Предстои земеделските производители да се обединят в една камара, за да имат представителност
Трябва да се комасира земята, но това е редно да стане доброволно
Диана Ванчева
На събитие, проведено по случай годишнина на БАСЗЗ, беше обсъдена темата за състоянието на селското стопанство в България през призмата на поземлените отношения.
Според Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ, у нас трябва да бъдат поставени и решени много сериозни въпроси, пред които е изправено българското земеползване. За сетен път той призова земеделският бранш да се обедини, защото иначе няма шанс да реши тези проблеми.
Самите ние трябва да знаем, че бъдещето ни е в обединението на бранша, защото само така ще можем да участваме в решаването на тежки казуси, вкл. и нов Закон за земята, който да не се преработва на парче десетки пъти.
Освен това, ако се обединим в една земеделска камара, тя ще ни представлява пред МЗм. Иначе, както досега, разнобоят в сектора ще е факт, и дори министрите няма да могат да излязат на глава с десетки дребни браншови организации, както и сега, които имат 1- 2% участие в земеделското производство и малка членска маса, но иначе са доста шумни.
Няма как да осъществим модерно земеползване без една земеделска камара и ще продължава познатата картина, която пречи да се обработва земята.
Сега например белите петна намаляват, казва Стайков, но в същото време фалшивите договори за земя се увеличават. Аз десетки пъти съм ходил в полицията, допълва той, но файда няма… Има бели петна, правят се договори на коляно или фалшиви договори, което е едно и също. Затова е крайно време и ние, и държавата да влезе в ролята си.
Според зам.-министъра на земеделието Стефан Бурджев при земеползването са извършени и жестоки престъпления, установило е ведомството, когато е направило ревизия на това, което е заварило.
Някои хора от десетки години имат незаконно водохващане
допълни той. Според него задължително е необходим ресурс за инвестиции в хидромелиорациите и каналите, което е твърде забавен процес.
Днес и браншът е в тежка криза, а в такова време хидромелиоративните съоръжения са много важни, защото са основен фактор за продоволствената сигурност, казва той.
Зам.-министърът информира, че в МЗм са направени анализи за състоянието на поливната инфраструктура, установили са какво от нея е оцеляло и какво не.
Той смята, че трябва да се започне с проектирането и осигуряването на ресурс за инвестиции в основната канална мрежа и на Северна, и на Южна България.
МЗм е направило фактическа инвентаризация и е открило тежки престъпления, споделя Бурджев, затова сега на фокус е опазването поне на оцелялата инфраструктура, нейната регистрация и контрол. Освен това има хора, които от години си живеят на гърба на другите като имат незаконни водохващания, но никой не ги е закачал, каза той. Това трябва да се промени, защото тази тема вече е основна и в Стратегическия план, който трябва да се изпълнява от 2023 г.
Тиери Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи – ELO, беше гост на събитието. Той обърна внимание, че комасация на земята е задължителен процес, но тя трябва да се извърши доброволно.
Той освен това посъветва земеделския бранш да вземе пример от Агро лайф – европейска инициатива и прграма, която съвместно с науката, фермерите и НПО създава наръчници на фермера, даващи най-важните насоки за всяко едно стопанство във всяка област.
Това може да стане с подкрепата на Главна дирекция „Земеделие и селски райони“ на ЕК и ELO, каза той и ще даде на фермерите ви много решения, които сами не могат да вземат.
Според председателя на ССА Мартин Банов
Науката иска да помага на фермерите, но държавата първо трябва да й обърне по-сериозно внимание.
Не се случва често бизнесът, администрацията, науката и образованието да седнат на една маса, но ние го направихме, казва той и стигнахме до някои решения. Това е възможно да става със сериозни асоциации като БАСЗЗ, които умеят да гледат в перспектива на българското земеделие.
Банов поясни, че има направени първи стъпки, насочени към справянето с климатичните промени, опазването на българските почви, производството на български плодове и зеленчуци, които сега консумираме над 70% от внос.
Проф.Греков, като представител на селскостопанската наука, с тревога призова
науката да стане полезна на фермерите, за да не търсят само мултинационалните компании
От старта на окрупняването на земята у нас, казва той, беше започнал процес, който вървеше към приемственост, но после беше оставен на самотек. Арендата, арендните договори, комасацията продължават да са на дневен ред в България.
Имаме кратки и дългосрочни договори за ползване на земята, но имаме и твърде много наследници, което затруднява нейната обработка.
Научните работници и нашите институти трябва да станат полезни за нашите фермери, за да не продължават да търсят отговорите на своите въпроси само в мултинационалните компании, казва той.
Но днес сме в криза и трябва да се набляга не толкова на фундаментали изследвания, което правят много от тях, а на решаването на конкретни проблеми, например такива със сортове и породен състав, предлага проф.Греков. Но според него науката още е далеч от производителите и не е почувствала от какво имат нужда.
Не мога да преглътна това, че се дават стотици милиони евро по СЕПП, а някои стопани дори нямат елементарно образование за земеделие, казва той. Според него има производители, които не искат и да чуят съветите, които им се дават, затова това трябва да стане чрез цяла система за обрабозание и консултации.
Скоро ще променяме важни неща – особено при торенето и използването на пестицидите, които до 2030 г. ще трябва да намалим на 50%, на угарите с 25%, а тези важни въпроси няма да могат да се решат без участието на науката.
В същото време още нямаме реална браншова организаця, която да представлява земеделските производители. Немалко техни организации са дребни, но в същото време и доста агресивни. От ЕК и Копа Коджека всеки път ни казват, че се затрудняват с кого да контактуват в България, казва професорът.
Земеделието е една голяма и сложна система, то наистина се нуждае от много сериозно браншово представителство, потвърди и зам.-министър Бурджев, според който сега това представителство не е полезно дори за самото себе си.
Според него българското земеделие продължава да е небалансирана система, а в нея всички са много важни – и пчеларят, и животновъдът, и зърнопроизводителят, който е на световно ниво.
На въпрос на „Гласът на земеделеца“ за визията на една бъдеща поземлена стратегия, която с десетки години се отлага, и на фона на над 900 000 парчета земя, Бурджев отговори, че държавата е тази, която трябва да администрира процеса и да вкара ред и контрол в него.
На следващо място след земеползването и напояването трябва да започне да се работи по комасацията, без която земеделието няма как да потръгне.
И Тиери Лескай посъветва, че многото парчета земя е редно да се уедрят до парцели с икономически оправдани размери, но процесът трябва да е доброволен, иначе последствията може да са бедствени.
