ЕС няма да се откаже от целите да намали наполовина употребата на пестициди и да увеличи биологичните площи до 2030 г.

Франция и Италия изразиха опасения, че една четвърт от земеделската земя, заето с биологично земеделие материя и липсата на ефективни алтернативи на агрохимичните пестициди ще доведат до колапс на европейските култури

На 22 юни, сряда, в Брюксел представители на страните-членки на ЕС обсъдиха план за запазване на биологичното разнообразие и намаляване на употребата на пестициди.

Докато опасенията относно производителността на селското стопанство нарастват в Европейския съюз, предложенията на Комисията за 27 държави остават в сила: на първо място, до 2030 г. да се намали наполовина употребата на химически или опасни пестициди в ЕС в сравнение с периода 2015-2017 г. поради увредени естествени екосистеми.

Фермерите ще трябва да подкрепят „алтернативни екологични методи за превенция“ за защита на растенията, както и да поддържат „регистри“, описващи методите, които използват. Химическите пестициди трябва да се използват само като "крайна мярка".

Освен това новите правила предвиждат пълна забрана на пестицидите в „чувствителни зони“ (градски зелени площи, спортни игрища, защитени природни територии и др.).

В замяна ЕС ще направи корекции в Общата селскостопанска политика (ОСП), „за да гарантира, че земеделските производители ще бъдат компенсирани за всички разходи, свързани с новите правила по време на петгодишен преходен период“.

Европейската комисия също така ще стартира „план за действие“ за разработване на „устойчиви“ алтернативи на забранените пестициди и технологиите за „прецизно земеделие“ (например, геолокирани пръскачки за пестициди).

И накрая, за да се вземат предвид националните особености (климат, специфична топография, вече положени усилия и т.н.), всяко правителство ще може да дефинира „своите собствени цели в рамките на европейските параметри“, но трябва да докладва на Европейската комисия.

„Амбициозността на целите контрастира с липсата на информация за решения и технически алтернативи“, отговори селскостопанската конфедерация COPA-COGECA, като призова за преходни периоди от най-малко десет години и посочи „необходимостта от поддържане на устойчива възвръщаемост за земеделските производители в текущата геополитическа среда“.

Няколко държави, включително Франция и Италия, се опасяват, че драстичното намаляване на употребата на пестициди и торове, както и целта за отделяне на една четвърт от земята за биологично земеделие, ще доведат до колапс на европейските култури, сценарий, който Брюксел отрича.

„Проблемите с безопасността на храните не правят действията срещу пестицидите по-малко спешни, прекомерната употреба на агрохимикали представлява сериозен риск за човешкото здраве и убива опрашителите, отговорни за голяма част от нашата храна“, каза европейският здравен комисар Стела Кириакидис.

Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на Европейския зелен договор, каза, че посочването на международните конфликти като причина да не се съкращават пестицидите е „откровено безотговорно“.

27-те държави-членки „ще бъдат консултирани скоро относно мерки, които ще премахнат остатъците от два неоникотиноида, тъй като тези инсектициди, според еколозите, са отговорни за масовата смърт на пчелите, но на които 11 държави от ЕС, включително Франция, разрешиха временно спиране на забраната през 2020-2021 г.

Брюксел също така предложи мерки за възстановяване на увредените екосистеми с хоризонт на приложение до 2050 г., обяви целта за „възстановяване на 80% от „обитанията“ на Европа в аварийно състояние навсякъде – от гори и земеделска земя до морски, сладководни и градски екосистеми, включително озеленяване на градски центрове, така че до 2030 г. „най-малко 20% от земята и водните площи да бъдат обхванати от мерки за възстановяване на природата“.