В България започна жътвата! Не го споменаха в новините. А трябваше. Време е да замълчим и да отдадем уважение на хората, които прибират хляба!
В новините за зърното си спомнят само в предизборните битки. Зърнопроизводителите са ту добри, ту лоши, в зависимост от нуждите на политиците. Ту са „феодали“, ту са отговорни за хляба на българите. Цялото това политическо говорене не допринася с нищо за българското земеделие. Защото реално никой с нищо не помогна на зърнопроизводителите. За поредна година се справиха сами, намериха сили и средства, засяха, отгледаха житото, а сега е време да го приберат.
Сърцето на зърнопроизводителите и тази година е свито – цените на зърното вървят нагоре-надолу, а разходите – само нагоре, и то в пъти. Ще се върже ли сметка? Няма ли въпреки големите суми накрая балансът да е отрицателен? А външнотърговското салдо на страната се крепи на тях. И половин България чака ренти. Животът – реален и прагматичен неотменимо тече на полето, а не в парламентарните зали. На плещите си зърнопроизводителите носят голяма отговорност. И дано Главният агроном отгоре е с тях. Защото друг помощник нямат.
Те са тези, които осигуряват зърнения баланс на Република България. Знаят колко е отговорна работата им! Знаят и я вършат, въпреки всичко. Само, който не е бил на полето, той не знае с колко труд се събира реколтата! Колко безсънни нощи и взирания в хоризонта за облаци означава това.
Земеделието е завод на открито. Земеделците не се страхуват от силно палещо слънце, нито от тежкия жътварски труд. Плаши ги само градушка. Жътвата и уважението към хляба са в гените на българина. На масата на българина хляб наопаки не се слага!
И само силно земеделие може да осигури продоволствената сигурност на населението в една силна Европа. Благодарение на българските зърнопроизводители, в България хляб ще има. И всички трябва да сме им благодарни за това.
Зърнопроизводителите не знаят какво ги очаква. Не знаят колко реколта и с какво качество ще приберат. Не знаят какви ще са цените и дали ще излезе сметката. Не знаят какви субсидии ще има за тях в новия програмен период, нито колко ще се увеличат безсмислените задължения, с които ги товарят. Но излизат с надежда и вяра на полето, палят комбайните и с молба към Господ да помага, зажънват златните ниви на България. Защото едно е сигурно – на всяка маса, във всеки дом, всеки божи ден е нужен хляб. Няма ли хляб, идва войната.
Затова, респект към българските зърнопроизводители. Нека днес за мъничко да усмирим обичайните крясъци. За да може всеки да се вслуша в тихата жътва. В нея има нещо свещено – отвъд политиките и мръсната борба за власт. А политиците да не забравят – който държи хляба, той държи и ножа! Не е точно така поговорката, но е така. И страшен е гневът на тихите.
Богата реколта български зърнопроизводители, силна стопанска година, високо качество на продукцията! Спорна работа на българските земеделци! Да бъде!
Ася Василева
