Компютър следи и управлява стадото 24 часа в денонощието

Швейцарският фермер Йорг Гайгер бе един от първите в алпийската страна, който използва най-съвременна техника в своето стопанство. „Роботът не може да замени връзката на човека с животните” – споделя той пред аграрния седмичник AGRI

Алекс Петров

Швейцарският животновъд Йорг Гайгер е съсобственик на кравеферма в селцето Балгаш, кантон Санкт Гален, в долината на р. Рейн. Стопанството е напълно автоматизирано, управлява се с компютър и илюстрира бъдещето на селското стопанство. Монтираната най-съвременна техника не е в ущърб на животните, а напротив, помага за тяхното благоденствие – от автомата за хранене до роботизираната доилка, през оросителната инсталация за тонус или контрола за здраве За всекидневието на швейцарския животновъд, който полага за кравите си компютъризирани грижи 24 часа в денонощието, разказва специализираният седмичник AGRI.

Какво спокойствие! Над 100 крави живеят в обор, който представлява огромен хангар, и учудващото е, че тук не се чува никакъв шум. Вярно е, че кравите по природа са по-скоро кротки и добри същества. Но когато нещата опрат до храната, те са напълно способни да използват 700-те си килограма в защита на своите интереси. В обора на Йорг Гайгер обаче в Балгаш стълкновенията за храна на практика са изключени. Яките животни се придвижват спокойно в обора, подреждат се в линия пред общата ясла и потапят влажните си муцуни във фуражните смески, които роботът им сервира регулярно на всеки два часа. Кравите са се приучили търпеливо да изчакват автоматът да им разпредели поотделно порциите. Нахранени, те преминават през вратичка, за да ги тества компютърeн автомат дали са готови за доене, или да се завърнат в зоната на отдих.

Регулировката в обора

„Всяко движение на кравата трябва да се контролира” – това е основният принцип, към който се придържа Йорг Гайгер. На нашийника на всяко животно е монтирано предавателно устройство, което с удивителна точност осигурява изпълнението и следенето в компютъризираната система. На компютъра може да се определи кога животното се е хранило за последен път, кога са го издоили, какво е количеството и качеството на добитото мляко. Една крава с ръждиво кафяви петна от породата Червено-шарен холщайн (Ред холщайн) , известна с големия си млеконадой, се придвижва с тежки стъпки към изхода след обилното хранене. Малката вратичка се отваря в посока към доилния робот.

Внушителното животно остава в „залата за чакащи” и търпеливо изчаква да се освободи свободно място. Чува се тих сигнал, боксът за доене се отваря и животното влиза в тясното пространство. Две гъвкави щипки деликатно притискат задницата на кравата, за да я поставят в правилно положение. Доилният робот открива вимето с помощта на лазер и стриктно изпълнява „манипулацията”.

Ефективност с удвоена мощ

Фермата на Йорг Гайгер в долината на Рейн в Санкт Гален е една от най-модерните и същевременно една от най-големите в Швейцария. Тя се обединява с фермата на Никлаус Лохер и се формира едно стопанство. Неговите мащаби за алпийската страна са внушителни. Стопанството притежава парцел от 730 дка и около 130 млечни крави, които всяка година дават около 1,1 милиона литра мляко. Целият фураж за изхранването на животните се добива от самата ферма. (У нас, в България, препоръчителната минимална норма при пасищно отглеждане е 10 дка за крава, т.е. два пъти по-голяма – б. ред.).

„Работим само двамата – съдружникът ми Никлаус и моя милост, без помощници и наемни работници. Не бихме могли да се справим без автоматизация”, подчертава Йорг. Впрочем, автоматизираното отглеждане на животните позволява на двамата мъже да редуват почивките си през уикендите и дори да ползват годишен отпуск.

Любов и уважение към животните

Шест тона фураж се подготвят автоматично всеки ден във фермата. На всеки два часа роботът изсипва смес с добре балансирано хранително съдържание. Това регулирано хранене позволява да се избегнат блъсканиците кой ще се вреди най-напред до яслата.

Само Роми, импозантна 11-годишна холщайнка, понякога се възползва от габаритите си, за да наложи приоритета си. „Да, такава си е Роми”, умилено коментира Гайгер, който знае имената на всички крави в стадото си…

Защото всички крави в огромния обор са кръстени с имена. А и животните оценяват грижите, които се полагат за тях. Те сумтят около своя господар, душат го и кротко подгъват крак, когото той ги шляпа или почесва по гърба. „Често се сипят обвинения за този начин на отглеждане, който уж подлудявал животните. Но това са чисти глупости” пали се Йорг Гайгер.

Команден пункт

Част от работата се извършва в малкото помещение, намиращо се в самия обор, с голям прозорец с изглед към животните. Тук г-н Гайгер работи всеки ден на своя компютър и контролира многобройните данни, изпратени му от роботите и/или заложени в системата. Статистическата организация е опростена чрез въвеждане на цветове: червен, зелен и жълт. Така от пръв поглед се определя производителността на мляко от всяка крава.

Браузърът на стадото автоматично анализира млякото за откриване на микроби, бактерии и хормони. „Аз зная точно кога една крава е готова за осеменяване”, пояснява животновъдът. Програмата показва дали кравата е бременна, развива ли мастит или дали млякото е силно замърсено. „Този подход има неоценимо значение за здравето на животното, защото ние често можем да се намесим, преди да прибегнем към антибиотици.”

Контролиране на здравето чрез Интернет

„Данните от браузъра на стадото се анализират перманентно от производителя на системата в Дания. Оттам ми изпращат автоматично флашка USB за анализ”, разказва Гайгер. Впрочем, става въпрос за „Automatic Delivery” (автоматична доставка). Така се практикува във фермата. Очевидно е, че ако Йорг Гайгер не бе така ентусиазиран към новостите на техниката и цифровите системи, той не би се хвърлил към такива трансформации във фермата си. Любознателен и компетентен, фермерът обяснява с вещина функционирането на електронната защита на цялата система и съхраняването на данни в „компютърния облак”. Той посещава всяка година ферми в Холандия, Швеция и Германия, за да е в крак с развитието на новостите. И продължава: „Техниката е само едната страна. Без нея ние не бихме могли да управляваме фермата само двамата с Николаус. С нея трябва да се работи само ако познаваш отлично животните си и си постоянно сред тях”.

Йорг поглежда през прозореца от своя кабинет и смеейки, продължава: „Погледнете какво прави Анина! Тя разбра, че когато чукне с муцуната си дозатора за храна, той ѝ пуска допълнителна порция. Отсега нататък тя ще си пробва късмета много пъти на ден”. И наистина, Анина – крава № 142, направи още два сполучливи опита, след което се отправи към изхода, за да се възползва от слънцето и да види дали външната чесалка е свободна.

Системата блокира при употреба на антибиотици

Антибиотиците – тези лекарствени препарати, които подхранват развитието на резистентни бактерии, са гореща тема за всяка животновъдна ферма. Проблемът с антибиотиците е намерил решение в стопанството на Гайгер и Лохер. Когато една крава се лекува с антибиотици, информацията се записва в системата за управление на доилния робот. Кравата влиза в доилната зала, а издоеното мляко се изпраща автоматично в специален съд, за да бъде унищожено. А щом приключи доенето, машината се блокира в продължение на 15 минути – достатъчно време за нееднократно измиване с топла вода и препарат. Рискове и компромиси в стопанството на Гайгер-Лохер не се предприемат.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X