Господин Работов, Пловдивският съюз на зърнопроизводителите, като част от Националната асоциация на зърнопроизводителите, организира информационна кампания за новата ОСП 2023-2027. Нека да започнем това интервю с няколко думи за целта на тази информационна кампания…
Целта на тази информационна кампания е на първо място земеделските производители да бъдат запознати с новостите в Стратегическия план за земеделие на България за периода 20223-2027 г.. И разбира се, дискусиите, които се водят по време на тези информационни събития са много важни. Надявам се, че експертите от МЗм, които участваха в срещите, си записаха въпросите и мненията на земеделските производители, и те ще бъдат отразени при редактирането на Стратегическия план на България за земеделие, който е върнат от Брюксел за корекции.
Важно е земеделските производители да бъдат информирани навреме, за да знаят какво им предстои като изисквания и да се адаптират по-бързо към новите правила, който ще действат през следващия програмен период.
Кое е основното, което ще се промени, за земеделците през следващия програмен период?
Терминологията е променена. Освен базовото плащане по СЕПП, което съществува и сега, ще има екосхеми плюс ДЗЕС, като условности, които земеделците трябва да спазват. Те няма да са задължителни. Всеки земеделски производител ще има право на избор дали да ги ползва като допълнително подпомагане или ще се ограничи до основното подпомагане.
На базата на изчисленията и бюджета, който има в момента, е заложено това подпомагане да бъде около 20 лева на декар.
20 лв на декар не е ли много малко?
На базата на себестойността на производството в момента 20 лв на декар е смешно. Цените на торовете се увеличаха 4-5 пъти през последната година. Цената на горивата порасна два пъти. Препаратите за растителна защита поскъпнаха с 30-40%. Рентите също ще бъдат значително увеличени поради растящата цена на пшеницата. В един момент производството става нерентабилно. Очаквам дори фалити на земеделски производители.
Няма как на базата на всички тези разходи, които правят, земеделските производители да бъдат печеливши. В сравнение с миналата година около 2 пъти и половина се вдигна себестойността на производството. От 150 лв миналата година вече сме на 350 лв на декар. Но производството все още не е завършено. Зърното е произведено, когато вече е прибрано в складовете. Има разходи за жътва, разходи за съхраняване. И не на последно място разходите за ренти, които трябва да платим на собствениците на земя, които тази година ще са значително по-високи.
Светът се нуждае от храна. Но чухме, че пред земеделските производители се поставят все повече екологични изисквания. Те достатъчно добре ли са компенсирани, за да обезщетят земеделските производители за разходите, които ще направят, за да ги изпълняват?
Според мен, ситуацията, в която се намираме, е следната. Всичко това, което е залегнало в Стратегическия план, като изисквания, пропорции и начин на изчисляване на подпомагането, е направено на цените от преди инфлацията. Сега, при тези нови цени и настоящата конюнктура на пазара, нивата на подпомагане дори не са за коментиране. Изискванията трябва да бъдат максимално опростени доколкото е възможно, дори премахнати, с цел наистина да се стимулира производството на храни, за да не се задълбочава продоволствената криза.
Можем ли да споменем няколко неща, които най-много заинтересуваха земеделците по време на тези семинари? Видяхме, че например, интегрираното производство, стана повод за дискусия…
Да, наистина. Интегрираното производство е важно да бъде в полза на всеки един земеделски производител. Да бъде съобразено с разходите, и както казах по време на дискусията с експертите он МЗм, то да бъде интелигентно. Да може максимално да намалим разходите, да намалим себестойността на производството, за да имаме по-рентабилно производство и стабилни печалби. За да може стопанствата да правят реинвестиции, което е абсолютно необходимо за всеки един бизнес. Всяко едно стопанство трябва да се модернизира, за да остава конкурентноспособно. Трябва да се подновява машинния парк. Не може да си печеливш с трактори на 30-40 години. Трябва да има цифровизация, трябва да има интелигентни системи за управление на стопанствата, навигации. Много е важно да се стимулира поливното земеделие. Всичко това е свързано с подпомагането. Защото основната цел на подпомагането по ОСП е устойчивост на стопанствата.
Друг проблем, който стана тема на дебат е паленето на стърнищата. Много често земеделците са наказвани за палежи, които не са причинили по Параграф 22 до доказване на противното. А то никога няма как да се докаже.
Наистина, доста такива казуси се дискутираха по време на семинара. Всъщност, това е и една от целите им – експертите от МЗм да чуят и мнението на земеделските производители, защото има казуси, които чиновниците едва ли биха могли да предвидят. Виждате ли такава обратна връзка от страна на Мзм?
На базата на срещата, която имахме с експертите от МЗм днес, моето мнение е, че са достатъчно компетентни, запознати са с материята. Надявам се да успеят да предадат по правилния начин към отговорните лица нашите забележки и притеснения и те да бъдат отразени в Стратегическия план. За съжаление, засега не виждаме инициатива от МЗм за подобряване на процеса за изработване на правилата, така че земеделското производство в България да стане по-устойчиво.
Наближава жътва. Каква е ситуацията на полето?
Дъждовете напоследък, за съжаление, закъсняха. Част от ечемичените полета почти са готови за жътва. По-ранната пшеница също. Въпреки дъждовете засушаването продължава. Вече страдат и пролетниците. Нямаше достатъчно валежи със стопанско значение по време на вегетацията. Това ще се отрази на добивите като цяло при рапица, ечемик, пшеница.
Но може би ще се приближим до добивите от миналата година, когато в България се прибраха 6-7 млн. тона зърно, вътрешното потребление на страната е 1, 5 млн. т. заедно с фуражите и семената.
Ася Василева
