В ЕК засега не говорят за преходен период
Става все по-трудно да се повярва, че новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще може да стартира от началото на 2023 година, за когато е предвидена, пък и й се полага. Има вече твърде много знаци за това, ако човек може да ги види, разчете и анализира.
Да започнем със стратегическите планове на държавите членки. Повечето от тях са готови, има такива, които са на етап забележки и коментари, които трябва да се коригират, което изисква време. Едни държави са малко по-напред в този процес, други – не, но общата готовност не е налице. А и някои от държавите издават, че не желаят да се съгласят всичко, което Комисията им вменява като бележки.
И в България е така – има немалко опасения от страна на аграрния бранш относно националния Стратегически план и заложените в него интервенции, еко схеми и т.н., да не говорим за Зелената сделка, която все още крие десетки въпросителни зад фасадата си, и за цифровизацията, която никаква я няма. Това стана и става ясно на повечето от срещите с фермерите в страната, провеждани в рамките на информационните кампании на НАЗ и някои други НПО и браншови организации.
В България по темата досега се проведе една единствена тематична работна група, на която не се състоя никакво обсъждане, защото де факто текстове за дебат нямаше и нямаше върху какво да се говори.
За довършването на плана ни предстоят още две тематични работни групи, предвидило е МЗм, но дано и те не са като първата. Браншовете, разбира се, не са доволни от това и смятат, че агроведомството ще постъпи както винаги – а именно ще поправи и изпрати Стратегическия план в ЕК без широк дебат и без да вземе под внимание становищата на различните сектори в земеделието. Така смята и Наталия Шукадарова, изп.-директор на НАЗ.
Червени линии докладват, че имат много държави членки, особено относно съдържанието на Зелената сделка, засега емблематична с неяснотите си.
НАЗ например настоява пред българското аграрно ведомство България да се пребори за дерогация, която да разреши да се използват регистрираните препарати за растителна защита за обеззаразяване на семената, защото иначе реколтите, засети с нетретирани семена следващата година ще бъдат обречени на много ниски добиви. Както е известно, алтернативни препарати за целта няма.
Асоциацията на зърнопрозводителите настоява и за дерогация с цел отмяна на забраната за опалването на стърнищата, тъй като след жътва има много вредители, които няма как да бъдат прогонени по друг начин. Ако не стана, пак се залага риск за реколтата.
Не са готови и еврорегламентите за пестицидите и торовете.
Но още по-неприятното е, че почти не се забелязва напредък и не се дават положителни сигнали и от Брюксел. А, там, както знаем през август почти цялата администрацията се отправя в заслужен отдих и се завръща наесен.
Всичко това, а и още доста факти показват, че е доста наивно да се смята, че на 1.1.2023 г. ще е датата, на която ОСП ще влезе в пълната си сила, защото това е само след седем месеца.
Но да видим….може би един преходен период ще спасява положението.
