Към 1 май тази година Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/от настоящия програмен период на ОСП бележи твърде скромен процент на усвояване на евросредствата спрямо общия бюджет от ЕЗФРСР.
Усвоени са едва 44,05% от европарите, а по основната подмярка 4.1 за инвестиции в материални активи в стопанствата този процент е само 36,3%.
Всъщност изпълнението на мерките по програмата е зациклило не от вчера, това беше факт и преди пазарната ситуация да се промени коренно заради доставките и войната в Украйна.
Повечето от подадените проекти, които трябваше да се разглеждат досега активно, вече станаха неадекватни към днешната ситуация, инфлацията и цените.
По една от най-генералните мерки за бъдещото земеделско производство – подмярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства, закъснението е впечатляващо и кандидатите твърдят, че чакат с години.
Бавят се и проектите на местните инициативни групи, оплакват се някои от тях, казвайки, че чакат от 2018 г. протоколите им да се разгледат.
Всичко на всичко остават три години или едва хиляда дни до окончателното финализиране на програмата, когато всички проекти трябва да са изпълнени и разплатени.
В същото време ръководството на фонда не издава тревога, че работата закъснява, защото са сформирани 80 екипа, които работели денонощно и ще превъзмогнат закъснението.
Според шефа му Николай Каварджиклиев можело да се говори не за забавяне в разглеждането на проектите, а за натрупване на голям обем проекти, независимо, че не виждаме къде е разликата.
Държавният фонд съобщава, че е предприел стъпки за промяна на устройствения правилник с оглед по-голяма централизация на някои от дейностите, и за пълно изсветляване на процедурите.
Шефът Каварджиклиев обаче прехвърля голяма част от вината и на бенефициентите.
Според него много от бизнес плановете и проектите, които са подадени, нямат връзка с реалния бизнес и с това, което би трябвало да бъде оценено като пазарни условия. Много често самите бенефициенти били направили проект само заради самия проект. Често било подаваните документи да не са актуални или да са грешни и да създават „хаотичен документален оборот“.
Бенефициентите и техните консултанти често не можели да се справят с изискваните документи по наредби, регламенти и т.н., а в голяма част от проектните намерения били направили неправилни количествени сметки, което показва липса елементарна култура за боравене с различни видове документи и с достъп до различните системи, което води до двойна и тройна работа от двете страни.
Според г-н Каварджиклиев наистина е имало бенефициенти, които са се отказали от проектите си по подмерки 4.1 и 4.2 – или заради отпаднала необходимост, или заради промяна в енергийната ефективност и цените на основните материали.
Но отказите са били основно през февруари и март, когато е настъпил най-стресиращият инфлационният ръст с рязък скок на горива, метали и строителни материали, а през април и май това вече е затихнало.
ДФЗ сега прави всичко възможно за ускоряване на дейността си – ще обсъжда възможност за предоговаряне в рамките на бюджета на дадени мерки, ще търси възможност бенефициентите да могат да заменят една земеделска техника с друга. Където е възможно, сроковете за изпълнение ще бъдат удължавани.
В момента се канят и нови кандидати, които досега са били под чертата и в резервния списък, но заради откази или по други причини, е дошъл и техният ред.
В същото време тече обработката на 1868 проекта по подмярка 4.1 и до края на юни фондът има намерение да пусне писмата до бенефициентите за корекции.
По подмярка 4.2 в последния прием са подадени близо 600 проекта, предстои и тяхното разглеждане.
Да не забравяме обаче, че предстоят за отваряне и нови приеми. А шансовете на новите кандидати, които ще трябва да подават проекти тепърва, не са никак големи, защото те ще имат твърде кратък срок за разглеждане и изпълнение.
На този фон ДФЗ още нито прави анализ, в който да отрази положителните и отрицателните страни, нито евентуален екшън план и набелязване на допълнителни мерки.
Диана Ванчева