Среща се най-вече при расовите животни
Понякога заболяването може да доведе до смърт
Доц. д-р Пламен ГЕОРГИЕВ
Тракийски университет, Стара Загора
Както е известно в съседните ни страни, а и в целият свят конете са животински вид, които са обект на особено внимание, грижи и любов от страна на хората. От една страна, интересът към тях е продиктуван от най-обикновени комерсиални цели – продажби, конни състезания, туризъм и др. А в други случаи те се отглеждат като помощници във фермата, домашни любимци, дори са и боготворени. В нашата страна има също много любители, търговци, фермери, спортисти, при които значителна част от тяхното битие, живот, успехи или неуспехи са свързани с този благороден животински вид.
Процесът на репродукция при конете е продължителен, а цените на отделни расови екземпляри е изключително висока. Понякога се правят огромни разходи за закупуването на предпочитани кобили, намирането и заплождането им с определени жребци с цел осъществяване на селекция или задоволяване на потребностите на клиенти. Във връзка с това някои новородени кончета са изключително ценени и на тях се възлагат много надежди. Проблемите свързани със здравословното им състояние се приемат много драматично от някои стопани, а за други неблагополучията са причина за сериозни финансови загуби.
Болестите
при кончетата
са малко
познати у нас
Към тях спада Синдромът на намалената адаптация (приспособимост) при новородените кончета. Описан е за първи път през 1930 г. от Reynolds и представлява многофакторно заболяване, засягащо новородените непосредствено след раждането до няколко дена след това. По-често се среща при расовите животни. Една от причините за настъпването на това заболяване е хипоксията (намаленото количество на кислород в кръвта) следствие трудно и/или забавено раждане, нараняване и други травми, възникване на белодробна ателектаза поради аспириране на околоплодни течности. Следствие увреждането на дихателните органи, те не могат да изпълняват пълноценно своята функция и това рефлектира най-напред върху мозъка (като тъкан, най-чувствителна на кислороден дефицит), а това от своя страна предизвиква характерната клинична картина. Възможно е централно-мозъчните увреждания да са високостепенни и да настъпят некрози и периваскуларни хеморагии, водещи до смърт. През последните години обаче е установено, че заболяването не се дължи единствено на хипоксията, а че неговото възникване е следствие действието на цял комплекс от причини, като генетични недостатъци (хипоплазия на малкия мозък), недостатъчна зрелост и развитие на новороденото конче, състояния на епилепсия, инфекция настъпваща още по време на ембрионалното развитие и оказваща негативно въздействие върху развитието на малкия мозък.
Как клинично протича това заболяване? По правило
синдромът
на намалената приспособимост настъпва
непосредствено след или през
първите 24 часа след раждането
Клиничната картина е изключително разнообразна. Обикновено новороденото не търси майка си или не я “познава”, не прави опити и не суче, гълтателният рефлекс липсва. Някои кончета проявяват повишена двигателна активност – обикалят в помещението, понякога се блъскат в различни препятствия, ближат стените. Това състояние по-късно е последвано от пълно “безразличие”. Кончетата стоят с неподвижно наведена глава, клепачите са полузатворени. Въпреки демонстрираната апатия, животните не лягат. Възможно е дишането да е равномерно, но е повърхностно. В други случаи обаче кончетата залежават, възможно е да настъпят тонично-клонични гърчове и извиване на главата назад. Нерядко се установяват “празни” дъвкателни движения. Понякога походката е клатушкаща се, често последвана от падане и напразни опити за ставане. Следствие резките некоординирани движения могат да настъпят наранявания – най-често в областта на гърдите и крайниците. Дихателната и сърдечната дейност са силно учестени. В някои случаи кончетата изпадат в безсъзнание, а в други издават характерни звуци. При повишена подвижност вътрешната телесна температура е повишена (до 41 градуса), а при състояние на сънливост и кома спада под 38 градуса. При залежаване и подтиснати рефлекси, кожната чувствителност е силно занижена, а в други случаи се демонстрира свръхчувствителност и изплезване на езика. Понякога зениците на двете очи са нееднакво отворени. Тъй като общата устойчивост на организма е силно понижена, се развиват вторични инфекции манифестиращи се клинично с диария, пневмония.
Диагнозата на заболяването се поставя след извършването на щателен преглед на новороденото, неврологично изследване и провеждането на лабораторен анализ на кръвта. Необходимо да се отдеференцира от: централномозъчни кръвоизливи обусловени от травми в областта на главата; инфекциозен менингит; недостиг на магнезий и калций при новородените кончета, както и от някои други неонатални инфекции.
Всяко едно заболяване при новородените животни изисква незабавно лечение, като забавянето често е с фатални последици. Първото, което трябва да се направи, е да се осигури дебела постеля, всички предмети, които могат да наранят новородените, трябва да се отстранят. Лечението се води от ветеринарен лекар и изисква първоначалното венозно приложение на лекарства, които целят коригирането на настъпилата респираторно-метаболитна ацидоза и нарушения енергиен баланс. Уместно е също така и употребата на антибиотици и противогърчови лекарства. Тъй като рефлексите на бозаене и гълтане са нарушени е необходимо храненето да се осъществява чрез носно-хранопроводна сонда. Това е от особено значение, тъй като чрез коластрата новородените кончета поемат освен хранителни вещества, също и имуноглобулини, които ги предпазват от инфекция. Лечението, грижите и мерките, които целят възстановяването, изискват доста време и усилия, но ако са навременни и адекватни при 70-80 на сто от случаите кончетата преболедуват и след това се развиват нормално.
