Френски семейно сдружение от кооперативен тип в селцето Сент-Анян в Бургундия отглежда отбити новородени до 7-месечната им възраст и за три часа работа дневно в обора си осигурява половината от доходите
Мила Иванова
Селцето Сент-Анян се намира в департамента Сон е Лоар (Saône-et-Loire) в Бургундия. В този район на Източна Франция, пресечен от двете големи реки Сона и Лоара, които са дала името на департамента, селското стопанство е разнообразно и силно развито. Районът има столетни традиции във винарството и лозарството, с които е прочут в целия свят. Животновъдството също е поминък със стари традиции – от района Шарол в Бургундия произхожда известната френска порода говеда Шароле, селектирана главно за производство на месо. Животните са с големи габарити, с бяла космена покрива, която понякога клони към кремаво. Освен че дават месо с високи вкусови качества и бедно на тлъстини, представителите на тази порода са отличават с висок растеж, непретенциозност към храната и кротък нрав.
Младият животновъд Никола Вилар се установява през 2015 г. в семейното стопанство с площ от 1400 декара край селцето Сент-Анян. „Първоначално имах желание да отглеждам стадо от стотина крави Шароле, но за тях ми трябваха 1000 декара за насаждения с култури и ливади, с които не разполагах – разказва той. – Така в мен изкристализира идеята да отглеждам телета, захранвани със зърно, които да предавам на кланицата. Знаех, че този вид телешко месо, наречено популярно Veau de grain (в превод от френски – телешко на зърно, а също „зърнено” теле), е особено популярен в Канада и затова реших да се пробвам. Ориентирах се към телетата, захранвани със зърно, което ми се стори по-малко обвързващо, отколкото отглеждане на телета за месо по класическата схема” – уточнява младият мъж, с диплома за средно техническо образование.
Така Никола и родителите му – Жан-Марк и Аник, създават GAEC „Водеви” (Аграрно сдружение за обща експлоатация – типична френска форма за съвместен труд при условия, сравними с тези на семейните стопанства – б. ред.) . Тримата семейни партньори
инвестират 300 000 евро за построяването на „ясла” за новородените
телета и на помещение за финиширане на угояването, с по 200 места.
Малките телета, 75 на сто от които са Прим холщайн и 25 на сто Шароле, се настаняват в „яслата” на възраст 3 седмици. При селекцията се предпочитат по-скоро тежките екземпляри – от 55 до 58 кг. Отбиването става в края на 40-дневния период. „Три дни след идването на теленцата ние предоставяме на тяхно разположение твърда храна – пояснява Никола. – А когато вече могат да поглъщат по 2 кг дневно, спираме течното захранване.” В края на угоителния период количеството на твърдата храна достига 10 кг дневно, към които се прибавя слама на воля.
Тримата асоциирани членове отделят 4 часа дневно през първата седмица, а след отбиването свеждат времето на час и половина за всеки от тях. Пълната дажба с 16% протеин се раздава единствено сутрин. Тя се състои от две трети френска царевица, допълнена с различни кюспета, пшеничени трици, малцови трици, олигоелементи (минерални вещества). „Тъй като дажбата е относително киселинна, прибавяме 50 г силен минерал”, пояснява Аник Вилар.
Процентът на смъртност доближава 4,5%
„Респираторни заболявания и диариите погубват няколко животни през първите седмица – не скрива негативите Никола. – Отбиването е също рисков момент, някои животни не могат да го преодолеят.” Още с пристигането си телетата се ваксинират срещу вирусна диария (BVD) и трихофития. През първите пет дни стопаните прибавят антибиотик с широк спектър в течната храна. Впоследствие ветеринарните медикаменти се ползват за всеки отделен случай.
Към 7-месечната си възраст или след 26 седмици телетата, захранвани със зърно, достигат 160 и 175 кг кланично тегло. Те наддават всекидневно с 1,33 кг живо тегло срещу 1,2 кг за неотбитите телетата за клане. „Техните кланични трупове са много по-добре развити. След много тестове ние определихме формулата за твърдата храна и се придържаме към нея от много години” – хвали се представител от регионалната кооперативна група Vitagro, която изкупува „зърнените телета” за производство на „телешко на зърно”. От своя страна, производителите – фамилията Вилар, твърдят, че именно „зърнените телета” осигуряват половината от доходите на GAEC „Водеви” .
Реабилитация на френското телешко пред холандското
Регионалният кооператив Vitagro лансира проекта „Зърнено теле” (Veau de grain) през 2004. Целта беше да се завоюват пазарите за търговско хранене, като се намали цената на месото. „Холандските телета на ниска цена доминират на пазара. Нашето френско теле е средно с 0,40 евро по-скъпо за килограм трупно месо, но пък ние даваме истински гаранции за качество. Освен това ние забраняваме силажа, който се използва широко в Холандия” – твърди ангросистът Vitagro.
За да се удостоверят тези качества, през 2016 – 2017 г. бе извършен сегментационен анализ. Заявена бе търговската марка Veau de grain със съответните спецификации. Органолептичните и хранителните тестове разкриха, че „месото е по-розово, по-вкусно и по-сочно. То е и по-богато на желязо от класическото телешко (13,8 срещу 5,7 мг/100 г)”.
Уникалният продукт тръгва от Канада
Телешкото с наименование Veau de grain (от френски – телешко на зърно или захранвано със зърно теле) е розово месо, постно и нежно. Животното е хранено предимно с царевично зърно.
Това месо, сертифицирано в канадската провинция Квебек, подхожда идеално за здравословен и балансиран режим на хранене. Veau de grain съдържа по-малко от 7,5% мазнина на 100 г. То е отличен източник нацинк, желязо и витамин В12. Съдържа малко калории. Може да бъде приготвено за всяко блюдо, за което обикновено се използва говеждо месо. Неговият по-слабо изразен вкус от говеждото се харесва много от децата.
Кратка история
В началото на 80-те години на миналия век производството на „зърнено телешко” преживява истински бум. Преди това мъжките млекодайни теленца, произведени от млекодайни крави в Квебек, съвсем не са били ценени. Всичко започва в млечната ферма, където кравата, за да дава мляко, задължително трябва да произвежда телета. След 9 месеца бременност тя ражда малко теленце. Бъдещето на младите говеда зависи преди всичко от техния пол. Ако е женска (юница), тя на свой ред ще стане млекодайна крава; ако е мъжко теле, то ще се използва за производство на месо и продължава във фермата за „зърнени телета”.
Малкото мъжко теле се купува от производителя на телешко месо, който му осигурява най-добрите възможни условия за комфорт, здраве и растеж.
Хранене на „зърнените” телета
Още с пристигането си във фермата за зърнено изхранване и през първите 8 седмици от отглеждането му, телето е настанено в „детската ясла”, било в група, било индивидуално.То се захранва първо с мляко с постепенно преминаване към твърди храни.Телето се отбива, когато може да смила всички твърди храни.След отбиването младите телета се отглеждат на групи в обора, докато навършат около 6 месеца и половина. Дотогава те са хранени главно с царевични зърна и протеинови добавки. Продават се на пазара на месо, когато достигнат живо тегло от около 290 кг. Благодарение на този вид изхранване телешкото придобива тъмнорозов цвят, знак за качество и вкус. „Зърненото теле” се отглежда без никакви добавки на растежни хормони.
