loader image

Причина за безплодие по кравите може да бъде трихомонозата

Болестта нанася огромни щети на кравефермите, а ние не знаем мащабите на нейното разпространение

Трихомонозата е паразитно заболяване, което води до безплодие и аборти при кравите. Предизвиква възпаление на влагалището и матката. Тази болест е открита още през 1900 г. от Mazzanti. В България е доказана през 1941 г. от Прокопанов. През 50-те и 60-те години на миналия век тя е констатирана в различни райони на страната. Следствие повсеместното внедряване и прилагане на изкуственото осеменяване разпространението й покъсно рязко се ограничава.

След промените в нашата страна не се води точна статистика и е възможно голяма част от безплодните животни да се бракуват именно поради факта, че са носители или боледуват от трихомоноза. Опасността от разпространението на това коварно заболяване е най-голяма при екстензивно оглежданите говеда, където осеменяването е основно естествено и не се води никакъв контрол по отношение разпространението на покривните инфекции. Трихомонозата нанася огромни щети на кравефермите.

В ЗАСЕГНАТИТЕ СТОПАНСТВА СЕ РАЖДАТ 20-30 НА СТО ПО-МАЛКО ТЕЛЕТА

Заболяването се причинява от микроскопичен едноклетъчен паразит. Във влагалищен и маточен секрет от крави паразитът остава жив в продължение на 8 до 11 дни. Като цяло обаче устойчивостта му в околната среда е малка и дезинфекционните средства в обичайни концентрации го убиват бързо. Как се заразяват животните?

Тъй като в случая става въпрос за покривна болест, обичайният път, по който причинителят попада в организма, е чрез половия акт. Заразяването по косвен начин е трудно – чрез постелята и приборите за обслужване на животните. Интерес представлява и фактът, че не винаги покриването на крава от трихомонозен бик води към инвазиране (заразяване). От друга страна, засегнатите женски с течение на времето се освобождават спонтанно от паразитите и показват подчертана противоустойчивост към нова инвазия. Какви външни признаци показват засегнатите крави? При кравите трихомонадите попадат във влагалището и матката, размножават се и предизвикват локални възпалителни процеси. Съществуват следните възможности:

  1. Инвазиране, без да е настъпило заплождане на животните. В тези случаи ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА ПОЛОВИТЕ ОРГАНИ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ДВЕ ФАЗИ – ПЪРВОНАЧАЛНА ОСТРА И СЛЕД ТОВА

Характерно за втората фаза е образуването на възелчета, колкото просено зърно в областта на предверието. Отначало те са червени, а след това избледняват. Възпалението на матката в тези случаи външно се манифестира с белезникави (гнойни) изтечения от външния полов орган;

  1. Ако едновременно с инвазията настъпи и заплождане най-често то е последвано от ранен аборт. Тогава той протича скрито, без да е съпроводен от някакви клинични признаци. Кравите се разгонват през удължени и неравномерни интервали от време – 21, 25, 32 дни. Въпреки многократните осеменявания те не се заплождат. Ако обаче смъртта на плода настъпи късно, когато е образувана костната му система, абортът е явен и плодът се изхвърля навън или остава в матката, разтапя се и се превръща в гъста гнойна материя. В тези случаи от външния полов орган изтича огромно количество воднист сивобелезникав или жълтеникав гноен ексудат, който не е с особено лоша, неприятна или задушлива миризма. Наподобява пресечено мляко или бульон от пресечено яйце.

МНОГО РЯДКО ЗАСЕГНАТИ ЖИВОТНИ МОГАТ ДА РОДЯТ НОРМАЛНО ИЗНОСЕН, НАПЪЛНО РАЗВИТ И ЖИЗНЕСПОСОБЕН ПЛОД

  1. При инвазиране на биците, трихомонадите се заселват в препуционалната торбичка и се задържат там продължително време, като най-често предизвикват възпаление, често съпроводено с образуване на възелчета. В по-късните стадии на болестта биците изглеждат напълно здрави. По правило болните от трихомоноза животни не показват изменения в общото си състояние. Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар. Всъщност единстевно на базата на външните признаци и той не би могъл да бъде напълно сигурен.
    Необходимо е да се вземе материал (влагалищен и маточен секрет по време на разгонване или след аборта), който да се изпрати за лабораторно изследване, което включва:
  2. Изследване на нативен препарат;
  3. Витално боядисан препарат;
  4. Изсушен фиксиран и боядисан препарат;
  5. Чрез култивиране на трихомонадите.

За отбелязване е, че посочените методи са трудоемки и не винаги напълно сигурни. От друга страна, те служат за откриване на трихомонозата при отделни животни, но своевременното определяне на всички заразени в една ферма или населено място е твърде затруднено поради обстоятелството, че не по всяко време или животно е възможно в даден момент да се открият паразитите! Така във влагалищен секрет при крави в междуестралния период, трихомонади се доказват само при 20-30 на сто от животните.

Най-сигурно е установяването им през първия ден на еструса. От това става ясно, че са повторни изследвания и контрол са задължителни. Още по-неблагоприятна е ситуацията при биците. За сигурното доказване на причинителя при отделни животни са необходими неколкократни изследвания!

Трихомонозата е трудно лечима. Въпреки че причинителят е чувствителен към много лечебни и дезинфекционни средства, ПРИЛАГАНИТЕ ТЕРАПЕВТИЧНИ СХЕМИ НЕРЯДКО СЕ ОКАЗВАТ НЕЕФЕКТИВНИ поради наличие на голямо количество слуз или гноен ексудат във влагалището и матката, както и поради силното нагъване на лигавицата на препуциума.

Препоръчва се впръскване и промивка с различни дезинфекционни средства: луголов разтвор, хлорамин 4-5/1000, млечна киселина 35 на сто или следната смес: хлорамин 0,5 г + натриев перборат 2 г + натриев карбонат 1 г и вода 100 г. Разтворите се впръскват затоплени с температура 45 градуса. Някои автори са приложили с успех фитонциди от лук във влагалището и матката. Освен тези средства ветеринарите прилагат допълнително инжективно и други лекарствени вещества.

За фермерите е важно да знаят, че чрез посочените терапевтични средства се унищожават само причинителите на болестта, но не и самото възпаление. Пълното дооздравяване е задача на организма чрез неговите съпротивителни сили. Необходимо е чрез осигуряване на добро хранене и гледане да се гарантират надеждни неспецифични защитни сили. Необходимо е да се контролира контактът между животните, особено между двата пола, както и да се извършват дезинфекции.

Задължително да са въведе изкуственото осеменяване.

Стопаните трябва да знаят също така, че с посочените признаци понякога протичат и много неспецифични възпалителни заболявания на половия апарат. Не винаги безплодните крави са болни от трихомоноза.

Притеснение обаче буди неизвестността, до колко и в какви мащаби това заболяване е разпространено у нас.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X