loader image

Съставът на почвата е съвкупност от органични съединения

Комбинацията от елементи има преобладаващ биологичен произход

Поради голямото разнообразие на компонентите на органичното вещество не е възможно то да бъде вместено в дефиниция, която да бъде едновременно синтезирана и изчерпателна. Самата принадлежност към биологичния произход би била, сама по себе си, ограничена, тъй като една част от веществото, въпреки че е минимална, е от синтетичен произход. Единственото неоспоримо свойство, което идентифицира един компонент на органичното вещество, е присъствието на органичен въглерод, т.е. с un кислородно число, по-ниско от +4.

Съставните части на органичното вещество са:

Живата биомаса, съставена от всички живи организми, присъстващи в почвата (животински видове, коренови системи, микроорганизми);

 Мъртвата биомаса, съставена от отпадъци и остатъци от живи организми, присъстващи в почвата и от всякакви органични материали от биологичен произход, повече или по-малко трансформирана и привнесена от човека; в почвата тя се намира в повече или по-малко напреднал стадий на декомпониране (остатъци от растителност, животински трупове, органични торове, изпражнения, и т.н.);

Органично вещество от синтетично естество, съставено от продукти, производни на промишлен синтез и внесени, доброволно или не, от човека (пластмаса, остатъци от фитофармацевтични продукти, органични торове от синтетичен произход и др.); тяхната роля в динамиката на органичното вещество е непосредствено зависима от способността за биоразпад, която – от своя страна – зависи от структурната комплексност на компонентите и от наличието на микроорганизми, които са в състояние да ги нападнат (например, Актиномицети);

Хумус – хетерополимерен продукт, резултат на микробната преработка на разграденото органично вещество, като се започне от прости органични съединения и кондензационни ароматни ядра с нисък потенциал на биоразграждане; последните са деривати, в по-голямата си част, на микробния разпад на лигнина.

Класификацията на органичното вещество в рамките на науката педология следва два различни принципа: първият от тях разделя органичното вещество на типове, на базата на морфологични характеристики, като някои химични свойства, външния вид и наличието на определени живи организми; вторият принцип е от по-общ характер, тъй като разделя органичното вещество на класове, на базата на степента на декомпониране.

Органичното вещество присъства във всички почви

Според произхода си то се дели на четири класа

Разделянето на класове е по-функционалния принцип, тъй като взима за отправна точка стадия на еволюция на трансформациите, в рамките на въглеродния цикъл, и е подходящ за прилагане в по-широка сфера. За съжаление обаче, разделянето на различни класове не е много прецизно, поради комплексността и наслагването на процесите на разпад.

Определени са четири класа, но не всички от тях се индикират с конкретна деноминация:

1. Първият клас, наричан често edaphon, е органичното вещество, съставено от живата биомаса, т.е., от съвкупността от живи организми, налични в почвата (педофауна), коренови апарати на растенията, бактериална микрофлора и гъбни организми. Съставът на edaphon е фoндаментален, тъй като може да има съществено значение за развитието на последващите трансформации.

2.Вторият клас е недекомпонираното органично вещество, съставено от мъртвата биомаса. Вътрешните му характеристики са в тясна зависимост от условията на средата и биологичната общност:

В горските почви преобладават остатъци от надземната част на растенията, повече клони и листа, но могат да се маркират и други видове организми, в зависимост от характеристиките на гората; това може да благоприятства или да възпрепятства развитието на тревни площи в горската основа;

 В естествените почви, покрити предимно от тревна растителност (ливади, пасища), преобладават остатъци от коренови системи, по-специално от вегетация, съставена предимно от житни растения;

В аграрните почви може да се забележи изключително разнообразие, в зависимост от прилаганите техники; обикновено се очертава първостепенната роля на кореновите апарати на растенията, към които се прибавят евентуални остатъци от културите и други органични материали, въведени с обработката на почвата.

3. Третият клас е органичното вещество в процес на разпад. Става въпрос за един не много очертан клас, поради хетерогенността и комплексността на текущите процеси, които зависят и от голямото разнообразие, зависещо от условията на средата. Обикновено се наблюдава повече или по-малко напреднала степен на декомпониране, но все още с възможност за идентифициране на първичния органичен материал. В горските почви се обособява гъбичен мицел, който предпазва материала, който е в процес на разпад.

4. Четвъртият клас е хумусът; това е крайният продукт от трансформации, които не въздействат върху минерализацията и са резултат от преработката, полимеризацията и кондензацията на прости органични съединения, ориентирани, от една страна, към педофауната и, по-специално, към биологичната микрофлора.

В литературата често се различават два подкласа, които се основават на съотношението с минералната фракция на почвата:

 Стабилен хумус: това е хумусът, свързан с минералната фракция, и формиращ глинесто-хумусни комплекси;

 Лабилен хумус: това е хумусът, който не влиза в състава на минералната фракция, от която може да бъде разделен с физически средства; според някои автори, този подклас представлява един стадий, предшестващ финалната фаза на образуване на хумуса и задължително се вписва в третия клас.

Четирите класа органично вещество присъстват във всички почви, в които е активен процес на декомпониране и образуване на хумус; все пак, с изключение на edaphon, не винаги е лесно да бъдат идентифицирани. Изключение правят горските почви, в които обикновено се наблюдава прецизно определяне на класовете, по дължината на почвения профил, с изключение на първия, който, по своето естество, се развива частично извън почвата, и частично в повърхностните хоризонти. Вторият клас се локализира в подхоризонта L на хоризонта O (в литературата се определя и като хоризонт Aooo) и представлява недекомпонираната рамка, формирана от листа и клони. Третият клас се локализира в подхоризонта F на хоризонта O и представлява рамката в процес на разпад, богата на гъбични организми и педофауна. Четвъртият клас се локализира частично в подхоризонта H на хоризонта O (лабилен хумус) и частично – в хоризонта A (стабилен хумус).

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X