по всичките си мерки за директна подкрепа на доходите ще получат по-ниско подпомагане от предходната година, плод на експертното управление на инструментите за подкрепа с европейски и национални средства.

Промяната продължи с по-късното плащане на тази подкрепа по която и да е мярка за подкрепа на доходите. Всичко се случваше при продължаващо намаление на производството на приоритетните отрасли за коалиционното мнозинство – оранжерийно, зеленчукопроизводство и животновъдство. Промяната продължи с … екшън план“ – как да не загубим ЕС средства по изтичащата ПРСР – в един от вариантите – близо 50 млн евро.

Върнахме се във времената на влизането ни в ЕС – първите две години, при които единствено досега от влизането ни в ЕС има загуба на средства – дори и не цитирам политическо управление, защото за пръв път има подобна програма, за пръв път се управлява такава програма, и не е изключение от други държави. Всичко се случва на фона на постоянни промени в управлението на ДФЗ, спиране на почти приключили приеми, липса на каквато и да е реакция на увеличените цени и инфлацията предвид приключили приеми и одобрени бизнеспланове при друга икономическа среда, а практика има назад във времето – но… “света започва от нас“, опозицията саботира, от уважение към сектора работещи земеделци ще спестя цитираното отношение към тях…

И така продължаваме промяната – изключваме пълната рехабилитация на Напоителни системи от НПВУ /с различни мотиви, изполвайки думи като „експерти от Брюксел“ и т.н., все доводи стил „фейсбук“, а проекта би представлявал фундамента в земеделието, който да позволи включително изпълнението на политическите цели в коалиционното споразумение частта Земеделие на управляващото мнозинство.

Продължавахме промяната в сектора – след почти забравеното правителство на Жан Виденов, останало в историята с ред рекорди – най-висока инфлация, безработица и др., но и като последното, намесило се пряко на пазара на зърното в България /вследствие на което и хляба стана дефицит, и фалираха предприятия/ управляващото мнозинство в типичния си зрелищен медиен стил гръмко обяви създаването на продоволствен ресурс от зърна на стойност 1,1 млрд лв, като през 4-5- дни излизаше представител на Продължаваме Промяната да обявява как до дни Държавата излиза чрез една малка държавна фирма, без какъвто и да е капацитет да изкупува и съхранява зърно, нито и активи за това.

Държавния резерв бе докладвано, че има в наличност на почти обичайния се максимален резерв. Никой не даде отговор на въпроса защо ще изкупува държавата от една малка и без капацитет фирма обем от зърна на над 1 млрд лв, какво ще прави този над едногодишен запас, и каква цел ще постигне. А риска – дори всички трети лица по веригата на доставка и съхранение да са добросъвестни – от погиване и загуби от съхранение само, каква обществена вреда може да донесе тази операция. Да не говорим, че никой не си даде сметка, че такива обеми зърна могат да се управляват от единици оператори в страната, камо ли от държавни експерти, които са гледали жито на компютъра само.

А цените продължаваха и продължават да се покачват – всяка седмица. И така от 04.03. Минахме през познатите сценарии – саботажа на опозицията /обичайно извинение за пореден провал/, административния произвол над операторите – износители, задържането на корабите и платените от тях неустойки по международни договори за забава на доставките, внесения смут на пазара и земеделците се застраховаха от продължаването на промяната и реализираха масово малкото им останали запаси зърно /е, да, месец по-късно щяха да реализират с 10% – 15% по-висока цена, но и помнят времето на Жан Виденов, така че заеха сигурната позиция/, после събираха парите и т.н.

Близо 3 месеца по-късно – няма нито един грам купено зърно, жътвата чука на вратата, реколта се очертава добра, вследствие на всички действия по затрудняване на търговията – ще влезем и с висок преходен остатък в новата маркетингова година. Междувременно самия Държавен резерв излезе на ССБ в началото на април, с оферти Купува на 635 лв/т за хлебна пшеница /при 570 лв/т, обявени за ресурса от 1,1 млрд лв, и не купи също нито грам зърно. Просто цените не са пазарните, пазарът е изключително динамичен и притиснат.

Ако всичко е наред, България отново ще има няколко пъти повече сурвина от националното й потребление. Излишни действия на управляващите, които донесоха само вреди, вкл. имиджови на участниците на този пазар. В същото време животновъдите молеха за средства, за да си подсигурят веднага изхранването на животните с ясното разбиране, че цените ще растат и всяка помощ ненавреме, е вода в пясъка.

А да не говорим и за липсващия ефект за потребителите – и какво като се изхарчи 1,1 млрд лева за зърно, на тези цени? При условие на наличен такъв ресурс при тези покачващи се цени трябва да компенсираш уязвимите, за да преодолеят кризата – и хората, и производителите. А не да влизаш на един напълно прозрачен пазар, функциониращ с години, и да нанасяш щети по веригата на доставка. Изобщо операция Пълен Провал. Никой не се е родил с опит и знания, научен, но е необходима елементарна мъдрост, чуваемост и уважение към всеки, създаващ продукт в България. Самодостатъчността в управлението може да гарантира само и единствено пореден провал!

Няма как да не добавя и унизителното гласуване от Народното събрание, по текста от украинското посолство, как ще изнасяме украинското зърно през пристанище Варна! Нима не можеше да се обадите на който и да е от износителите в България, чиито пратки проверявахте по две седмици, дали е възможно това? Просто, за да се отнасят сериозно към Вас! Само седмици по-късно самият украински земеделски министър докладва в Брюксел, че това няма как да стане… Разбира се, изключвам хипотезата на зрелищен спектакъл тип самолета София – Скопие, след поредно задържане на търговията да видим прессъобщения на МС със снимка на фона на отплаващ на най-малкия възможен кораб с украинско зърно…

И продължихме промяната – в Стратегическия план по ОСП – промени на промените на промените, три правителства и ресорните им земеделски заместник – министри сложиха своите промени в отделни елементи, всеки от разбиранията си, като последното направи всички промени и при безпрецедентна чуваемост и диалог със заинтересованите страни.

България подаде българският стратегически план на 25 февруари, почти два месеца след определения от ЕК срок. Общият размер на публичните средства за интервенциите по Първи стълб и Втори стълб е 8 045 046 528 евро. Още тогава много от браншовите организации изказаха своето недоволство от предвидените интервенции. До края на годината всички стратегически планове по ОСП на държавите членки трябва да бъдат одобрени от ЕК (посредством решение за изпълнение) и да започне тяхното прилагане от 1 януари 2023 г. България има срок от 3 месеца да отрази тези бележки.

❗ Рекордните 405 бележки, следствие на всичко посочено по-горе и други слабости, можем да обобщим в следното:

✅По Основни въпроси:

1. Няма никаква стратегия за развитие на българското земеделие в “стратегическия план”: следва да бъдат подобрени съгласуваността и последователността на плана и неговата стратегическа насоченост, така че най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея. Комисията отправя искане към България да преразгледа предложените целеви стойности, които в някои случаи са много ниски, като подобри тяхната точност и вземе предвид всички съответни интервенции, както и като определи адекватно равнище на амбиция в съответствие с установените потребности.

2. В плана няма идея как да се развие конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, който осигурява дългосрочна продоволствена сигурност: България следва да подобри и разшири инструментите за управление на риска и да засили интервенциите, намаляващи зависимостта от внос на енергия и минерални торове. По отношение на по-справедливото разпределение на директните плащания България се приканва да предостави количествен анализ, показващ комбинираното въздействие на всички предложени инструменти за подпомагане на доходите върху нивото на доходите на земеделските стопанства, с оглед на руската инвазия в Украйна България да обмисли допълнителни интервенции, които ще спомогнат за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и други външни суровини, за да се запазят дългосрочният устойчив производствен капацитет и жизнеспособността на земеделските стопанства.

3. Относно подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие, и действията в областта на климата: Комисията има съмнения относно ефективността на плана за постигане на мащаба на промените, необходими за удовлетворяване на някои потребности, включително емисиите на парникови газове от почвите, от животновъдството и от управлението и съхранението на оборски тор, управлението на пестицидите и торовете, както и прекомерното водочерпене, управлението на горите и естествените местообитания и емисиите на амоняк във въздуха; Съгласно Бележка 69 на Комисията въпреки увеличението на процентите на национално съфинансиране, като се вземе предвид общият намален годишен бюджет на ЕЗФРСР за периода 2023—2027 г. годишните разходи по ЕЗФРСР, свързани с околната среда и климата (с изключение на финансирането на районите със специфични ограничения), ще бъдат намалени.

4. Относно укрепването на социално – икономическата структура на селските райони. Въпреки че в SWOT анализа се признава наличието на междурегионални и вътрешнорегионални различия в селските райони, по всичко личи, че регионалните различия не се разглеждат в плана. Няма достатъчно амбиции за „модернизиране“ на селските райони чрез по-силен акцент върху подкрепата за неселскостопанските предприятия, иновациите и цифровизацията. Не се споменава за разширяване на широколентовото покритие в селските райони, което е едно от най-ниските в Европа, и за възможностите, които то носи, подобряването на биологичната сигурност — особено в малките търговски свинеферми — с оглед на постоянната заплаха от заразни болести по животните, остава предизвикателство.

5. Относно стимулирането и споделянето на знания, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони: Стратегическият подход за справяне с разпокъсаността на българската система за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) и планираното подпомагане в областта на знанията, обучението, иновациите и развитието на AKIS са недостатъчни, за да се отговори на нарастващите потребности на земеделските стопани от информация и обучение, да се подобри капацитетът на съществуващите консултантски услуги и да се предостави подпомагане за иновациите.

6. В плана не са включени национални стойности за нито една от целите на стратегията „От фермата до трапезата“ и на Стратегията за биологичното разнообразие, освен количествения индикатор на площи биологично производство – от 2,5 на 6,98%. България трябва да предостави информация относно съгласуваността на своя план с тези цели и неговия принос за постигането им и да укрепи плана, като предостави амбициозни и количествено измерими национални стойности за:

🔹Антимикробната резистентност: Интервенциите не са насочени към конкретни животински видове, свързани с по-високи продажби на антимикробни средства (свиневъдство и птицевъдство), поради което е малко вероятно те да осигурят достатъчен принос за националната цел и целта на стратегията „От фермата до трапезата“.

🔹 Пестициди: България не е предоставила информация относно националните стойности за тази цел на Зеления пакт.

🔹Загуби на хранителни вещества: България не е представила информация относно националната стойност за тази цел на Зеления пакт и националният принос не е описан в достатъчна степен.

🔹Биологично земеделие: Стремежът на България е до 2027 г. 6,98 % от използваната земеделска площ да бъде обработвана за целите на биологичното земеделие. Комисията приветства това увеличение в сравнение със стойността за 2020 г., която беше 2,30 %, но приканва България да проучи възможностите за повишаване на равнището на амбиция — по-специално за 2030 г., за да допринесе по подходящ начин за постигане на целта на Европейския зелен пакт.

🔹Площи, характеризиращи се с голямо разнообразие на особеностите на ландшафта: България не е предоставила национална стойност за тази цел на Зеления пакт. Настоящият дял на площите, характеризиращи се с голямо разнообразие на особеностите на ландшафта в България, е 4 %. В плана е заложена ограничена амбиция за увеличаване на този дял и за подпомагане на запазването на посочените площи.

🔹Широколентова мрежа в селските райони: България не е представила национална стойност за тази цел на Зеления пакт.

✅По Болезнени за земеделските стопани бележки:

1. СП не дава устойчиви решения за младите ЗС: съгласно бележка 70 България трябва да даде решение за удовлетворяване потребностите на младите земеделски стопани, свързани с достъпа до земя и капитал, както и с инвестициите в селскостопанска дейност; стратегията за приемственост между поколенията следва да бъде допълнена от национални мерки (напр. данъчно облагане, отдаване под наем/покупка на земя, наследяване и др.);

2. Съгласно бележка 84, 85 описаното от България планирано опростяване и използване на цифрови технологии в селското стопанство и селските райони не съдържа много подробности относно практическото изпълнение, което да отразява ситуацията в страната, на практика не дава работещо решение и следва конкретна препоръка в бележка 85.

3. Съгласно бележка 108 България се приканва да изясни следния параграф: „ще бъдат приспаднати разходите за заплати и осигуровки за едно заето лице, в размер на не повече от 2,5 пъти средната брутна месечна заплата“ – извадка от коалиционното споразумение част Земеделие на управляващото мнозинство, неприложимо в този вид според Комисията.

4. Съгласно бележки от 122 до 135 условията по ДЗЕС 1, 2, 4, 5, 6 и 8, които са условия за получаване на директна подкрепа в пълен размер плащанията, на практика са отхвърлени от Комисията;

5. По бележка 138 за преразпределителното плащане – България следва да преразгледа изменението на единичната сума, предвидена за допълнителното преразпределително подпомагане на доходите. Предложеният таван от 600 ха не е защитен, не е защитен интереса на малките стопани, най-вече в сектора на плодове, зеленчуци и животновъдство за ПЗП.

6. По бележка 163: Тъжна вест за производителите на картофи и притеснения за производителите на пипер. Картофите за консумация не са допустими за подкрепа в обхвата на обвързаната подкрепа – категорично написана бележка от ЕК. А пипера следва да се опише по видове за допустимостта. „Необходимо е да се изясни допустимостта и недопустимостта на секторите в съответствие със списъка, определен в член 33 от Регламента за стратегическите планове. Картофите не са допустими по интервенции I.B.16 и I.B.18; картофите за консумация не са обхванати нито от сектора на картофите за нишесте (з), нито от сектора на плодовете и зеленчуците (с). Освен това България следва да опише кои видове пиперки са допустими за съответните интервенции.“

7. Така предложената програма за сектор Пчеларство е изцяло отхвърлена от Комисията. В бележка 172. до 198 България се приканва да преразгледа описанието й в СП и да включи преглед на сектора, който да доведе до установените потребности и до обосновката на избраните интервенции.

8. За Хуманното отношение към животните – съгласно бележка 266 Интервенцията за хуманно отношение към животните обхваща само преживните животни. Изключени са два индустриални сектора от обхвата на помощта – свиневъдство и птицевъдство, Комисията приканва България да насърчи отглеждането на свине майки и кокошки носачки в незатворени системи.

9. Следват около 100 бележки по предложените интервенции в инвестиционните мерки, вкл. за напоителните системи, също и за взаимоспомагателните фондове.

10. Бележка 403 изисква от България да допълни стратегическата екологична оценка и нейното обобщение и да ги представи най-късно с отговора си на настоящото писмо с коментари.

11. По бележка 404: България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. След толкова усилия, на всички политически партии у нас, представени в ЕП, да запазим тази помощ, сега дори не сме се възползвали от тази възможност.

12. По бележка 405: България не е определила новия референтен период за националната преходна помощ за животни. И тази възможност е реалност след инициатива на България за допълнение в Регламент да се удължи срока на прилагането с нов референтен период. България не е предложила такъв. „Приложение VI относно преходната национална помощ: България следва да предостави повече информация за промените в референтните стойности за едрия рогат добитък и да изясни кои елементи от първоначалната схема ще бъдат използвани през новия референтен период.“

‼️И да Продължим Промяната – ако през 2020 година България беше инициатора на създаването на Временната рамка по Ковид, първа в нотификациите за подкрепа по повод последиците от тази криза, сега българските земеделски производители останаха единствените в целия ЕС без каквато и да е компенсаторна подкрепа за увеличените цени на входните суровини за производство на селскостопанска продукция. И, разбира се – с най-големия % излизащи от сектора…

А за потребителите – в България храните поскъпнаха най-много, с изключение на тези в Литва, по последно публично обявен доклад. По принцип в Източна Европа е по-високо поскъпването. То е и вследствие по-ниската подкрепа, която получават производителите.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X