loader image

Европейската зелена сделка още е недоразвита стратегия

Една от най-важните забележки, коментари, препоръки, съвети, напомняния..или както искате го наречете, сред 405-те бележки на ЕК в българския Статегически план за ОСП 2023-2027 е тази за липса на амбиции на страната ни по отношение на Европейската зелена селка.

Да видим все пак какво съдържа тази сделка, друг е въпросът защо е наречена така. Мнозина земеделски производители още не са смогнали да я разберат, защото не им е напълно обяснена, но в замяна на това ще са задължени да я прилагат.

Европейската зелена сделка просто е един набор от документи и стратегии, обясняват специалистите.

Първата от стратегиите е наречена от европейските администратори „От фермата до вилицата“, а побългареният й вариант се нарича у нас „От фермата до трапезата“.

Тя има за основна цел ограничаването на опасните пестициди, по-точно те вече почти не трябва да бъдат употребявани в рамките на устойчивото земеделско производство и при използването на хранителни вещества за посевите. Целите са поставени до 2030 г., до когато общата употреба на пестициди трябва да бъде намалена с 50%. Този процент важи и за опасните вещества.

За постигането на това, от Брюксел се препоръчва въвеждане на прецизно земеделие, био земеделие, агроекология, ограничена употреба на препарати за растителна защита /ПРЗ/, защита на биоагентите и др.

За тази цел обаче трябва да има налице препарати, които се наричат „кандидати за замяна“, а тях още ги няма и големите компании бързат да ги създадат, но това изисква време, инфорират ни рз специалистите. Как тогава ще бъде въведена приоритетната употреба на т.нар. нискорискови ПРЗ от 2023 г. не става ясно!?

Освен това ще е необходимо за фермерските стопанства да бъдат внедрени прогнозни модели при стратегическите земеделски култури, с което също още не се разполага.

На трето място за земеделските производители трябва да се предвидят сериозни финансови стимули, ако прилагат прецизно, био, интегрирано или друг вид защитаващо природата земеделие, както и агроекология, което е предвидено вече в интервенциите.

На този фон експертите по растителна защита от БАБХ напомнят, че ще трябва да има стимули и за разработването на алтернативните ПРЗ, за сътрудничество на земеделците с научни организации, за обмяна на опит и информация, за обучението на стопаните в интегрирано управление на вредители и в друг вид по-чисто земеделско производство.

Според Любина Донкова, началник на отдел „Контрол на продукти за растителна защита и торове“ в БАБХ законодателството за ПРЗ се съдържа в 3 европейски регламента – за официалния контрол на растителното здраве, и за създаване на рамка за действие за устойчива употреба на пестицидите.

В момента от ЕК ни казаха, че се работи по въпросната рамка за действие, която влиза в Регламент 2009/128/ЕО. Тя ще става още по-рестриктивна, информират от там.

Нейното транспониране в българското национално законодателство ще става чрез Националния план за действие за устойчина употреба на пестицидите, който е от 2012 г., но през 2020 г. бе актуализиран и одобрен от Министерски съвет.

Той посочва 2 цели: намаляване на употребата на рискови пестициди и насърчаване на интегрираното производство. Освен разписаните мерки за целта обаче, е необходимо да има и електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните мероприятия, за дезинфекция, за дезинсекция и други дейности. А и това още го няма. Има единствено електронна платформа за уведомяване на пчеларите.

Така че европейската зелена сделка, като набор от документи и стратегии, още не е готова нито с документи, нито с нови алтернативни препарати за растителна защита. С какво е готова тогава?

Диана Ванчева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X